12268 | 8 авг. 2014 | 14:38

Ние гласуваме за собствените си вампири, съзнавайки или не, че тъкмо те ни пият кръвчицата.

Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене. Първа Божа заповед. Кой я спазва? Църквата така и не може да поведе паството си към Бога, защото не може да улови тревогата, болките или паниката. Въпреки усилията на новия пастир Неофит. Църквата не се яви в потопите (или поне за нея не се чу), не облекчи болките - тя не иска или не успява да види бедствията, дълбоко нараняващи вярата в Бога. В справедливостта, която всеки разбира, както си разбира скръбта. Ако Господ не е справедлив, кой друг?

Може би БНБ. Или държавата, която инжектира ПИБ, но не и КТБ. Какъв е този двоен аршин?, пита се народът, който не яде ряпа. Защо БНБ да е по-справедлива към едни и не толкоз към други? Защото различава политическата воля. Преди да се предприемат оздравителни мерки, преди да се провери ликвидността, преди да се призоват акционерите, Оманският фонд или руската ВТБ, преди да се вдигне наличният ресурс и да възтържествува усещането за равнопоставеност на банките, КТБ бе арестувана. Специалният надзор разтърси вложители, крупни инвеститори, фирми, общини...

Съзнава ли БСП колко гласа загуби, като отхвърли предложението на бившия вече председател на бюджетната комисия Йордан Цонев гарантираните влогове до 100 000 евро да се изплатят на вложителите двайсет дни след като решението бъде публикувано в „Държавен вестник“? Е, как да го осъзнава, като БСП е част от нашето политическо иго. А то не различава първата Божа заповед, защото различава себе си.

Интересът, както е известно, е главният двигател на политиката. Нашите парламентарни, правителствени и вси неволи близо четвърт век ни запокитват не в райската градина, а в лабиринтите на тревогата, защото партийното иго разпознава Бога като лична сметка. Котериите не палят свещи в храма, палят ги в банките.

Гуверньорът Иван Искров обяви, че БНБ се е превърнала в политическа мишена. Експерти, на които хората вярват, изказаха съмнения, че това не е финансова, а политическа битка. С други думи, не само съдбата на една банка, а

съдбата на цял народ

зависи от партийната завера. Ние гласуваме за собствените си вампири, съзнавайки или не, че тъкмо те ни пият кръвчицата. Че ни заблуждават. Че играят непрофесионално, толкоз нескопосно и толкоз алчно, колкото може да осигури единствено ненаказуемостта. Ако над БНБ заработва дивиденти партийна клика, защо гуверньорът не я разобличи, пита се народът, който не яде ряпа (освен през януари, ама това вече е история на националното храносмилане при зимни условия). Силовото въздействие има форми, има действия, има имена. Ако е мъж, иначе симпатичният ми Иван Искров трябва да обяви

горгоните на политическия натиск

Да ги персонифицира. Уви, съзнавам, че у нас, където политиците не разпознават Бога, е по-опасно да съобщиш име, отколкото предстоящ потоп.

Защо БСП не облекчи тревожността на стотици вложители в арестувания трезор? Защото и тя е като църквата. Не разпознава пациентите, не успява да облекчи нито съмнения, нито парализи. Не общува. Не обработва данните на социалната низина. Корифеите отляво и отдясно закриват диалога, преди да са го наченали. Нито една партийна група от тоже закритото Народно събрание не внуши достатъчно доверие в реалните перспективи. Публиката пак се озъби. Остана на ребра и на добри намерения.

Но пък какви добри намерения, когато интересът е станал по-висш от Бога? Най-новите социологически анализи доказаха, че политическата криза и банковото неспокойствие раждат песимизъм. При тази липса на взаимно доверие и взаимни авторитети са възможни всякакви хипотези, които не могат да съставят дори лема. Няма ги точните изходни данни. Интересът е толкоз забързан и самовлюбен, че не стига до анализи. Всеки анализ учи, ако има кой да чете и кой да го въвежда в политическото поведение. Елитът дори не успява да говори. Или говори накриво. Лютви Местан има по-книжовен изказ от Михаил Миков. Мая Манолова освен „Престъпление и наказание“ е чела и „Идиот“. Десетки депутати не застанаха пред микрофона ни веднъж. На народния представител Димитър Аврамов му откраднаха/скриха/потулиха чантичката. Понеже няма висша цел, има малки. Една чантичка се превърна във всенародна грижа, медиите я търсеха по стаи, мазета и други потайности, националният проблем с тази вълшебна вализа стигна и до прокуратурата, докато една красавица от „Атака“ не я размаха в кулоарите, както индианците размахват скалп. И я запокити в краката на публиката, където всъщност й е мястото.

Морално укоримото поведение не се дефинира от закона, следователно – не се интерпретира в съда. В процеса на нашата двайсет и пет годишна демокрация бяхме връхлетени от стотици мимикрии и стотици образи на политическото нехайство. То стана като Яне Янев: вади документи, но нито един не се превръща в доказателство. От кутията на Пандора

постоянно се измъкват змии

размахват се, а народът, който не яде ряпа, или се хваща временно, или се хваща за корема. Затова нашата говорима среда е пълна с животни. С ефемериди. Насекоми, живеещи няколко минути.

Толкоз живя посятото от миналото и от Мадрид синче на Борис III. Симеон Сакс КобурГОРСКИ обеща да ни оправи за 800 дни. За толкоз време оправи горите и дворците си. Навикнали да обслужват силните на деня, областни управители, кметове и други чиновнически ефемериди побързаха да му подпишат документи. Някои патриотари обвиниха и адвокат Ошанов. Защо? Този несъмнено талантлив юрист защитава интересите на Кобургорски, защото и убийците имат право на защита. Такава е вековната процесуална практика. Това, между другото, засилва и усещането за повече демокрация. На люде като Симеончо Кобургорски ще му трябва по-плътна защита. Първо, защото пося надежда, второ, защото я уби. НДСВ на практика рухна. Народът, който не яде ряпа, осъди голямата измама, като не й даде голямо време.

Някои съзнават, възприемат и черпят публиката като просяк. Безнаказаността и въздигането в

гигантските битки

за повече политическо, разбирай икономическо надмощие превръщат не избирателите, а избираемите във вампири: те пият кръвта на съперника, на превърнатата в угроза конкуренция. КТБ е кротка илюстрация. Поведението на ДПС е прикачване на композицията към по-мощния локомотив. Поведението на парламентарната група на ГЕРБ, наречено от народа „иди ми - дойди ми“, беше демонстрация не на случайности, не на ефемеридическо поведение - то бе внушаване на сила, на зависимост. Аз държа кворума, аз държа на баба ти шишарките! Всичко държа. Даже веднъж държаха банковата система да фалира, подир седмица, тъкмо обратното, обявиха, че са готови да загинат на фронта, само и само да няма ни банкова ваканция, ни финансова криза. Освен че не умее да разговаря с народа, който не яде ряпа, елитът не умее да прогнозира собственото си разобличение. Една от неговите форми са служебните кабинети.

Тежко на общество

което за две години има две служебни правителства! Да назначиш правителство, е все едно да отгледаш ефемерид. Слава богу, конституцията мъти и такива яйца - за такива ситуации, в които партийните армии воюват върху гърба на държавата.

Георги Близнашки и юначагите му няма да сторят нищо за народа, който не яде ряпа. Не разполага нито с конструкта, нито с времето, нито с правомощията. Добрите намерения и този път си намериха лицата, обстойно представени в кулоарите на президентството. Повечето от тях - наистина експерти. Които биха имали друга управленска биография при други обстоятелства. Всеки служебен кабинет е еманация на партийната безотговорност, на парламентарната разруха, на служенето не на Бога, а на интереса. Политиците обичат да хранят обръчи от фирми, както обръчите от фирми хранят тях. Така е и по света. Нашите хранят народа, който не яде ряпа, с ряпа. С обещания, с лъжи, с усвоена като кредо и като реч демагогия. Чака ни предизборна какофония.

Чака ни тъжен октомври. Защото от дълбините на интереса не се явява по-добра доктрина. Тази пълна със злато и злини пещера не може да роди ново лице, нова каризма, нова надежда! Старите муцуни пак ще заемат банките. Банките във всякакъв смисъл.