36308 | 30 окт. 2012 | 14:47
Г-н Джиев, как се развива бизнесът ви през последните години на фона на спадналото потребление в страната?
Това сегашното не е бизнес, а подигравка. Всеки ден сме на ръба на оцеляването. Погледнете само пазара ни - пълен е с вносни стоки, които на всичкото отгоре не са и качествени. Купих преди две години трактор „Джон Диър“, произведен в Италия, с очакването, че това е качествена марка, която ще ме слуша поне 20 години. Много скоро обаче даде дефект и като го отворихме, се оказа, че лагерите са индийски. Италианците решили да вложат евтината индийска продукция, която се оказа боклук. Проблемът е, че вносните евтини боклуци завладяха и пазара на храни, затова и фалитите сред колегите вече са като епидемия. Тази агония продължава много дълго и като камък мачка бизнеса. Затова и безработицата расте, хората остават без доходи, а потреблението се свива.
Как вашата фирма се справя в тези условия?
Въпреки че съм сравнително голям производител, от две години работя на загуба. Оборотите ни са спаднали почти наполовина. И всичко това е резултат от свитото потребление и нелоялната конкуренция на евтина продукция от Европа. Питам се защо се налагат вносните боклуци, а моето месо не се предпочита. Защо аз, който никога не съм използвал антибиотици при отглеждането на птиците, съм пред фалит. Не мога да си го обясня. Не искам да се хваля, но ако европейците дойдат на проверка в нашия комплекс, ще се изумят от строгата дисциплина, която сме въвели. Вече шеста година ни проверяват европейски инспектори, но ако аз отида на проверка в техни птицекланици, всичките ще ги затворя.
Не е ли малко пресилено. Все пак европейският потребител трудно може да бъде излъган.
Погледнете фактите. Ако се върнем години назад, ще се види, че и птичият грип, и диоксиновата криза, всичките зарази идват от Западна Европа или от други континенти. Да вземем само в Германия колко пъти имаше отравяния с опасни храни. Последният случай беше с големите количества птици, заразени със стомашно-чревни бактерии, иззети от техните хипермаркети. За да тровят така хората, значи контролът им не струва. Направих си труда да пресметна, че за последната година в различни европейски държави от опасни храни са заболели близо половин милион души. Каква е гаранцията, че заразеното месо не е стигнало и до нашия пазар? Никаква. Самият земеделски министър призна неотдавна, че 80% от месото идва от Европа. В същото време през цялата българска история няма нито една болест по животните, която да се е породила тук. И въпреки това нашата продукция минава през иглени уши, за да стигне до техните пазари, а ние сме като разграден двор - всеки търговец може да внася чужда продукция, стига да има европейски сертификат.
Тук обаче ще ви опонират от агенцията по храните, според които контролът върху пазара е завишен.
Вярно е, че агенцията през последните години направи много. Приветствам акцията срещу вноса на млечните продукти на растителна основа, защото евтиното сирене е на път да унищожи българското животновъдство. Но инспекторите няма как да въведат защитни мерки срещу вноса, защото ще влязат в противоречие с еврозаконодателството. Само че аз не искам да правя компромиси с качеството и да тъпча пилетата с хормони и всякаква химия, само и само те да растат по-бързо. Наскоро бях в Испания и когато в ресторанта ми поднесоха пиле с дъх на лекарство, аз се изумих как изобщо това месо може да стигне до пазара. Не искам да се стремя към подобно качество. По-добре да затворя предприятието, но съвестта ми да е чиста. Проблемът обаче е, че когато и малкото български производители затворим, тогава вие, потребителите, ще се тровите с вносната продукция. А не искам да стигаме дотам.
Твърде мрачни прогнози чертаете. Все пак каква е стратегията ви за оцеляване?
С намалението на производството се наложи да съкратим 70 служители. В момента екипът ни се състои от 300 души. През лятото с тази суша нещата толкова бяха зле, че по едно време бях решил наполовина да свия производството и да направя птицекомбината бутиков - да зарежда само магазините ми. Но постепенно износът потръгна и така успяхме да се задържим. Трябва да ви кажа, че ако не е този експорт, направо да съм затворил. Успяхме да заемем добри позиции в Ирак, познават марката ми и засега нещата там се развиват добре. Продукцията ни се реализира също в Дубай, Саудитска Арабия. Има заявен интерес от Иран и Йордания. Този пробив на пазарите дължим до голяма степен и на експортни субсидии, които Еврокомисията отпуска за износителите на птиче месо в държави извън ЕС. Въпреки че преференцията можеше да се ползва още преди четири години, реално българските предприятия се възползваха от нея едва от 2011 г. С всяка година тези субсидии намаляват и ако преди 4 години те са били 500 евро за тон, през миналата година паднаха до 325 евро. От 18 октомври тази година размерът и се редуцира с още 108 евро. Въпреки че съм против субсидирането, още веднъж ще повторя, че благодарение на тази подкрепа нашата продукция стигна до източните пазари.
А защо сте против субсидирането?
Защото субсидиите противоречат на всякаква пазарна логика. Не говоря само за българската действителност. Всички чиновници по света са едно ято и всички те искат да има раздаване на пари. Защото чрез тези субсидии те могат да контролират бизнеса и да го мачкат. Какъв пазарен механизъм е това, когато администраторът решава кой да бъде субсидиран и кой не. Затова и резултатите при нас са плачевни - за шест години маса народ не успя да стигне до така нареченото инвестиционно подпомагане. Да не говорим колко хора фалираха, защото не успяха да върнат предварително взетите кредити. Но да се върна към експортните субсидии, където ние буквално хванахме последния влак. Питам се защо след като Европа дава субсидии и за производство на месо, в България тази преференция пет години я нямаше. И едва сега ще отпускат за птицевъди и свиневъди 50 млн. лв. държавна помощ, която още не е ясно как ще се разпределя. Това ли е конкурентната среда, в която сме попаднали - да получаваме най-малките субсидии в Европа, а техните високосубсидирани стоки да влизат свободно тук.
Да се върнем на българския пазар. Защо според вас се къса връзката между вас и търговците?
Защото търговците искат да им продавам килограма по 3 лв., което е под себестойност. В „Джиев“ сме постигнали затворен цикъл на производство и въпреки това, когато производството се свива, разходите растат. Въпреки че сами си отглеждаме основната част от фуража, ние имаме и много други инвестиционни разходи. До две години например смятаме да купим достатъчно земеделска земя в околностите на Костинброд, за да задоволим напълно потребностите от зърно. Всяко голямо стопанство се нуждае от модернизация, но при тези загуби за инвестиции трудно можем да говорим. В същото време, за да предлагаме качествен продукт, ние трябва да го произвеждаме по нашите си технологии, българските. А не да помпаме животните с хормони, които после дават вреден ефект върху здравето на младите хора.
Как се развива дейността с фирмените ви магазини?
Имаше един период през зимата, когато единствената ми печалба беше от магазините. В София съвместно с партньори поддържаме десет магазина, в които се предлага не само месо, но и други хранителни стоки. Целта ми е постепенно в тях да предлагаме изцяло българска качествена продукция. В преговори съм с държавното млекопреработвателно предприятие „Ел Би Булгарикум“ и с други мандри, чиито млечни продукти са с доказана българска суровина. Кой каквото и да ми казва, няма по-хубаво нещо от истинския продукт, който сам по себе си означава здраве.
Мобилна верси
RSS
