- Ваше Превъзходителство, посещението на директора на ЦРУ в България Дейвид Петреъс премина в пълна тайна през миналата седмица. Защо беше тази секретност?
- Това е рутинна практика, когато се отнася до директора на ЦРУ, поради съображения за сигурност. Но не беше тайно посещение, беше планирано. Г-н Петреъс имаше запланувана обиколка на района и когато разбрах за нея, му предложих да посети България. Той се съгласи, защото искаше да се срещне с министър-председателя, с президента. Това беше чудесна възможност, той не беше идвал в България преди и искаше да обсъди редица въпроси.
Директорът, разбира се, се видя с шефовете на разузнавателните служби в София и обсъдиха въпроси от това естество. Но той държеше да благодари на президента Плевнелиев и на премиера Борисов за участието на страната ви в Ирак и Афганистан. Знаете, че г-н Петреъс е военен и е ръководил на американските мисии и на двете места. С двамата той говори по редица въпроси - за отношенията между България и САЩ, за организираната престъпност, корупцията, енергетиката, проблеми, които е нормално да се обсъдят при такива срещи.
- В резиденцията ви има снимка с личен автограф от Барак Обама. Изглежда като че ли сте в приятелски отношения. Защо тогава той прекрати мандата ви по-рано?
- Аз не съм отзован. Това е нормален процес. Същото се случва и с жена ми отвъд границата в Сърбия. Това е нормална процедура. Няма фиксирана дата за моето отпътуване, не си тръгвам следващата седмица. Това е една заблуда, която бе разпространена по медиите. А и е необходимо време, за да бъде подготвен моят наследник. Не се знае колко ще отнеме това.
- Тогава съвпадение ли е, че двамата със съпругата ви ви отзовават едновременно?
- Това е напълно нормален работен цикъл за посланиците. И други мои колеги в момента по света ги сменят. Това не е изненадващо.
- Отзоваването ви е толкова дискутирано, тъй като сте един от американските посланици с най-активна обществено-политическа дейност. Тя не се приема еднозначно.
- Аз се гордея, че съм познат в страната ви и не се страхувам да повдигам парливи въпроси и да предизвиквам дискусии. А когато си прям, предизвикваш реакции. Негативните отзвуци към мен идват от кръгове от крайната левица и крайната десница в България. Но когато си публична фигура, трябва да приемеш факта, че ще бъдеш критикуван. Ако всички ми се възхищават и са съгласни с това, което казвам, ще си помисля, че върша нещо не както трябва.
- Къде е златната среда в дипломатическия етикет днес?
- В крайна сметка не аз, а българското правителство и българският народ решават какво да се случва в тази страна, не американският посланик. Вие решавате как да се действа с организираната престъпност, корупцията, енергетиката и т.н.
- САЩ са известни с твърдата си подкрепата за шистовия газ и технологията на хидравличното разбиване. Как успявате да убедите американските граждани в безопасността на фракинга и да успокоите техните страхове? В България очевидно не успяхте.
- На първо място искам да заявя, че се радвам, че в България се води истинска, продуктивна дискусия за шистовия газ. Българското общество трябва да е запознато в детайли с предимствата и недостатъците. Решенията не трябва да се вземат на базата на емоции.
В САЩ имаме десетки хиляди кладенци, от които се добива шистов газ. Имаме създаден регулаторен орган, който гарантира, че той се добива безопасно и съгласно нормите за опазване на околната среда. Никой не може на 100% да ви гарантира, че която и да е технология за добиване на енергийни източници, е напълно безопасна. Вземете например ядрената енергетика тук в България. Никой не може да обещае, че тя е абсолютно и напълно безопасна. Но въпреки това българската държава е избрала да построи и развива ядрена централа, която функционира. За да надзирава дейността й, е създаден регулаторен орган. Въпросът сега е може ли да направите същото толкова успешно по отношение на шистовия газ.
- Смятате ли, че българският парламент твърде прибързано спря проучванията под натиска на обществените протести?
- Преди всичко, ако бях българин, щях да искам да знам има ли въобще шистов газ в България, и тогава да взема решение искам ли да го добивам или не и как. Още повече че от откриването му до търговския му добив минават около 10 години. И въобще не е задължително „Шеврон“ да е компанията, която ще го прави. Българското правителство може да избере която и да е фирма. Все пак някой трябва да сондира, за да види дали има въобще газ.
- Познавате ли лично вашият наследник в България Марси Райс?
- Да, аз я познавам лично и мога да кажа, че тя е отличен професионалист, дипломат от кариерата. Владее турски, испански и френски език.
- И тя ли като вас не се страхува да предизвиква обществени дискусии и да изразява мнението си?
- Не мога да коментирам. Ще трябва да я попитате.
- Как бихте оценили престоя си в България? Успяхте ли да изпълните поставените ви от Белия дом задачи? За какво не ви стигна времето?
Не съм готов да правя ретроспекции, преглед на успехите и провалите ми. Това, с което се гордея, е, че отношенията между САЩ и България са изключително силни, никога не са били по-добри, отколкото са днес. Не само в икономическата или политическата област, но и в чисто човешките отношения между хората. Важно е и за двете страни да имаме такива здрави отношения в сфери като образованието, културата, изкуствата и съм убеден, че основите, на които са поставени тези взаимоотношения, са изключително трайни. Отварянето на офиса на ДЕА и добрите отношения между службите също си заслужава да бъдат отбелязани. Ние сме приятели и надеждни партньори, а връзката ни доказано издържа във времето.