26210 | 30 окт. 2012 | 15:42

Намаляването на осигурителната вноска е един от основните проблеми

Г-н Николов, предизборно ли е увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г.? 
Първо, е предизборно и второ - не е увеличение. Нескопосан опит да се компенсира това, което близо 4 г. не е дадено. Аз не мога да разбера какво всъщност се прави, защо е избран този подход. Целта явно е да се дадат някакви пари, но се дават, без да се използва пенсионната формула. В нея се съдържа възможност за осъвременяване на пенсиите. А не от 1 април 2013 г. да даваме нещо за три месеца, пък следващите след изборите да му мислят. Ще се вдигнат пенсиите според годината на пенсиониране. Това е фактор, липсващ в пенсионната формула и в закона. Ние предлагаме диференцирано осъвременяване от 1 април на всички пенсии, отпуснати до определена дата - да се преизчислят със средния осигурителен доход, например за 2011 г., все едно са новоотпуснати. А не да говорим за компенсиране на нещо занапред, защото не може да се компенсират студът, гладът за последните години, не могат да се компенсират тези близо 300 000 души, които не са доживели повишението. След преизчислението да има още едно вдигане от 1 юли 2013 г. с инфлацията за 2012 г., както е по чл. 100 от закона. И занапред да се прилага ежегодно златното швейцарско правило за вдигане според ръста на инфлацията и осигурителния доход. Като пропуснеш няколко години, се получава деформация и после се чудиш как да я преодолееш.

Хората се надяват да падне таванът на пенсиите. Защо изобщо го има?
Никъде по света няма публична система, т.нар. първи стълб, в която да няма таван. Има два вида тавани. Единият е на входа на пенсионната система - това е максималният осигурителен доход, който сега е 2000 лв. Вторият е ограничение на изхода, на размера на пенсията - сега 700 лв. Особеното в България е, че има и едното, и другото. Таванът беше поставен на изхода най-напред по политически причини през 1990 г., като целта беше да се ограничат пенсиите на висшата номенклатура. Заплатите на тези хора не бяха публични, но имаше данни, че са над 1500 лв. при тогавашни средни заплати от 200-300 лв. След това през 1992 г. при промяната на пенсионния закон беше наложен таван по финансови съображения, тъй като трябваше да се намерят средства за по-достойно увеличаване на пенсиите на земеделските стопани - кооператори. След това се въведе таван на входа на системата през 2000 г. Сега двата тавана се поддържат едновременно нито по финансови, нито по политически причини. Водещи са социалните критерии, за да няма голяма разлика в пенсиите от солидарния, първи стълб.

Защо?
Защото до 1 януари 1997 г. пенсиите се изчисляваха само от трите най-добри години от последните 15 от трудовия стаж, „хитрите годинки“, както им казват пенсионерите. Дълго мислихме какво да направим, дали да не е по-широка базата назад във времето, но беше много трудно. Тогава нямаше никаква информация в НОИ, досиетата на хората бяха във фирмите, където са работили. Щеше да е страшен труд да ги караме да си търсят документите. Затова решихме с по една година занапред да се увеличава базата. Т.е. ако някой се пенсионира на 1 януари 1998 г., да си добави още една към тези три годинки. А сега се добавят 15, т.е. в момента пенсионирането е от доходите, които си получавал през 18 години стаж. И така с всяка година напред намалява тежестта на тези 3 г., през които действат такива силни случайни фактори, като примерно да не му споменавам името на този банкер, който се пенсионира за времето, когато заплатите бяха неконтролируеми.

Явно говорите за бившия управител на БНБ Тодор Вълчев?
Не само за него, но точно това ни мотивира да направим прехода. Този човек може да е бил и на други постове през целия си стаж с висок принос и индивидуален коефициент, но с избора на тези три години като банкер излезе, че трябва да получи 17 пъти по-висока пенсия от средната. Тогава се питаме какво му е социалното на социалното осигуряване. Решихме, че трябва да се запази таванът на изхода, но и да се въведе таван на входа на системата, така че с увеличаването на този преход, на тази база, да се неутрализира случайното влияние на тези три години.

Вие сте живата история на пенсионната реформа. Постигнаха ли се целите й?
Очерта се, за съжаление, пълен провал на пенсионната реформа от 2000 г., защото някои от основните й цели не само че не са постигнати, а даже напротив - в сравнение с 1999 г. финансовото състояние на пенсионната система днес е в пъти по-нестабилно. Аз я оставих през 1999 г. с излишък от 124 млн. лв. В момента има огромен дефицит. Системата зависи до голяма степен от данъците, от решенията на финансовия министър.

Защо се стигна дотук?
Безусловното намаляване на осигурителната вноска от 32% през 2000 г. на 17,8% сега е един от основните проблеми. Както и драстичното нарастване на плащанията за инвалидност след 2000 г. заради проблеми в организацията на медицинската експертиза и на множество недобре обмислени промени в законодателството. Разходите за изплащане на пенсиите за инвалидност от 244 млн. лв. за 2000 г. са нараснали до близо 1,4 млрд. лв. през 2010 г. Винаги съм твърдял, че действията като „руския цар“, т.е. увеличаване на възраст и на стаж за пенсия, когато тази мярка е изолирана, не постигат резултати. В една обществена система не можеш един човек да го притиснеш до стената и той да не ти намери най-слабото място, за да се освободи. Такъв отдушник през годините беше ТЕЛК.