12244 | 12 авг. 2014 | 15:22
В Шуменския затвор, късната есен на 1919 г. Задържани министри от кабинетите „Гешов-Данев“ (1911-1913) и „Малинов- Костурков“ (1918). Всички те са обвиняеми по поредния Закон за съдене на министрите, приет през 1919 г., и получават различни присъди. Но по-късно са амнистирани.
Ако някой се насили да си спомни късното лято и есента на 2009 г., ще се сети кои бяха най-употребяваните в политиката думи тогава. „Бивши“, „министри“, „прокурор“, „съд“ и „затвор“. И пояснения като „до дни“, „до седмици“ и „до края на месеца“. Подредете всичко това в изречения и ще откриете всичките
онези вопли и заклинания
с които новите обитатели на мрачните коридори на властта описваха какво са заварили в кабинетите и касите...
Обаче във връзка със заканата „министри до дни на съд“ си спомням само една министърка. (Сигурно има и други, де, обаче покрай нея се шумеше най-дълго...)
За миналата година най-впечатляващ беше случаят с един бивш министър (и вицепремиер), който целият обрасна в дела; ходеше през ден в съда, понякога дори по няколко пъти на ден, но сега не само че не е в затвор или нещо подобно, ами отново е началник на изборджиите от своята партия. И както е тръгнало, наесен пак може да е министър. Или народен представител - гарантирано.
От друга страна, минат, не минат поредните избори, и се заговори за Бяла книга. Аз лично не съм чул да се е появила на бял свят Бяла книга. Чат-пат ни се казва, че вече я има написана, но само се казва - и не се показва. (Чудно наистина! Бял автобус има, Бяла книга - не.) Или защото не е за гледане, или защото в нея няма нищо за гледане. (Даже понякога си мисля, че Бяла книга може би означава точно това - книга с чисто бели страници - значи няма защо да ни я показват.)
Бас държа, че на 5 срещу 6 октомври, след приключването на изборния ден, ще чуем същите заклинания: бившите министри
на съд до дни,
а до седмици -
в затвора
И също така съм готов да се обзаложа, че нищо подобно няма да се случи. Просто у нас вече може да се смята за доказано, че „министер министеру око не вади“ (същото важи и за партийните или персонални калинки). И как да го вади това пусто око, при положение че след четири години палачинката ще се обърне и тогава какво? - ще се наложи осъденият пак да съди осъдителя си, а така не става. По-скоро трябва да вкараме в употреба една нова поговорка: „Министер министера не храни, но тежко му, който го няма...“
А си имаме управници и за съд, и за затвор. И в момента ги имаме!
Ето, нарекохме всичко оно-ва, което е правило правителството на лицето Орешарски в последните си дни и часове на агония, „политически скандали“. Пък Стойнев щели били да го изключат от партията! Брех!
А то не са скандали, ами са си чисто криминални случаи. В особено големи размери!
Само че ако някой все пак бъде осъден за стореното в тъмните часове на юли (подписвания на договори, капризни и истерични уволнения и назначения)... Та да речем, че някой случайно бъде осъден на някакъв срок затвор, той чисто и просто ще се откупи.
Да не говорим, че ако местните скандали имат срок на годност 24 часа, то евентуалното разследване на нещо, признато все пак за престъпление, трае с години и години. Със същия резултат: да се оттече, да се забрави и само в редки случаи да се възобнови за забавление на отегчената публика.
Тъй че изходът е един-единствен: ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА МИНИСТРИТЕ! Ясно и точно формулиран и без давност за съответното престъпление!... Тоест не писък на отмъстителната конюнктура, не и извънредно законодателство като Наредбата закон за народния съд от края на 1944 г. Документи от този вид лесно биват зачеркнати от „следващите“ просто защото и те на свой ред ще станат един ден „бивши“. Това трябва да е закон, който да не може да бъде „допълван“ и „изменян“ през година-две...
И най-вече - никакъв имунитет, който да му се пречка в краката. Нито депутатски, нито предизборен - никакъв!
Приемането на един такъв закон, разбира се,
няма да е кой знае
каква революция
в мисленето ни. Напротив - имали сме, и то не един.
Първият е приет на 10 декември 1880 г. (а е обнародван още на 13 декември). Ще рече, че нашите деди далеч не са били преизпълнени с оптимизъм спрямо ония, дето ще бъдат назначавани да водят държавата към светло бъдеще. Все пак говорим за декември 1880-а, няма и две години от Учредителното събрание! През 1901 г. първият държавен съд осъжда министри от кабинета на Тодор Иванчов - самия Иванчов, Васил Радославов и Димитър Тончев.
(По-рядко се споменава фак тът, че и професионалният превратаджия Кимон Георгиев, на чиято съвест би трябвало да тежат хиляди избити през 1923/1925 и през 1944/1945, също е бил осъден през 1935 г. И е лежал няколко месеца на остров Света Анастасия. Дори и Александър Цанков е лежал. Верно, това там е чист курорт, но все пак...)
Ако онзи първи закон за съдене на най-висшите държавни чиновници определя по-скоро реда, по който те ще бъдат съдени, то в Закона за съдене на министрите от февруари 1923 г. направо се казва защо и за какво може да бъдат изправени пред Темида те.
Втора алинея на член първи: „Те може да бъдат предадени на съд за измена на отечеството или на Царя, за нарушение на Конституцията, за предателство или некаква вреда, причинена на царството за лична полза.“
Обърнахте ли внимание - „... за лична полза“!
Ще рече, тогавашният законодател изравнява по тежест министерската алчност с измяната към отечеството.
Наказанията там „се придружават с лишение за до живот от политическите и гражданските права“. Освен това дали да бъде съден този или онзи катил, докопал се до министерското кресло, го решава не друг, а народът. С допитване.
Вторият държавен съд (1918) съди министри от 1903 до 1908 г. Цели три кабинета са това: на Рачо Петров, Димитър Петков и Димитър Станчов. И никъде не се казва, че министрите не може да бъдат съдени за зулуми, извършени при действието на други закони и т. н. (Нали си спомняте? Тодор Живков беше съден за апартаменти, но не и за национално предателство: не можело, понеже управлявал в условията на инакво законодателство.)
И е имало съдебни производства, представете си! И присъди е имало! И то именно за престъпления, извършени по време на министерстването им.
Ще ми кажат родните историци, че не ги разбирам аз тия работи и че и на ония закони
ловко сме им
видели сметката
Това и сам го знам. Съденият през 1901-ва и осъден на осем години д-р Васил Радославов не само не е лишен „от политическите и гражданските права“, ами пак става премиер. Хем два пъти. Като и двата пъти взема в кабинета съкафезника си Димитър Тончев - за министър на финансите, моля ви се! (Щото били амнистирани!)
Верно е!
Но са съдени, по дяволите! И историята го помни това!
Един обективен и универсален закон за съдене на министрите би накарал кандидатите за славата и докопалите се до единия тротоар на бул. „Дондуков“ поне да се замислят. И въобще няма да се налага хората да излизат по площади под лозунга „Кой?“ - защото министрите малко от малко ще внимават с тъй нареченото задкулисие.
Ако пък в закона пише, че няма давност за извършени от алчност престъпления (демек - „за лична полза“), вероятно ще има още по-мрачно замисляне. Искам да кажа, че Гад Зееви „купи“ БГА „Балкан“ преди 15 години, но това няма да създаде презумпция за давност. Същото ще се отнася и за „сделката“ с „Уестингхаус“ през 2029 г.!
Те, тия хора, че няма да спрат да сключват неизгодни за България договори, е ясно, но поне ще си носят отсетне отговорността. И не пред Народното събрание, където лъжат на едро, пък депутатите се правят, че им вярват. Пред правосъдието ще си я носят отговорността. И да се надяваме, че ще я носят в името на народа.
Мобилна верси
RSS
