9122 | 14 авг. 2014 | 14:54
Плажовете са виртуален свят на възможното. Виждаш обекта почти в цялата му осанка. Видеото ти се пълни с мечти. Често с възможности. Плажът е изложба на композиции, съчетания от форми и детайли, конструкции, които на всичко отгоре шават. Той е млад симфоничен оркестър - всички са солисти. Тук семейните си спомнят как е изглеждала съпругата, онази хамка на непорочното начало, която е склонила на порочното. Началото има тази привилегия да се мисли за вечно. Уви, то остарява като обещание. Семейните привикват с навика, както привикват с умореното тяло. Семейните обичат да зяпат, защото нямат право да рискуват. Те са публиката, която си възстановява мечтите.
Приятел признава, че младите възвишения по пясъка, независимо дали са с горнище или топлес, му действат повече от порно. Може да усети аеробиката на предизвикателството, както и ароматите. Няма по-чаровна пот от потта на плажа, твърди клетият семеен наблюдател. Ще трябва да се съгласим - младата пот ухае на покана. А целият плаж е пълен с охота за спектакли. Поканите в бански костюми полягват на шезлонга, постоянно опъват кърпите, крият се под чадъра, задължително нанасят върху епидермиса последната иновация за слънчева защита. Те заухават.
Обикновено на аромат без флакон. Жалко, че онези с варената царевица развалят околната среда. Да, плажовете ухаят. С изключение на Слънчев бряг и Златни пясъци, които смърдят. На бетон, на кебапчета, на понички, на захарен памук. На канализация, която не може да поеме набъбналия обем от всякакви течности. На пристигащи за алкохолни скокове от хотела англичани. Затова уханията са по-забележими в заливчета и не толкоз бетонирани пространства, в които потта надделява над атмосферната среда. Тук е обителта на по-естественото плажно поведение - по- възможно е да срещнеш готова на всичко плът, защото именно на плажовете плътта е по-готова откъдето и да било. Първо, ти се представя. Изправя се, разхожда, грациозно се понася към морето, откъдето излиза като нимфа - мокра нимфа, която те кани да я попиеш с устни. Или там каквото имаш под ръка. Второ, дефилето е особено полезно, когато обектът е набелязан и включен в програмата. Тялото вече е избрало самеца, който, вместо да пада от терасата, ще пада от чаршафа. Спектакълът започва. Свалката кипи.
Трето, когато принцесата в бански е избрала принца за тази си нощ, не се знае каква победа ще бъде постигната. Принцесата затова е малко напрегната и бая театрална - продължението не е известно, а това още повече усилва напрежението. Плажните свалки затова са красиви, защото са кратки. Другото се нарича риск на продължението. Затъва се в някакви чувства, а всяко чувство е задължение. Най-малко те обсебва и ти лишава спектакъла от масовката.
Кой ли няма морска история! Коя ли душа не копнее за спомена! Затова, когато може, душата постига възстановката - макар с други герои и при други обстоятелства. Но все с еднакви средства. Каквито и да са, споменът пак се храни, а към потта се прибавя парфюмът на луната, на прибоя, на пълните с пясък бикини, защото, съгласете се, пълните с пясък бикини ухаят на блясък. Може и под ясна луна, може и в луминисцентната пътека. Може и във водата, където талазите са видели какво ли не. Примамвали са хиляди младежи и са ги милвали, по-нежно от Афродита. Сексът в морето е незабравим. От една страна, е предизвикателство, задоволява различното, сътворява незабравимо изживяване. Второ, изненадата често се нарича провал. Защото морето е пълно с лубриканти, а те превръщат триенето в преливане на течности от съд в съд. Морската свалка е по-откровена - свалила е дрехите, стоката се показва без свян, а витрината предлага избор - нещо като добре зареден МОЛ, където пазаруваш възможни да се превърнат в материя образи. При това, ако си достатъчно наблюдателен, разпознаваш предварително цената.
Плацдармът с дъх на морска пяна предлага по-бързо опознаване на взаимната пот, тук срещите и разлъките са прекрасни, защото са скорострелни. Бързината забравя. Значи, над крайбрежните ивици, пълни с мрак и блясък, или в топлите легла на пясъка, или в подножието на лунната соната се срещат две същества, понякога още едно, често цялата компания - срещат се и се разминават в този просек на младостта; двама или повече, няма значение, има значение, че към лунната соната се прибавят вокалите на още опит. Трупат се изживявания и свобода. Неангажиращи круизи към друг свят. Плажната любов затова е красива, защото ни учи да уважаваме момента. Той може и да не се повтори, затова консумирай, докато виковете ти превърнат лунната соната в ариозо, в кратки музикални пиеси, които нямат шанса да зазвучат като Менделсон. Е, освен ако чувството ти за музика има нужда от брачна флейта. Появи се, уви, задължителна програма. Някога спасителите на плажа не ползваха презервативи. Не ползваха и хилядите пришълци от цялата страна, които от незнанието се хвърляха директно върху възвишенията на познанието.
Днес върлуват болести, разни СПИН-ски уловки, капани от бацили, хламидии и други красоти. Тук работата не е като чатенето. Затова, когато възвишенията на познанието затъват в пясъка, а лунната пътека се превръща в соната, извадете обезопасената с каквото трябва, диригентска палка. Тогава! Чак тогава – вж. заглавието.
Мобилна версия
RSS канали
