23339 | 14 авг. 2014 | 15:13

„Преса“ подкрепи призива на инициативна група във Фейсбук - патриарх Неофит да обяви на празника Успение Богородично Всенародна молитва

„Преса“ подкрепи призива на инициативна група във Фейсбук - патриарх Неофит да обяви на празника Успение Богородично Всенародна молитва за спасението на България. Днес Негово Светейшество ще бъде в Троянския манастир, а в София с благословията му молебен ще отслужи неговият викарий Тихон. По този повод разказваме за някои съвременни чудеса и знамения на Божията майка, за някои от които досега няма публикации.

Спаси и помилвай целия наш народ О, Всемилостива Дево Богородице и Владичице! С твоята милост спаси и помилвай целия наш народ... дигни ни от дълбчината на греха и ни избави от глад, мор, земетръс и наводнение, от огън и меч, от нашествие на другородци и от междуособици, от внезапна смърт, от вражеско нападение, от вредоносни ветрове, от смъртоносна язва и от всяко зло. Дай, Владичице, мир и здраве на твоите раби, на всички православни християни, и просвети ума и сърдечните им очи, за да се спасят..."

(Из финалната молитва от Молебен канон на пресвета Богородица)

Света Богородица Милостива (Елеуса), чудотворна процесийна икона от 1833 г., съхранявана в храма „Св. Димитър“ във Видин. В региона има легенди за свързани с нея чудеса.

Модерни теории я представят като „укротителка“ на езическите богини майки, почитани като източник на живота и плодородието, често център на еротични култове. Чрез нея всъщност цивилизацията постига много повече. Евангелията са твърде мълчаливи за личността й въпреки пророчествата в Стария завет:

„Ето, девицата ще зачене и ще роди син...“ Тя е Мария от Назарет - съвременниците презрително смятали, че от това галилейско градче не може да излезе нищо добро. Но точно това момиче девица се оказва избраницата на Бог да роди неговия Син, да стане доброволен инструмент на божия план за спасението на света - Творецът да приеме образа на своето творение, за да го спаси. Интересът към нея несъмнено се заражда покрай многобройните догматични спорове, които раздират християнството в първите четири века след възникването му. През 431 г. Третият вселенски събор осъжда ереста на Несторий, който учел, че Мария не бива да бъде наричана Богородица, защото била човек, а от човек не е възможно да се роди Бог. Съборът отстоява, че Иисус Христос е едновременно Бог и съвършен човек и приема посланията на св. Кирил Александрийски срещу несторианите: „щом Иисус Христос е Бог, то и родилата Го Дева Мария е Майка на Бог - Богородица“. Така в християнския свят окончателно се утвърждава почитта към Мария от Назарет като Майка на Сина Божий. Християнството е критикувано, че Христос говори единствено за молитва към Небесния Отец и никъде не говори за почит към своята майка. Напълно са прави, признава столичният свещеник Ангел Ангелов, но припомня, че християните приемат не само авторитета на Свещеното писание, но и на Свещеното предание. „Хората са призвани да бъдат не ангелоподобни, а богоподобни, христоподобни. И именно преданието представя Богородица като най-охристовения човек, такъв какъвто всеки от нас може да бъде. Затова казваме, че Богородица стои по-високо дори от херувимите и серафимите“, казва отец Ангел.

Според Свещеното предание Дева Мария не умира, а заспива блажено. Затова и названието на празника, който се чества на 15 август, е Успение. С успение (заспиване) Богородица е възкресена и отнесена на небето, където стои пред Бога и се застъпва за човечеството. Божията майка става майка на всички хора. През миналия век монахът Теоклит от манастира „Дионисий“ на Атон обяснява застъпничеството й така: "... тя е дала от кръвта Си на Сина Си и така Го е превърнала в свой длъжник за вечни времена... затова Той е вечен длъжник на Майка Си, затова й се отплаща, изпълнявайки молбите й като длъжник...

Богородица съчетава безкрайна благост с безкрайна сила. И понеже иска винаги доброто на децата си, прави всичко възможно да го направи!“ Християните вярват, че майчинската закрила на Бо- городица се проявяват в многобройните й чудеса. Често те са отговор на молитви и поклонения пред нейни чудотворни икони. Случват се постоянно. И в наши дни.

Знамения за патриарх Максим

По време на снимките за документалния филм „Моето служение“ (2004 г.) шофьорът на патриарха Стоян Крушкин ми разказа как преди години с дядо Максим (1914-2012) пътували за Троянския манастир - една от гумите на колата започнала да създава проблеми, но външно не можело да се изясни повредата. „Когато пристигнахме, разбрах, че сме пътували на три колела - от болтовете на четвъртото само един що годе се държеше - разказва Крушкин. - Изтръпнах, когато си помислих какво е можело да стане. Казах на светейшия, а той само се усмихна и спокойно ми посочи с поглед храма, където е чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“. Дядо Максим беше убеден, че Божията майка ни е пазила!“

***

През есента на 2012 г. по случай 80-годишнината от изграждането на храма „Св. Александър Невски“ Балканско-атонското сдружение и председателят му Андрей Кристов дариха точно копие на най-известната богородична икона от Атон - „Света Богородица - Достойно ест“. На 3 ноември я беше донесена от Света гора и преди да бъде посрещната в катедралния храм, иконата спря в Правителствената болница, за да благослови и тежко болния патриарх Максим. Няколко дни по-късно дарителите разглеждат снимки от празненствата по посрещането на иконата копие и откриват, че върху лицето на Божията майка са избили петна. Монахът който я е зографисвал, отрича това да е следствие от некачествени материали и заявява, че е спазил класическата технология. При подреждане на фотографиите в хронология се установява, че петната се появяват едва след като иконата е била в Правителствената болница. Настана медиен шум, свещеници предпазливо го нарекоха чудо, жълтата преса дори обяви петната за „кървави сълзи“. Но никой не можеше да обясни какво означава. Знамението се разбра едва когато на 6 ноември патриарх Максим издъхна, а скоро след това петната изчезнаха. От върховната управа на Света гора, чито представители съпътстваха иконата до България, писмено заявиха, че това е несъмнено чудо - чрез копието на своята чудотворна икона Божията майка е предсказала кончината на българския патриарх. „Дядо Максим имаше особена почит към Пресвета Богородица и напусна този свят под нейния покров“, каза тогава Варненският митрополит Кирил.

Миниатюра към хрониката на Йоан Скилица.

Богородица спасява медиците ни от Кадафи

На 12 май 2007 г. за първи път в историята на православна България на едно място бяха събрани трите най-почитани чудотворни богородични икони от трите най-големи български манастири - Рилския, Бачковския и Троянския. Пред тях патриарх Максим, целият Синод и стотици богомолци отправиха специална молитва за скорошното освобождаване на българските медици, затворени от режима на Муамар Кадафи осем години по-рано. И дългоочакваното събитие се случи... точно три месеца и 12 дни след молебена. Тогава богослови припомниха, че това са евангелски числа и независимо от международните усилия за освобожаването на медиците, невероятното им спасение е чудо на Божията майка...
***
Година по-късно, в ранната вечер на 3 юли, трите икони отново се събраха в София. Този път всеобщата молитва пред патриаршеската катедрала трябваше да търси богородичната закрила за децата и младите хора на България. Но още преди иконите да пристигнат, богородичната помощ се прояви... по друг повод. Същия ден сутринта столицата се събуди от експлозиите във военните складове край Челопечене. Имаше опасност да се взривят още 20 тона тротил. Но не се случи. Имаше само изпотрошени стъкла и силна уплаха. Спомням си думите на Мария Грозданова от кв. „Хаджи Димитър“, които чух два дни след взривовете: „Много страшно беше, но някак си не усещах паника защото вярвах, че Богородица ни пази - не може да се случи трагедия, когато трите й чудотворни икони идваха към София.“ 

Дори заклет атеист, както се само- определя директорът на НИМ Божидар Димитров, също призна: „Богородица спаси София.“ Пред медиите той описа необикновения си сън - Пресвета Богородица му се явила в двора на музея и му казала да отвори всички врати и прозорци, защото след малко ще стане голям взрив. „Няма да загине никой, защото трите ми икони са тръгнали към София. Много сте грешни, софиянци, но този път ще ви простя...“, цитира богородичните думи от съня си Димитров, който минути след това се събудил и чул по радиото новината за взрива. От 2008 г. насам обаче трите чудотворни богородични икони не са събирани за обща молитва...

Божията майка предусеща Втората световна война

През тази година Лопушанският манастир край Монтана нашумя с откриването на една богородична икона от ХVII в. Но всъщност в манастирския храм има много по-ценна духовна реликва - плачещата икона „Св. Богородица Милостива“. Тя е зографисвана в средата на ХIХ век от самоковски майстор. Върху образа все още се разичават засъхнали вадички като от разтекъл се лак. „Това е миро, сълзите на Пресвета Богородица“, уточнява Величкият епископ Сионий. Монах, който е бил очевидец, записва чудесата, но досега те са почти незвестни. За първи път иконата „плаче“ в ранната есен на 1923 г. - Божията майка предвещава кръвопролитията от гражданските
бунтове, известни като Септемврийското въстание - те са най-жестоки именно в Монтанско. За втори път „Богородица Милостива“ започва да сълзи в късното лято на 1939 г. След няколко дни започва Втората световна война.

Пазителката на Първото българско царство

След превземането на българската столица Преслав през 971 г. византийският император Йоан Цимисхий увенчава своя триумф в Константинопол с една икона на Богородица. Хронистът Йоан Скилица изрично отбелязва, че василевсът я донесъл от Мизия, т.е. България. Което означава, че изображението съвсем не е случайно. Иконата вероятно е била почитана като пазителка на българската столица и на цялата държава. Възможно е тя да е сътворена още по времето на цар Симеон (на престола от 893 до 927 г.). Просветеният владетел е познавал добре почитта на византийците към Богородица като закрилница на столицата им Константинопол и вероятно е пренесъл този държавен култ в България. Заграбвайки иконата от Преслав, Йоан Цимисхий вярвал, че лишава българите от чудотворната закрила на Божията майка. Грешал е. България продължава да съществува, докато Византия отдавна е в историята.

Детайл от иконата копие „Света Богородица - Достойно ест“. В дясната половина на лицето на Света Богородица личат петна, смятани за знамение за блажената кончина на патриарх Максим