15521 | 15 авг. 2014 | 14:51

Северната скоростна тангента е едно от големите предизвикателства за нас. Това е най-натовареният път в държавата

Инж. Лазар Лазаров е председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за втори път, след като бе освободен на 7 октомври 2013 г. Завършил е УАСГ, специалност „Пътно строителство“. Бил е директор на Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

Кабинетът „Орешарски“ обеща 90 км нови магистрали до края на годината? Ще бъдат ли построени те, г-н Лазаров?
- Аз лично съм песимист по отношение на лот 4 на магистрала „Струма“. Участъкът от Сандански до Кулата трябваше да бъде готов на 15 октомври. Преди два дни бях на обекта, графиците изобщо не се изпълняват, на трасето няма машини. Нямам обяснение защо работата е спряна, може да си имат вътрешнофирмени проблеми, но това не е наша работа. Поставихме условие на строителя да започне да изпълнява задълженията си. В противен случай ще предприемем съответните мерки, включително и прекратяване на договора.
Доволен съм от темпа на работа на лот 2 от Дупница до Благоевград. Напредъкът е значителен въпреки трудния терен и затрудненията, свързани с археологическите проучвания и отчужденията. Реалистично е обектът да се завърши в срок през 2015 г.
По магистрала „Марица“ също се точат дела и разкопки, но и на двата лота се работи и не очаквам проблеми с изпълнителите. Археолозите трябваше да приключат до началото на август, но продължават да работят, тъй като беше открит още един обект. В момента се договаряме колко да бъде удължението на срока.

- Бие се тревога и около други проекти - Северната тангента, Западната дъга... Какъв е рискът при тях?
- Северната скоростна тангента е едно от големите предизвикателства за нас. Обектът се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и задължително трябва да бъде приключен до края на 2015 г. В противен случай тези 250 млн. лв. остават за сметка на националния бюджет. Непрекъснато поддържаме връзка със собствениците на имоти по трасето, които се недоволни от компенсациите за отчужденията. Обсъждаме варианти и със Столичната община. Надявам се да намерим решение на казуса, защото нашата амбиция е тангентата да бъде построена.

Това е най-натовареният
път в държавата

който поема и локалния, и транзитния трафик.
Целта ни е да осигурим участъци, по които строителството да започне сега и поетапно да бъдат освобождавани и останалите терени. Западната дъга може да се забави с няколко месеца, защото бяха открити военни гробища при възела на „Сливница“ и Околовръстното на София.

- Другият горещ картоф в сектора, който наследявате, са неизплатените задължения към „Автомагистрали „Черно море“. Кога строителите ще си получат парите?
- Проблемът е, че този проект се финансира от националния бюджет и всяка година целево се отпускат средства. Досега сме получили едно становище от финансовото министерство, в което се казва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) трябва да плати дължимите суми от своите резерви. А нашите резерви към настоящия момент са не нулеви, ами отрицателни. Имаме задължения към голяма част от фирмите и трудно бихме могли да заделим необходимите средства от бюджета ни. Ще направим среща със строителите, за да се договорим. Не е редно хората, които работят по изграждането на „Хемус“, да не получават заплати.

- Какво стана с новите търгове за пътно поддържане? Какви правила ще бъдат заложени за работата на пътните фирми за следващия зимен сезон?
- Търговете са пуснати преди близо 2 месеца, отворени са и първите оферти за Югоизточна България. Методологията вече е определена и не можем да си позволим да правим ревизия, защото старите договори изтичат и няма как да оставим пътната мрежа без поддръжка. Новото е, че е заложен таван на цените, за да се избегнат огромните диспропорции в отделните области. Така цените за изкърпване в Стара Загора и Видин например няма да се разминават в пъти.

- Има ли риск от прекратяване на обществени поръчки в напреднал етап заради липса на средства?
- Голяма част от обществените поръчки са пуснати от предишното ръководство с цел застраховка, ако Северната скоростна тангента не се случи. Става дума за къси отсечки втори и трети клас, които могат да бъдат завършени и разплатени до септември 2015 г., за да не загубим средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Правим пълен преглед на всички обявени търгове и оценка на недостига в бюджета на АПИ. След внимателен анализ ще се реши кои да бъдат прекратени.

- Неоправдана ли е цената от 100 млн. лв. за ремонт на старите участъци на „Тракия“? Това ли е причината работата по обекта да бъде отложена?
- Всяка цена е оправдана, ако е постигната в открита процедура и честно съревнование. Проблемът е друг. В момента по програма „Транзитни пътища“ V, финансирана от Европейската инвестиционна банка, се рехалибилират редица участъци - проходът Петрохан, пътят през Искърското дефиле, Велики Преслав-Шумен и др. Завършването им се точи с години и хората, живеещи в близост, търпят огромни неудобства - задръстване, замърсяване, шум... Целта ни е да пуснем максимално бързо тези отсечки, а пари няма. Лимитът, който ползваме по държавния инвестиционен заем, е 100 млн. лв. Имало е някакви индикации, че тази сума ще бъде увеличена, но нищо не е подписано черно на бяло. При положение че прогнозната стойност за ремонта на старите участъци на „Тракия“ е 100 млн. лв., той ще изяде финансирането за останалите проекти и няма да можем да се разплатим с изпълнителите им.

- Кога все пак има изгледи пътят до Пловдив да бъде оправен, в тази си част той трудно може да бъде наречен магистрален?
- Не се отказваме от ремонта на старите части на „Тракия“ - ако държавата осигури средства, няма никакъв проблем. Всеки път си има експлоатационен живот, а техният вече изтича. Ние искаме да подобрим състоянието на пътищата, това ни е работата, но не става без финансиране. При „Тракия“ стои и въпросът ремонтите да се извършат така, че да не се блокира движението през летния сезон, когато трафикът е най-натоварен.
При настоящата процедура срокът на договора е две години и строителят има право да затвори участъците в ремонт за целия период. Това означава да пуснем двупосочно само в една лента цялото движение в една от най-натоварените отсечки между София и Пловдив. Вие, журналистите, първи ще ни разкритикувате за тази недомислица. Трябва да се направи по-прецизно планиране. Графикът за ремонтните дейности може да е ограничен в периода септември - ноември и февруари - май. А

през летния сезон цялата
магистрала да е отворена

Помните, че при ремонта на виадуктите се затвориха 300 метра в едната посока и станаха километрични тапи. Представете си какво ще се случи, ако се блокират 30 км...

- Коя политика ще продължите – на Бойко Борисов и големите инфраструктурни проекти, или на предходния кабинет и акцента върху малките пътища и региони?
- Ще работим по цялата пътна мрежа, там където е необходимо и обосновано, независимо дали е магистрала или третокласен път. Няма диспропорции в определянето на парите за ремонт на всяка област. Логично е, където пътната мрежа е по-голяма, инвестициите да са повече. В крайна сметка и при предишното управление бяха отпуснати 20 млн. лв. за ремонтни дейности в Бургас, а не във Видин или Монтана, които са едни от най-изостаналите в икономическо отношение региони. И за мен това е логично, защото целият трафик от магистрала „Тракия“ се изсипваше по улиците на града. По цял свят парите се дават първо там, където минават най-много хора, и след това се насочват към места, където трафикът не е толкова голям. Но всеки човек има право да се движи по хубав път. Аз гарантирам, че това, което се случи с инфраструктурата в Южна България, предстои и в Северна.