28600 | 31 окт. 2012 | 14:08
Интервю на Таня Джоева за разбиването на Синята коалиция, тавана на БСП и енергийните олигарси
- Г-н Минчев, проектът АЕЦ „Белене” претърпя многобройни обрати само през последните месеци - Бойко Борисов и ГЕРБ уж категорично се отказаха от него, после се зарадваха на нов инвеститор, след това замразиха преговорите… Предстои и референдум. Кажете, какви интереси са съсредоточени в този проект, за да се получи този сложен възел? Геополитически? Бизнес интереси, свързани с огромни комисиони?
За Русия проектът „Белене“ е важен от най-малко три гледни точки. Първо, това е първият проект за строителство на руски ядрени реактори на територията на ЕС. Другите страни членки нещо не са ентусиазирани да купуват руска ядрена технология. Второ, чрез реализацията на АЕЦ „Белене“ Русия затвърждава своя енергиен монопол върху България за целия 21-ви век. Руската технология, руското ядрено гориво и особено руският кредит за изграждане на централата (България няма пари, а не-руски инвеститори нямат интерес към проекта) ще превърнат „Белене“ в преден пост на руския стопански и стратегически интерес на Балканите. Трето, ангажиментът на НЕК да изкупува произвежданото от АЕЦ „Белене“ електричество открива пред руските собственици перспективата за големи печалби чрез произволно определяне на цените на произведения ток. Това е същият механизъм като произволно високите цени на газа, внасян от монополиста „Газпром“, и произволно високите цени на бензина от монополиста „Лукоил“.
За България проектът „Белене“ е воденичен камък, който може да удави икономиката и бездруго невисокия стандарт на живот. Но „Белене“ е в полза на българското ядрено лоби - както корпоративно, така и политическо, което вече се обогати чрез консултантските схеми, прикриващи едромащабна корупция. Политическият конфликт по същество е конфликт за това откъде минават комисионите. Същевременно трябва да се отчита и фактът на сериозните резерви, които имат към проекта „Белене“ и Брюксел, и Вашингтон. „Белене“ е „последната тухла“ в сградата на руския енергиен монопол върху България, което представлява стратегическо предизвикателство не само за българския национален интерес, но и за нашите европейски и атлантически партньори.
- Защо ГЕРБ толкова се зарадваха на т. нар. американски инвеститор?
Американският инвеститор, когото разходиха до парламента наскоро, е простодушна хитрина на българското правителство. Да наречеш един инвеститор американски или австралийски в днешния глобален свят не е достатъчно, за да скриеш руския произход на инвестицията.
- Последният коз в сюжета „Белене“ ли е референдумът?
Референдумът е безочлива партийно-партизанска злоупотреба с темата „Белене“ от страна на БСП, която иска да използва подкрепата за нова ядрена мощност сред значителна част от българските граждани, за да си припише по-голяма подкрепа от тази, с която разполага: „Вижте ни, за нашия референдум гласуваха 1 милион души.“ Всеки знае, че за БСП отдавна не е възможно да получи 1 млн. гласа по пряк или почтен начин.
- Известен сте като противник на АЕЦ „Белене”, а един от основните аргументи на противниците на проекта е енергийната зависимост от Русия. Има ли вариант, при който хем сме енергиен фактор на Балканите, хем сме енергийно независими?
„Енергиен фактор на Балканите“ е метафора, чрез която енергийната олигархия помпа националното самолюбие на одрипавелия българин. Ресурсът на България в енергийната сфера е кръстопътният характер на територията ни. За да бъде кръстопътят енергиен ресурс, тук трябва да се пресичат тръбопроводи и енергийни магистрали на различни компании, държави, интереси. Ако България остане магистрала само на руския енергиен транзит, Русия си остава монополният енергиен фактор, а България плаща сметката на руския енергиен монопол. Енергийната ни независимост е възможна като зависимост от разнообразни доставчици, балансирани в националното енергийно портфолио плюс разработка на български енергийни ресурси - газ, ВЕИ и т.н.
- Как изходът от президентските избори в САЩ ще се отрази върху българската (не)зависимост?
Изходът от американските президентски избори... Гледам, че Обама и Ромни само за България спорят - кой как да ни нагласи... Митологията за новия Голям брат се произвежда от хранениците на стария Голям брат - Москва. Спрямо България Америка има селективни интереси в три основни посоки. Първо, енергийна диверсификация и поне частична енергийна независимост от Русия по стратегически причини – България е член на НАТО. Второ, системни усилия за намаляване на политическата и административната корупция - пак по същата причина. Корумпирането на държавните институции с цел провеждането на руския стопански и политически интерес е основният стратегически ресурс на Москва за възвръщане на нейното стратегическо влияние в страните от бившия Източен блок. Трето, добро военно и политическо сътрудничество. България е страна съюзник на САЩ на прага на Близкия изток – сфера на приоритетни американски интереси.
- Подкрепата за АЕЦ „Белене” не е ли според вас израз на носталгия по индустриална България? Или присъда за пропилените 22 години демокрация?
Разбира се, че е. Ако подобно на Словакия бяхме привлекли пет световни автомобилни компании да произвеждат автомобили у нас, нямаше да има нужда от носталгия. Ако подобно на Унгария бяхме успешно приватизирали индустрията си с привличане на елитни международни инвеститори, вместо да я харижем на местни мошеници за скрап, нямаше нужда да бленуваме по „Белене“. Ако... ама е късно за “ако”... Енергийните олигарси имат добри ПР отдели – те добре знаят на коя болна струна да натиснат, за да ни „продадат“ проекти като „Белене“, чрез които да доизсмучат остатъците на българския национален ресурс.
- Задават се парламентарни избори, а социолозите вещаят все по-лоши перспективи пред ГЕРБ. Къде бъркат управляващите?
Дългосрочните фактори за влошаване позициите на ГЕРБ са свързани с неуспеха да се подходи към основните национални проблеми с цялостни стратегически решения. Това далеч не е проблем само за настоящия кабинет, а за всички управлявали през последните 23 г. Като държава България е безпомощна да разработи и приложи стратегии на национално развитие. Управлява се на парче, ден за ден, мандат за мандат.
В краткосрочен план ГЕРБ допуска основната грешка на всяко българско правителство в годината преди следващите избори – свръхконцентрация на власт, финанси, медии и административен контрол. Всеки кабинет се надява така да компенсира спадането на рейтингите и да изведе партията си до втори мандат. И никой досега не е успял, просто защото тази свръхконцентрация произвежда обратен ефект - дразни и отблъсква редовия гражданин, който си казва: “Самозабравиха се.” Този ефект е особено силен по време на криза.
- Върви ли ГЕРБ към своя залез?
Същевременно е очевидно, че спадането на подкрепата за ГЕРБ е доста умерено и условно. Социологическите сондажи се разминават съществено в оценките си за този спад, а популярна алтернатива не се задава. Ако изборите бяха утре, ГЕРБ без съмнение щеше да бъде първата партия в следващия парламент. Оттук опасността за управляващите е не толкова да се сринат в рейтинга си, а да се самоизолират в политическа ситуация „всички против ГЕРБ“. Свръхконцентрацията на власт води точно към това. Вместо да търсят реални съюзници, управляващите се чудят как да подхлъзнат потенциалните си съперници. Синята коалиция бе разтурена чрез преврат на герберско лоби в СДС. Борисов се въвлича в съмнително политическо инженерство като акуширане на подставени коалиции в стил „Ярешки“ (Янето плюс Марешки). Административният натиск и безобразията на кадрите на управляващата партия по места отблъскват доскорошни поддръжници на ГЕРБ.
- ГЕРБ правят рискованата стъпка с данък върху депозитите, за да увеличат пенсиите. С други думи, ще ухажват избирателите на БСП, които едва ли ще изневерят на партията си, а ще ощетят активното население. Знак за хаотични действия на властта?
Данъкът върху депозитите е отчаяна стъпка на правителството за свързване на двата края. Оттук нататък - какво? Освен пак да сменим номерата на колите, че да вкараме стотина-двеста милиона в хазната. Антикризисната политика на непрекъснато затягане на коланите си има своя цена. След 2008 г. фалираха хиляди фирми, загубиха работата си голям брой хора. Кой да пълни хазната? Поне контрабандата да бяха свили - но там се наблюдава подозрителна толерантност на правителството... Пари няма откъде да дойдат, особено предвид факта, че ЕС влиза в нов кризисен цикъл, а българската икономика е ориентирана към експорт в Европа.
-Ако има наказателен вот, накъде ще се насочи той? Меглена Кунева загуби темпо.
Ние се намираме в ниската фаза на политическия цикъл. През 2009 г. хората бяха отвратени от наглата корупция на тройната коалиция и подкрепиха активно популистката алтернатива ГЕРБ. Разочарованите на следващите избори най-вероятно ще си останат вкъщи. Наказателният вот ще се разпредели между партията на Кунева, за която ще гласуват по-интелигентните центристки настроени избиратели, и няколкото националистически партии, които дори и да се коалират, са на прага на парламента. Очакваната слаба избирателна активност и разпокъсаната алтернатива на управлението са в полза на ГЕРБ, но при едно условие ако не се реализира схемата „всички против ГЕРБ“, за която говорихме по-горе.
- Изборът на Сергей Станишев за лидер на ПЕС може ли да доведе дотам, че столетницата да надхвърли тавана си?
Мисля, че този избор ще доведе до временно оживление, и то по върховете на партията. Ядрото гласоподаватели на БСП се впечатлява от Москва, а не от Брюксел. Единството на партийните редици долу е в контраст с разделенията в ръководството горе. Не мисля, че Първанов и другите противници на Станишев са сложили оръжие. БСП трудно ще надхвърли резултат от 18% от всички избиратели. В зависимост от избирателната активност този резултат може да се проектира по-високо или по-ниско около 20% от гласувалите през 2013 г.
- Защо въпреки линеещото доверие към ГЕРБ това към традиционната десница не нараства? Имат ли шанс за възраждане със създаването на фракция „Единство“ в СДС?
Традиционната десница има проблем със своята идентичност от едно десетилетие, през което подкрепата за нея спадна от 18% до 4-5%. Разбиването на Синята коалиция може да се окаже финалният акорд в този процес. В СДС планират да се съюзят с партията на Ковачки „Лидер“ и с НДСВ, но три величини, близки до нулата, трудно правят единица. Ефективната опозиционна дейност на ДСБ повишава популярността на партията, но трябва да се случи чудо, за да я изведе самостоятелно в зоната над 4 на сто от подадените гласове. Фракция „Единство“ е максималният жест, който привържениците на Синята коалиция в СДС могат да направят за възстановяването й, но доколко това ще бъде достатъчно за преминаване на бариерата, остава да се види. България има нарастваща потребност от преосмислени политически стратегии вляво и вдясно, има нужда от нова десница и нова левица.
Мобилна верси
RSS
