37778 | 31 окт. 2012 | 14:56

148 евро минималната заплата в България, 300 – в Мароко

„Когато започнах работа във фирмата, ми беше казано в прав текст, че ще ме осигуряват на минималния осигурителен праг за моята длъжност. Работех едно, но ме осигуряваха като секретарка, защото от офис служителите тя е с най-нисък осигурителен праг. Така се оказахме две секретарки и двама шефове управители. Как се справяте с тази ситуация, когато ви кажат, че осигуровката няма да е върху реалната заплата?“ Това е само един от стотиците сигнали, които всеки ден работници и служители изпращат в инспекцията по труда или до синдикатите с надеждата някой да им помогне.

В масовия случай обаче се разчита на тезата - по-добре на минимален праг, отколкото вкъщи. Така, притиснати от обстоятелствата, хората се съгласяват да работят при всякакви условия.

Коректните работодатели в България, които плащат осигуровки на служителите си върху реалните им заплати, са по-скоро изключение, отколкото правило.  Лоялният бизнес всеки месец страда от нелоялната конкуренция на фирми, които крият доходи и вноски и извиват ръцете на служителите си. Масово се „пестят“ осигуровки по строителните обекти, хотели, ресторанти, в търговията, в охранителната дейност, в здравни заведения и др. По данни на синдикатите става въпрос за милиарди скрити обороти, върху които не се плащат нито данъци, нито осигуровки. Една трета от  наетите се осигуряват върху непълен доход, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според данни на Националната агенция за приходите (НАП) близо 11 млрд. лв. са несъбраните данъци и осигурителни вноски, каза Даниела Петкова, член на управителния съвет на асоциацията на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване. Според нея поне 50% от тези пари са за осигуровки. При това в тези сметки влизат само фирмите с над 5000 лв. задължения.

В резултат на всичко това и през 2012, и през 2013 г. планираният дефицит в държавното обществено осигуряване е близо 1,9 млрд. лв. Едва 40% от средствата за пенсии идват от събраните вноски, останалите 60% - от данъци.

Проучване на Центъра за изследване на демокрацията за м.г. показа, че годишно заплати за над 1,3 млрд. лева не се облагат нито с данък, нито се плащат осигуровки върху тях. Ако се приеме, че всеки укрива средно по 200 лв. на месец, това означава, че в НОИ и в държавния бюджет не постъпват близо 430 млн. лв. от данъци и осигуровки, показа изследването.

Начините за укриване на осигуровки са различни. Сред най-популярните са осигуряване върху минималния праг за съответната професия и длъжност, както и вноски върху намален работен ден.

По различни оценки в първата група влизат поне 300 000 души. Други поне 260 000 пък са на трудов договор, в който е записана минималната работна заплата, а на ръка те получават значително повече.

Съвсем друг случай са шефовете, които бавят или изобщо не плащат заплатите и осигуровките.

Нерядко плащането на част от заплатата „под масата“ с т.нар. втора ведомост става със съгласието на работниците, защото не вярват в ползата от пенсионната система и искат пари сега и веднага в джоба с аргумента, че за бъдещето ще мислят някой друг път... В крайна сметка обаче ощетените са те, но го разбират, когато се разболеят или излязат в майчинство... Защото тогава парите, които получават, са много по-малко от очакванията им, смятани върху „истинската“ им заплата.

Друг начин на измама, на който се натъкват при проверките екипите на Главната инспекция по труда  и  Националната агенция за приходите (НАП), е практиката  хора да се водят на 4-часов работен ден, а реално да работят по 8. По подобна схема традиционно действат обекти по морето и в курортите се пестят пари от осигуровки, като се наемат хора за половин ден.

6,3% от всички работещи в страната, или 136 000 души, са на минимална заплата, сочат данните на националната статистика. От тях 100 000 души са в частния сектор. Близо 27% пък официално получават заплата под 60% от средната за страната, която сега е 758 лв.

В момента минималната заплата в България е 290 лв., или 148 евро. По данни на председателя на парламентарната социална комисия Драгомир Стойнев в Мароко най-ниското възнаграждение е много над нашето - близо 300 евро. Традиционно синдикатите настояват за увеличение на минималната заплата, докато бизнесът е против - с аргумента, че повечето разходи за работодателите ще доведат до закриване на работни места и фалити за фирми.

Синдикатите искат затвор за укрити вноски

Пламен Димитров

Покрай разгорещените обсъждания на проектобюджета за 2013 г. КНСБ и „Подкрепа“ за пореден път настояха да се криминализира укриването на осигурителни вноски. Ако това стане, ще дойдат близо 200 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета още през първата година от въвеждането на тази мярка, сочат сметките. Вече втора година обаче поправките в Наказателния кодекс за въвеждането на престъплението осигурителна измама по подобие на данъчната обаче не стават факт.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров голям резерв за допълнителна събираемост в НАП, ако се дадат дознателски функции на съответните служители в приходната агенция. Той предлага и правенето на т.нар. ревизии по аналог за осигуровки - там, където има очевидни лъжи за неплащане на данъци и осигуровки най-вече върху пълния размер на възнаграждението, това да бъде доказвано с аналогични договори за същите професии в светлия бизнес. Христоматиен пример е главен готвач, който получава 2500 лева заплата, а се осигурява на 500.

Минималните прагове носят 27 млн. лв. в бюджета

Допълнителни приходи в размер на 27 млн. лв. ще влязат в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. Те ще дойдат от вдигането на т.нар. минимални осигурителни прагове средно с 3,3%. Синдикатите и работодателите договарят най-ниските суми, върху които се правят вноски във всички 85 икономически дейности в страната. За 2013 г. споразумения бяха постигнати за 58 от тях.

Целта на минималните прагове е да се вадят на светло скритите доходи. Според социални експерти обаче често се постига точно обратният ефект особено за едрия бизнес, който плаща по-високи заплати. „Там, когато въведеш минимален праг, който искаш да е нещо средно за бранша, се получава, че прагът е по-нисък от реалната заплата и какво се прави - предоговарят се заплати и разликата се дава под масата във високите етажи на доходите“, коментира икономическият експерт на „Подкрепа“ Николай Николов. Затова синдикатът иска да се договарят минимални заплати по браншове и професии, а не минимални осигурителни прагове. „Защото искаме да работим за хората, а не за НОИ, грубо казано“, обясни Николов. „Считам, че с договарянето на минималните осигурителни прагове при съществуващата нормативна база, която не задължава работодателя да определя такава заплата, каквито са праговете, всъщност договарянето изземва от мизерните доходи на хората. Давам пример - някой се е договорил, че на 4-членно семейство му се полага 3-стайно жилище, но те имат 2-стайно, но понеже им се полага 3-стайно, ние ги задължаваме да си плащат за 3-стайно. Като казваме, че след време събраните пари ще им помогнат да им дадем тристайно“, коментира той. По думите му това е уникално за света - да плащаш вноски върху нещо, което не си получил.