Заместник-председателят на БСП Драгомир Стойнев бе сред първите, които поздравиха Михаил Миков с избора му за шеф на партията. Останалите заместници Димитър Дъбов (вляво) и Евгени Узунов (вдясно) също приветстваха новия лидер.
Tози път водачите на червени листи са подложени на истински стрес тест. Той ще покаже каква e парим пригодност. На пръв поглед първите места в списъците с кандидат-депутати изглеждат почти като на парламентарните избори през май 2013 г. Ама не съвсем.
Има няколко знакови трансфера, в които играчите трябва да се докажат. Местенето им в нови отбори и на нови терени не е случайно. Едните са нежелани в предишните тимове, където са били изпратени от селекционерите на „Позитано“ 20. Другите трябва да се докажат като класни играчи, за да останат в ръководството на партията. Упреците, че промяната в БСП отново се отлага за друг път и за друго ръководство, са
доста прибързани
Всяко рязко движение на новия партиен шеф би било посрещнато на нож от Изпълнителното бюро и от местните структури. Много рисково е в толкова кратки срокове - в границите на три месеца - да смениш основните фигури, без да си имал възможност да създадеш свой отбор с дълга скамейка от качествени резервни играчи.
Михаил Миков има и друг проблем. Той трябва да продължи започнатия от предшественика си Сергей Станишев мандат. Редовните избори за следващ председател на БСП са след по-малко от две години - през май 2016. Юристът от Кула, Видинско, трябва да действа в обстановка, предопределена от друг. Не той, а Станишев и негови приближени са избрали членовете на Националния съвет и в голяма степен са овладели и делегатите на конгреса.
Миков не може да пипа тези два ключови партийни органа. Може да пораздруса единствено Изпълнителното бюро. И ако е добър стратег, със сигурност ще го направи след изборите. Спазвайки принципа на народната мъдрост - като раздрусаш чувала с мишките,
те сами ще го прегризат
Друг е въпросът дали за водачите на червени листи прясно избраният партиен лидер е имал достатъчно свобода сам да чертае стратегията за подредбата им.
Ако се съди по-най-спорното решение - Кристиан Вигенин да бъде изпратен в Благоевград, ходът изглежда перфектен, но само от йезуитска гледна точка. Няма обяснение обаче как бившият външен министър ще прави кампания в Пиринско, след като там недвусмислено му показаха, че не го желаят. На драматично заседание на областния съвет в понеделник вечерта, продължило до полунощ, той получи само 2 гласа в своя подкрепа. От 44-мата членове на ръководството на партията в Благоевградско 22-ма поискаха Корнелия Нинова да оглави листата, а други 19 застанаха зад Емил Костадинов.
Очевидно е, че структурите в този край са разделени на два лагера. Но действията на принципа „двама се карат, третият печели“ няма как да са полезни за БСП. Реална е опасността дори социалистите да не излязат да гласуват за натрапения им водач. От това биха спечелили останалите основни играчи в надпреварата за следващ парламент. Няма логично обяснение защо ръководството на партията упорства по отношение на Благоевград.
Вярно е, че водачите се предлагат от Изпълнителното бюро и се утвърждават от Националния съвет на БСП.
Правилата повеляват местните структури да приемат решенията на ръководството. Но струва ли си да рискуваш резултата на партията си в един от знаковите райони заради инат? Не е ли по-логично да заложиш на една от другите две желани фигури с ясни изисквания за привличане на определен брой гласове?
Дори най-разсеяните апаратчици на „Позитано“ 20 отлично знаят, че в Пиринско хората са чепати. Няма как ръководството на БСП да не си спомня гневната реакция на областния съвет в Благоевград срещу Вигенин. Именно от Пиринско поискаха оставката му като министър на външните работи заради позицията му за Украйна. В БСП твърдят, че Вигенин беше личен избор на Станишев за външен министър. Със сигурност имаше и по-добри варианти за водачество на листи, които можеха да му бъдат предложени, но от „Позитано“ 20 избраха най-трудния вариант за него.
Самият Вигенин също има лична вина, защото нищо не е направил, да бъде преглътнат от „дивите македонци“ в Пиринско. За разлика от него апаратчикът от „Позитано“ 20 Валери Жаблянов, който на миналите парламентарни избори трудно бе приет в друг борчески край - Сливен, като водач на листа, този път предварително добре успа перничани. В миньорския край нямат нищо против новия водач на листата си, който ще трябва да се изправи срещу кмета на града Росица Янакиева. Този път тя ще събира гласове за конкурента на БСП вляво – АБВ. При провал Жаблянов най-вероятно ще изпадне от голямата игра.
В подобно положение
се оказва и Драгомир Стойнев
Както Кристиан Вигенин, в БСП определят и бившия министър на икономиката и енергетиката като сериозен провал. И той като колегата си от Външно събра много негативи заради ходове, съгласувани с бившето ръководство на партията, което обаче не пое никаква отговорност.
Стойнев е катапултиран в Стара Загора знаково. На миналите парламентарни избори избори през 2013 г. водач по неволя там бе Сергей Станишев. А причината беше доста обичайна за социалистическата партия през последните две-три години. В града на липите голяма част от ярките фигури минаха в отбора на бившия държавен глава Георги Първанов. Там е трудно да се говори за ярък лидер на местните социалисти. Идеята на Станишев бе да прати варненския областен председател на БСП Красимир Янков за водач, но от Стара Загора не го икаха. Затова се наложи председателят на БСП да оглави листата.
Този път там е катапултиран бившият му съветник от времето на тройната коалиция, когото
той назначи за заместник-председател на партията. Подобно на колегата си от Външно, и Стойнев получи сериозни упреци от Националния съвет. Обвиниха го, че е подписал заробващ договор с американската компания „Уестингхаус“ за реактора на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Чуха се и гласове за изключването му от БСП. В Старозагорско, където е пратен за водач на листатата, организацията в Раднево има много „въпреки“ Стойнев. Общината е пред фалит - министерството на енергетиката не й е платило концесионната такса от „Мини Марица-изток“ ЕАД в размер на 4,6 млн. лв.
На изпитание е
подложен и личният
лекар на Станишев
д-р Емил Райнов. Той ще трябва да се доказва в Монтана. Там цялата организация на БСП мина в редиците на АБВ под ръководството на друг доктор. При това местен и почитан в Монтана - доскорошният областен председател на социалистите д-р Емил Константинов.
Във Варна се случи нещо друго. Там дългогодишната битка между областния и общинския председател на БСП - Красимир Янков и Борислав Гуцанов, завърши с отстраняването им от Изпълнителното бюро на БСП. Последва нов знак от „Позитано“ 20 и към двамата.
В морската столица за водач на листата бе спуснат Ангел Найденов, който е възпитаник на Висшето военноморско училище във Вар на. Той ще води трудна битка за гласове в конкуренция с Ивайло Калфин от АБВ, Лиляна Павлова от ГЕРБ и вероятно с Йордан Цонев от ДПС.
Зам.-председателят на
БСП Янаки Стоилов
също е подложен на стрес тест. На миналите избори той бе двойно подсигурен - като водач в Русе и Враца. Този път ще трябва да се бори за одобрение в трудния район Пазарджик, където през 2013 г. листата теглеше червената фурия Илияна Йотова.
Михаил Миков достойно влиза в битката в лидерския 25-и МИР, където ще се състезава с Ивайло Калфин от лявото семейство и с лидера на основния опонент ГЕРБ - Бойко Борисов.
Не по-малко е и изпитанието за заместника му Димитър Дъбов. За първи път един от основните стратези на БСП е „командирован" в Пловдив-област.
Няма да е никак лесно и на 11-те водачи на червените листи, които са запазили позициите си от предишните избори. Мая Манолова, Дора Янкова, Милко Багдасаров, Явор Куюмджиев, Корнелия Нинова, Марияна Бояджиева ще трябва да се докажат с резултат като от май 2013 г.
Михаил Миков, изглежда, е заложил на стратетията „бързай бавно“. Може би водачите, прехвърлени от един в друг регион са част от нея.
На Миков е
отредена ролята
на чистач
Дали той ще я приеме, зависи само от него. И от желанието му - ако не да остане начело на столетницата, поне да започне промяната в нея. Трудна промяна, за която се иска смелост и усет към риска.
Впрочем в БСП след предсрочно прекратения мандат на правителството „Орешарски“ не обелват и дума за победа на изборите. Говорят, че целта им е да са незаобиколим фактор - с поне 60 депутати. Засега нямат заявки за конкретни политики и не бързат. Изглеждат примирени с факта, че най-вероятно ще останат извън управлението, в опозиция.
Твърде вероятно е след изборите на пети октомври, да се окаже сбъдната и една мечта на Андрей Луканов - столетницата да се превърне в малка бутикова партия. Това бе на път да се случи. През 2009 г. след управлението на Станишев БСП беляза „резултат“ - 40 мандата, какъвто не беше „постигнала“ и след провала на Жан Виденов и неговото сатанизиране (през 1997 г. на изборите за Народно събрание БСП вкара 58 депутати).
17794 | 19 авг. 2014 | 15:14





Мобилна верси
RSS
