18773 | 19 авг. 2014 | 15:15

11 пъти Държавна сигурност пропуска боса на терористите Елин Маджаров

В 17,29 ч. на 30 август 1984 г. на гишетата за билети на гара Пловдив е многолюдно. Има опашки от хора, които гонят влак, все пак е отпускарски сезон. Никой не обръща внимание на синьо пластмасово кошче за боклук, поставено в дъното на чакалнята до наредените на стената телефонни апарати, които работят със стотинки. В този момент кошчето избухва и сякаш гарата се срутва.

„Когато стана взривът в чакалнята на гарата, вземах билет от гишето. Витрините се пръснаха, напълни се с дим. Нещо ме захвърли на пода. После изнесоха детето и една жена с почернели изгорели дрехи.“ Това е разказ на една от пострадалите от атентата пред съда по време на процеса срещу терористите. Взривната вълна помита 50-годишната Дора Василева от Кърджали,

която умира ден
по-късно в болница

Други 42-ма души са ранени. Сред най-тежко пострадалите по ирония на съдбата са две момчета от Турция: 13-годишният Мустафа Шентюрк и брат му Биназ на 16 г. Те са на гости в Пловдив с майка си. Мустафа ослепява с едното око.

В 18,06 ч. същия ден избухва бомба на паркинга пред аерогарата във Варна. Взривът е поставен в декоративна бетонна саксия и ударната вълна се насочва нагоре, а не встрани. Това спасява десетките пътници на летището. Леко са ранени две жени, минавали наблизо.

Властта е тотално шокирана от атентатите и реагира неадекватно. Това показват разсекретени документи от комисията по досиетата на Държавна сигурност. Основната цел е да скрие от населението какво се е случило.

Едва на 3 септември 1984 г. вътрешният министър ген.-полк. Димитър Стоянов пуска специално съобщение до ЦК на БКП за атентатите в Пловдив и Варна. Съвсем сухо той посочва, че жертви няма, ранени са 10 души, и то леко, а щетите са възстановени, пише вътрешният министър. Димитър Стоянов предлага и осемредово съобщение за медиите, пуснато от БТА на 4 септември. В него се говори за взрива в Пловдив, но няма нито дума за Варна. Същото се случва и след атентата на гара Буново.

„Получените данни дават основание да се смята, че става дума за преднамерени диверсионно-терористични актове, свързани с 40-годишния юбилей (честването на 40 г. от 9 септември 1944 г. - б.р.), прави извод Стоянов.

Това е и голямата грешка на МВР по отношение на терористите. Никой не си прави труда да свърже атентатите в Пловдив, Варна, Буново и Сливен, въпреки че са с един и същи почерк, и да се работи срещу една група, която по-късно ще бъде наречена „турски националисти“. Чак след взрива в Буново в Шесто управление на ДС се създава отдел „Т“ („Терор“), който координира разследването и накрая разкрива групата на Маджаров. Дотогава, както ще стане ясно по-долу, властта работи на парче, а терористите през цялото време са били пред очите им от 1976 г.

На 8 април 1987 г. на закрито съвещание по терора първият заместник вътрешен министър ген.-полк. Григор Шопов заявява пред подчинените си, че 

МВР не се е справило с атентатите

„Първите взривове в Пловдив и Варна не задействаха в достатъчна степен нашата система. Те бяха толкова необичайни и неприсъщи за нашата действителност, че голяма част от състава ги прие като изолирани явления, които едва ли ще се повторят“, заявява Шопов.

Бомбите са изработени от Сава Георгиев, строителен техник и разбиращ от взривно дело. Механизмът им е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6“. Забавящият механизъм е будилник от съветските „Слава“ или от румънските „Виктория“ и „Арадора“. Сглобената самоделка се слагала или в буркан, или в голяма консервна кутия. Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонацията.

Елин Маджаров и Алцек Чакъров ги поставят по набелязаните места.

Голямата изненада за ДС при разкриването на групата се оказва фактът, че и Маджаров, и Чакъров са нейни агенти от години. Вярно, първият изключен заради нечестност (такава е формулировката в документите на ДС - б.р.) през 1979-а, но вторият е действащ, даже с два псевдонима - Моряка и Дениз.

През 1976 г. в Държавния съвет на НРБ се получава ръкописно заплашително писмо, в което се иска незабавно освобождаване от затвора на осъдени за опит за бягство в Турция. Писмото, пуснато от пощенския клон в Трявна, има и подпис.

В средата на 1983 г. такива анонимни писма - но с четири подписа, получават генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и вътрешният министър Димитър Стоянов. Писмата са изпратени от Пловдив и Асеновград.

В тях анонимните автори обещават взривове, влакови катастрофи и палежи, ако не спре възродителният процес. „Върнете ни имената. Ако не, продължаваме нашите действия, ще причиним големи щети“, плашат те от името на групата „Ние“. След няколко месеца групата минава от думи към действия. В навечерието на девети септември 1983 г. са запалени умишлено 750 дка гори край язовир „Камчия“. До мястото на палежа са намерени две листовки с призив за борба срещу държавата и закрила от „майка Турция“. Авторът на палежа е Елин Маджаров. Малко след това той поставя на жп релсите край гара Айтос две спирателни „обувки“, за да предизвика влакова катастрофа. Оставя там същите листовки като край „Камчия“. „Обувките“ са открити и отстранени. През януари 1984-та Маджаров ангажира своя роднина Минчо Хаджиев да предизвика катастрофа на влак край Пловдив. Дава му „обувка“, увита във вестник „Работническо дело“, и познатите вече листовки. Хаджиев обаче зарязва всичко край релсите и то е открито от милицията.

Маджаров и Чакъров решават да преминат към по-решителни действия, „за да получат международна подкрепа за каузата на българските турци и да всеят паника и страх у населението“, и привличат Георгиев да изработи бомбите. Следват взривовете в Пловдив и Варна.

Едва след Буново ДС решава да търси връзка между взривовете през 1984 и 1985 г. и листовките и анонимните писма от 1976 и 1983 г. Именно писмата стават по-късно основният ключ към разкриване на Елин Маджаров, който 11 пъти преди това минава през „мрежите“ на Държавна сигурност безпроблемно.

„Още с първата връзка по ЦДОИ (Централизирано дело за оперативно издирване) „Мерзавци“ бе разпоредено да се направят щателни проверки на лицата с възстановени имена, пребивавали в района на Габрово и Трявна през 1976-а и от всички да се вземе сравнителен почерков материал. А сега стана известно, че Елин Маджаров е пребивавал в почивен дом в района на Трявна и оттам е пуснал първото анонимно писмо“, пише в доклад за борбата с терора от 9 октомври 1987 г. ген.-майор Сава Джендов, тогава ръководител на

Шесто управление. Той отчита цялата работа по залавянето на терористите. Джендов съобщава, че за проверка в Трявна и Габрово е пратена спецгрупа от София, която не свършва нищо, и обвинява за това началниците на окръжното управление на МВР в Габрово. Маджаров минава метър.

През март 1985 г. ДС пак заради издирването на „Мерзавците“ пуска специално окръжно до поделенията на МВР в страната да се провери цялата действаща и изключена агентура от средите на „възстановилите имената си“, както и агентите на оперативен отчет. Отделно от това се нарежда проверка за съпричастност към атентатите на „всички лица, попадащи по различни поводи в полезрението на МВР“, пише ген. Джендов. Елин Маджаров, бивш сервитьор, а тогава продавач на сладолед на гарата в Бургас, попада и в двете категории. Той е бивш агент, разследван за притежаване на незаконна валута, впоследствие осъден на 6 месеца затвор. Нещо повече - МВР нарежда и проверка на всички влезли в затвора след 9 март 1985 г. пак заради „Мерзавците“. Маджаров вече е зад решетките, но пак е „пропуснат“ от ДС.

„Сега никой не може да каже защо той отново не е бил проверен“, пише в доклада си шефът на Шесто управление.

Генералът с горчивина констатира, че недоразуменията не спират дотук. След откриването на бомбата на плажа в Дружба МВР залавя роднината на Маджаров - Минчо Хаджиев, който трябвало да предизвика железопътната катастрофа на гарата в Пловдив. Той е „профилактиран“ като автор на антидържавните листовки, но впоследствие е вербуван за... агент на ДС от началника на районното управление на МВР в Първомай. На никого не прави впечатление, че анонимките, намерени у Хаджиев, са същите като тези от Камчия, изпратените до Държавния съвет и в Айтос. Чак когато Маджаров е вече заподозрян като основен терорист, се прави сравнение с почерка му от ръкописните доноси за ДС и листовките и 

той се оказва
един и същ

Бомбата, която е намерена на плажа в Дружба, е в гюм за мляко, поставен в пазарска плетена мрежа и увит с покривка с надпис РСВ (ресторанти и спални вагони - б.р.). Заради покривката МВР нарежда спешна проверка на „целия контингент от преименувани лица, работещи по жп линията София - Бургас с цел да се сравнят почерците им. Маджаров минава и тази проверка. Нещо повече - при издирването на терористие е разпоредена операция „Проверка“. Хиляди милиционери в страната проверяват домови книги и адресни регистрации, както и паспорти. Бургаските милиционери пишат в доклада си, че именно Елин Маджаров, живеещ в бл. 58, ап. 90 в комплекс „Изгрев“, е оперативно интересното лице, което има съмнително алиби за 31 юли 1986 г., когато е поставена бомбата на плажа в Дружба. Докладът им е отхвърлен от заместник-началника на окръжното управление на МВР. „Върхът на сладоледа“ се оказва уж щателната проверка, разпоредена на всички поделения на МВР, с която трябва да се открият пътниците във влак №326, взривен на гара Буново. Поделенията бодро рапортуват, че работата е свършена, но Елин Маджаров, който се качва на влака от Бургас, поставя бомбата във вагона за майки с деца и слиза на гара Сливен с другата бомба, дори не е разпитан. 

Окръжните поделения на МВР в страната работят сами за себе си, Държавна сигурност - също.

Операция „Двуличници“ спасява Слънчев бряг

Освен почерците от анонимните писма терористите са разкрити и заради невзривената бомба на плажа в курорта Дружба. Ключът е въпросната покривка РСВ, намерена до самоделката, която насочва разследващите към Елин Маджаров. При проверка се оказва, че покривката е произведена в ТПК „Черноморка“ в Бургас и е предназначена за заведенията в окръга. Маджаров като продавач на сладолед на гарата веднага попада в полезрението на групата от Шесто управление на ДС от София, оглавявана от майор Георги Сотиров. Става ясно, че е изключен агент, а алибито за датите на атентатите е подозрително.

ДС започва външно наблюдение над Маджаров, апартаментът му се подслушва. Благодарение на това скоро в полезрението на оперативните служители попада и вторият терорист - Алцек Чакъров, бивш моряк, служител на „Океански риболов“. Оказва се действащ агент на ДС по линия на турското консулство. Разследването ще покаже, че той всъщност е двоен агент, който снабдява представител на турското разузнаване с подробна информация за възродителния процес и настроенията в страната. Сведенията, които Чакъров предоставя на ДС за турските дипломати, се оказват общи приказки.

Заради двамата ДС образува оперативно дело „Двуличници '87“. По време на една от сбирките им в апартамента на Маджаров двамата в пиянски разговор издават името на третия терорист - Сава Георгиев. Освен това набелязват нова цел, която да бъде взривена през август. Първата идея е бомбата да се сложи в ЦУМ, но после решават да бъде в курорта Слънчев бряг. Решено е това да стане на 15 август. Чакъров и Маджаров обикалят с кола Бургаско, за да купят будилник „Слава“ за следващата бомба.

Затова в МВР решават двамата да бъдат арестувани на 13 август 1987 г. през нощта. Операцията се нарича „Двуличници“ и е осъществена светкавично. На 19 август е задържан и Сава Георгиев. Той веднага признава, че в дома му има пакет с взрив. Още 11 души са арестувани като техни помагачи и съучастници.