11780 | 21 авг. 2014 | 15:01

Той не люби, той предлага духовен круиз

Младеж чете книга на плажа. Хайде бе! Не бърника в лаптопа или друга електронна джаджа. Не чати, не пише писмо, не наднича в агенции или в чужди коридори. Ако девойката от съседния шезлонг, която току-що си е направила двехилядното сейфи, надникне, нищо няма да разбере - дали е трол, дали е лузър, хейтър, дали сексуален маниак, дали програмира нов продукт и дали иновативното му мислене не застрашава Бил Гейтс. Пълна загадка. Егати пича! Чете книга.

Четящите мъже имат по-големи завоевания, гръмнаха световните агенции. Цитираха две независими изследвания на италиански и английски екипи. Италианските сексолози и психолози наблюдавали три години близо две хиляди доброволци. Едните обичали да четат книги, другите - да чатят. В края на периода експертите забелязали, че четящите имат къде повече завоевания, при това по-качествени, с по-висок житейски тонус и по-мотивирани амбиции. Още: при тях дамската конкуренция нараства, а това предлага повече избор. Още: разделите са толкова почтени, че винаги оставят вратичка за връщане. Най-малко за да препрочетат някоя и друга страница от любимия роман.

Италианските специалисти допълват образа на любителя на четивото: той е по-откровен, по-ласкав, по-занимателен. С други думи, той пълни капана – и празните страници - с повече образи, с повече изживявания тъкмо защото е различен. Той в крайна сметка е по-интересен! Води читателката не само в лабиринта от думи, не само в лабиринта от плът, води я над леглото, сексът става по-плътен, по-незабравим и по-смислен, защото е възнаграден с пътешествие. Той не люби, той предлага духовен круиз. Сексът се храни от неговото въображение и затова е по-красив. За да не кажем – по-креслив. Всяка жена, която стигне до края на романа и се разтърси от красивия финал, крещи. Както крещели испанците, когато завладявали земите на инките.

Малката от плажа дебне четящия младеж. Не, не е ретросексуален. Под чадъра му не се веят оръфани дънки, риза на кръпки, старомодни сандали. Тъкмо обратно: очилата май са „Келвин Клайн“, бански от естествена коприна, а кожените джапанки сигурно струват колкото цялата й ваканция. Кубчетата лед потракват по запотената чаша. Какъв ли е коктейлът?

Тя гледа все по-надълбоко в младежа. Не се разсейва по тайфата, нейните членове дрънкат по клавишите, пият боклуци в пластмасови боклуци. Тероризират меките екрани. И не говорят, а крещят. Нещо като гласова емблема на определена социална група. Все по-често в големите градове. Вероятно защото големите градове се възприемат като големи дискотеки - ако не крещиш, няма да те чуят.

Девойката знае, че тия от тайфата само чатят. За жалост бутоните не ухаят на първа целувка, не излъчват сладка пот. Ароматите са на друго място. Девойката вече ги усеща. Усеща желание за съавторство. Думите й замирисват. Замирисват на чудак.

Любителят на словото нещо се разсейва. Хвърля поглед към съседния шезлонг и разбира на мига, че довечера ще прелисти още една книга. Опит. Бързо разгадаване. А може би капан?

Много преди италианския и англий-ския принос в чара на четящите иновативни българи откриха тази зависимост и се отдадоха на сериозна предварителна подготовка. Един съкварталец изработи капана за инките. Чете, запамети и взе да покорява. Попадналите в капана се възхищаваха от неговите разкази. Тръпнеха, страдаха и се възвисяваха във всякакъв смисъл. Потрисаха се от културата на инките, от стъпаловидните им пирамиди, от изсичането на каменните блокове без клинове и чукове, които не познавали, от примъкването на материала без каруци и без товарни животни, които също не познавали. Запомняха как принасяли в жертва пленниците, като ги хвърляли от върха на пирамидите. Как някои по-милостиви жреци ги убивали предварително - отрязвали им вените, за да напълнят съдовете за жертвоприношение с кръв. Това Мачу Пикчу го имаше като разходка до Попа. Качваше жертвата по стъпалата, разхождаше я из барелефите, а от писмеността кипу вадеше думи като ласо. Завладяваше я, както испанците завладявали страната им.

Друг един се въоръжи с информация за маите. Трети реши да се впусне към историята на катарите, възприели доктрината на богомилите. Разказваше сърцераздирателно как рицарите от кръстоносния поход изнасилвали катарките по площадите, след което ги хвърляли в кладенците. И други такива хубости. Като древни ловци те уцелваха кошутата и я държаха в плен поне няколко нощи. Тези, които имаха по-дълго любопитство, се задържаха и цял сезон. След края на информационния поток настъпваше липса на инвестиции. Информационната банка не можеше да изплати нито дивиденти, нито продължения. Казвах й на една: След финала на кръстоносния поход ще видиш финала на връзката.

Вярно, призна в края на сезона и в края на сагата, оказа се пълен глупак. Наизустил нещо си, но поне в началото беше интересно. Ей така ме свали - плачех за катарките. Егати прийома! Поне знание натрупах.

Затова нашият на плажа е пуснал капана. Чете книга, копелето! Примамва, както растението хищник примамва мушиците със силния си аромат. Нашият слага „Келвин Клайн“, отбелязва докъде е стигнал и затваря книгата, за да отвори жертвата. Поема към бара като към библиотека. Почти тържествено. Девойката тръгва след него, както мушицата тръгва към опасния аромат. Да, довечера ще му отвори всичките си текстове, а на другия ден ловецът на думи ще улови друга буболечка. Знае как от словото да произведе нектар.