Народната певица Николина Чакърдъкова е родена на 4 септември 1969 г. в гр. Гоце Делчев. На професионалната сцена излиза на 14-годишна възраст. През 80-те години се утвърждава като солистка в Неврокопския ансамбъл, с него пленява публиката в България, Европа, Канада и САЩ. През 1987 г. е поканена от проф. Кирил Стефанов да се присъедини към Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ - Благоевград. Певицата е идейният двигател на Фолклор тв. Майка е на две деца. Издигната е за водач на благоевградската кандидатдепутатска листа от АБВ.
- Г-жо Чакърдъкова, с какво ви изкуши политиката?
- Не ме е изкушила. Политиката не е моята детска мечта.
- А защо приехте да сте водач на листата на АБВ в Пиринско?
- Приех, защото хората от организациите на АБВ единодушно посочиха името ми. Преди това имах предложение от президента Георги Първанов. Отказах, защото не се виждах в това амплоа. Уважавам го, за мен той е пример за най-добрия държавник. Но отказах с аргумента, че ще остана встрани, ще помагам и ще дам всичко от себе си.
- Защо помагате на АБВ, а не на някоя друга партия?
- Аз съм част от Алтернатива за българско възраждане, един от инициаторите на този проект и един от двигателите му.
- Какво смятате, че трябва да се възроди?
- А какво не трябва да се възроди? На първо място трябва да се възродят българският дух, българското производство, българският бизнес, българските принципи. Трябва да възродим всичко това и да си браним държавата.
- Звучи ми доста утопично. Вие наистина ли вярвате, че това е възможно?
- Ако не вярвах, нямаше да се хвана. Неверието не ни прави живота по-добър. За съжаление първия гейм го спечелиха те - политиците, които от години са във властта. Защото умишлено успяха да ни накарат да се погнусим от случващото се, за да могат да вършеят из държавата. Всички знаем как живеем. Посочете ми нещо нормално в нашата държава, в която се вихри усещане за безнаказаност, неравнопоставеност... И какво, като стигнем до отчаяние? Как-во, като не гласуваме?
- Дотук не разбирам защо искате да станете депутат?
- Кой ни внесе тази дума „депутат“ (от латински deputare - изпращам - б.р.) и може ли някой да ми каже какво означава тя? За мен е равнозначна на чалга, корупция и разврат.
- Мислите, че чрез тази дума съзнателно избягват от това, за което са пратени в парламента - да представляват народа?
- Наричайки се депутати, им е по-лесно да „забравят“ за какво са избрани. Държа онези, които са там, да се наричат народни представители в Народното събрание с всичко, което произтича от това. Бих забранила думата депутат, за да не забравят кой и за какво ги е изпратил.
- Основната функция на Народното събрание е да приема закони. Имате ли вече законодателни идеи и разсъждавали ли сте по темата какво трябва да се промени в законотворчеството?
- Всички плачат от неравнопоставеността. От години философията на законите ни е такава, че за чуждите производители може - за нас не. Отнася се в еднаква степен и за бизнеса, за производителите и за дейците на културата. Ще дам пример с големите търговски вериги. Когато българският производител си предлага стоката, искат да я вземат под себестойността й. Няма закон, който да защитава нашите производители. В Гърция например държавата гарантира пазар за 60 % от продукцията на своите фермери. Парадоксално е, че в България колкото повече работиш по правилата, толкова повече спънки срещаш. Питали ли сте се защо ядем турски домати, а българите хвърлят своя труд на пътя и плачат? Толкова ли няма кой да каже - стоп, над всичко е интересът на сънародниците ни? Нали отиват в парламента да представляват народа. Най-големият проблем е, че депутатите от години бързо превръщат писането и поправянето на закони в бизнес.
- Опитахте ли се да промените това, срещу което негодувате?
- Отвън не бих могла. Отвътре, в НС, поне има възможност да се противопоставяш. Винаги можеш да поискаш дебат, от който да стане ясно дали даден закон е полезен само за определени хора, т.е. дали е поредният лобистки нормативен акт. Нещата са много простички. Ние сме 6 млн. души. България е по-малка от Москва, от Париж. Задавам един обикновен въпрос. Не искат или не могат да се справят с България хората, които претендират и са в политиката?
- Тези въпроси задавали ли сте ги на Георги Първанов ?
- Задавала съм ги, разбира се. Той ми отговори, че много от тези, които са в политиката, май че не могат да оправят нещата и обръщат това неможене в неискане, както и в работа за самите себе си.
- В момента сте народна певица и се радвате на народната любов. Народните представители никога не се радват на такава любов. Не се ли опасявате, че ще навредите на себе си и на основното си занимание?
- Когато си научен да устояваш на малките изкушения в живота, а аз съм имала немалко през последните 15 години, ще се научиш да устояваш и на големите изкушения в политиката. Претендирам, че съм човек с много здрава ценностна система. Имала съм стотици възможности, но съм предпочела почтеността. Имам чувство за достатъчност. Знам едно – в момента обикновените хора мразят политиците. Задавам си въпроса: тези, които ни управляваха, докъде ни докараха? Мислех да стоя настрана, но не мога да гледам сеир. Не мога да си позволя да гледам и сеира на Бареков например.
- Не разбирам защо му се гневите.
- Гневя се на това, което се случи на евроизборите. Кой е по-достоен да ни представлява в Брюксел – Ивайло Калфин или Николай Бареков? Питам директно: кой?
- Отказвали ли сте в предизборна кампания да пеете за определен политик?
- Да.
- За кого?
- На много съм отказвала. Причината е, че не мога да бъда част от една лъжа. Хора като мен и Нешка Робева, а и много други като нас носят отговорност. Моите уважения към Нешка Робева и нейното творчество, но тя повлече доста хора. Завлече ги. Те тръгнаха, защото вярваха на нея. Благодарение и на Робева Бареков е в Европарламента.
- Имало ли е опити на политици да ви изкушават с различни предложения?
- Опитват се да изкушат онези, за които знаят, че ще се поддадат. Мен не са се опитвали да ме изкушават. Имам принципи. Парите са много важно нещо, но не най-важното в живота. Те са средство за преживяване и постигане на по-високи цели.
- Не сте ли имали желание да напуснете България?
- Никога не съм имала подобно желание. Чувството, когато излизам в чужбина, е много странно. През първия и втория ден ми е добре – възхищавам се, радвам се на красотата и на третия ден започва да ми става тъжно. Мисля си как ми се иска и в България да е така. И започвам да изпитвам мъка, става ми зле. Не мога да си представя да живея на друго място освен в България. Моят дух е български.
- На чии гласове разчитате на изборите?
- На тези на почтените хора, които не са никак малко.
- От БСП ви обвиняват, че дърпате техни гласове.
- Какво означава техни? Кои са те да казват, че гласовете на един или друг им принадлежат? Че аз за мъжа си не мога да кажа, че е мой и ще гласува за мен... И стига са гледали на изборите като на борба. Там трябва да има надпревара на идеи. Дайте да видим какво предлагате и за какво претендирате.
- Ще пеете ли по време на предизборната кампания?
- Ако има време. В момента не е много време за песни. До пети октомври сънародниците ни трябва много добре да се оглеждат, да слушат и да искат да задават въпроси, защото от това зависи какъв живот ще живеем през следващите четири години - дали ще караме постарому или ще покажем, че искаме промяна.
- Нали знаете, че хората вече не вярват в промяната?
- Когато едно семейство няма деца, отказва ли се да мечтае и да работи по този въпрос? Така е и в изборите, и в гласуването. Не бива да се отказваме и да спираме да вярваме. Ако не вярваме в промяната, тя няма как да се случи.
- На пресконференцията, на която бяха представени листите на АБВ, казахте нещо много трогателно - не може животът ти да зависи от пет хапчета, които държавата не ти осигурява. И тези хапчета ли са част от промяната, която трябва да дойде?
- О, то да са само тези пет хапчета. Промяната няма как да стане днес и веднага. Някой ако казва, че утре ще се случи, той лъже. Необходима ни е коренна промяна, която изисква време. Трябва да се променят и системата, и мисленето на хората, които гласуват законите.
- Това звучи като клише.
- Не е така. Време е избирателите да започнат да гласуват за хора, които искат и могат да променят живота им. Защо ги няма петте хапчета? Защо никой не задава този въпрос? Къде са парите?
- Вие имате ли отговор къде са?
- Някой по веригата ги е откраднал. И се чувства безнаказан. Сънародниците ми трябва да знаят, че всеки получен лев над заплатата от който и да е политик е откраднат лев. Той може и да е облечен в законност, но няма как да е морален. Защото това са парите на болните, на моята майка, на бедните, на инвалидите. Време е да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. Защо никой не пита политиците какво са работили, че имат 20 млн. лв. От какъв нормален бизнес може да направиш такива пари?
- Колко пари може да се изкарат за 15 години?
- Само Бареков може да изкара милиони. Той е най-големият талант в държавата, най-големият юнак. Аз давам заплата на 20 души. Семейството ми живее с 2500-3000 лв. на месец. С тези пари издържаме и студентка. На децата си съм казала, че нищо в този живот не им се полага. Че сами трябва да се научат да си изработват парите и уважението. Най-големият ми личен успех е, че инвестирах в децата си доброта и ги научих здраво да работят. Аз съм щастлив човек! Хората ми пожелават късмет. Късмета го имам - три пъти Господ ми дава шанса да продължа да живея.
- Как приемате упреците, че Първанов използва името ви да привлича гласове за АБВ в Пиринско?
- Не позволявам на никого да ме използва. Искам да кажа на моите сънародници: давам ви шанса да ме използвате, ще чуя болката, мъката ви и ще се опитам - ако не мога да управлявам, поне ще се съпротивлявам на лошите неща.
15527 | 21 авг. 2014 | 16:22





Мобилна верси
RSS
