43756 | 22 авг. 2014 | 14:28

Йоло Денев можеше да стане поне един от десетте съветници на премиера Георги Близнашки, но дори и този жест му беше отказан. Вместо него бе трудоустроен проф. Калин Янакиев.

Български националист, писател на теми, свързани с българския произход. Основател на Движение „Тангра и Велика България“ и на Център за българознание и възраждане на България. Издава 25 книги и вестници. Написва и отпечатва 7 стихосбирки със стотици стихотворения.

На 1 юли 1990 г. създава Българската демократическа партия (с идеалите на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски). Участва на президентските избори през 1992 г. и получава 10 769 гласа. Автор е на научните трудове „Великият Атила: Бич на Тангра за князе и престъпници“; „Гениалният Мотун - император - националист“, „Трагизмът и величието на тангриста колобър Расат“ и т.н., и т.н. Издал е и автобиографичната книга „Борбата на Йоло за България (народа) и човечеството: дневник, геноцид - катастрофа - промяна“...

Не се подигравам, а питам напълно сериозно: защо при такъв солиден бекграунд и дейно участие в протестите срещу олигархията

една от емблематичните фигури

на българския преход не получи пост в служебното правителство? Той можеше да стане поне един от десетте съветници на премиера Георги Близнашки - например по „въпросите на духовната сфера“, но дори и този жест му беше отказан. Вместо него като такъв бе трудоустроен проф. Калин Янакиев, което е скандал поне по няколко причини:

- Йоло Денев никога не е делил хората на „качество“ и „количество“, докато богословът Янакиев съвсем не по християнски обяви: „Това е протест на българското качество срещу българското количество. Най-сетне българското качество трябва да бъде чуто. Но тези хора разбират само от епидермален натиск, затова трябва да възобновим количеството на този протест. Те трябва да видят срещу себе си количество.“ Професорът, разбира се, постави себе си в първата категория, което прозвуча твърде високомерно, надменно, самовлюбено, предвзето и горделиво за един вярващ и смирен човек, още повече главен редактор на списание „Християнство и култура“.

- Йоло Денев никога не е възкликвал: „Стига с това образование!“. А преподавателят във Философския факултет на Софийския университет Янакиев извика това страшно ядосан, когато в един сутрешен блок го попитаха защо Ранобудните студенти не поставят и искания, свързани с образованието.

И как няма да се ядоса - ставаше дума за незаконната окупация на университета, покрай която той и няколко негови колеги записаха актив като поборници за правила, принципи, прозрачност, „нов морал“ и прочие додеяли клишета. Додеяли, но пък

от полза за кариерното им развитие

доколкото повечето бяха забелязани и възнаградени с постове в президентската администрация, а сетне и в служебното правителство. Имам предвид Кристиан Таков, който стана съветник на държавния глава по правните въпроси; политолога Румяна Коларова, секретар на президента, а днес служебен министър на образованието и науката; и естествено самия премиер проф. Георги Близнашки.

- Йоло Денев никога не е бил яростен антикомунист като проф. Янакиев. Напротив, в едно свое стихотворение той бастиса и сините:

ПРЕСТЪПНИЦИ, Червено-сини,
на Колене пред ГЛАДНИЯ Народ!
ГРАБИТЕЛИ на Майката Родина
Продавате за Мръсните долари
ОГРАБЕНА, ГЛАДУВАЩА България.
И Мъката ни Търси с отчаяние
Спасителния брод.

На този фон е най-малкото странно, че проф. Янакиев ще съветва проф. Близнашки, който се гордее, че покойният вече Стефан Савов го нарекъл „опасен комунист, но добър човек“. И по-важното - който неотдавна обяви, че комунистическата идея е много красива.

Тук е мястото да припомня, че Йоло Денев никога не е бил и дясна ръка на Иван Костов, докато Калин Янакиев се издигна до зам.-председателския пост в ДСБ. Тук е мястото да припомня и това, че когато Костов беше премиер, а ОДС разполагаше с парламентарно мнозинство, беше приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (26 април 2000 г.). В него пише: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“

Този закон все още е в сила

и е съвсем кратък - съдържа едва четири члена, но за сметка на това ясно посочва престъпленията, извършени по време на тоталитарния режим. За престъпен, например, е обявен т.нар. Народен съд, както и установяването на централизирано директивно управление на икономиката, „довело я до разруха“. Престъпно според законодателя е и провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата, както и срещу цели групи от населението (разбирай т.нар. възродителен процес).

Преди 14 години българските народни представители от тогавашното синьо мнозинство са гласували единодушно, че комунизмът преднамерено е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация и е нанесъл на обществото ни непоправими морални вреди, поради което всеки опит за неговата реабилитация също представлява престъпление...

Всичко това може да послужи като илюстрация на удивителното лицемерие от страна на водещи участници в протестите, които изневериха на убежденията си и престъпиха принципите си (ако въобще са имали такива реално) заради кариера и постове. При това постове, някои от които са напълно излишни предвид късия мандат и ограничените правомощия на едно служебно правителство.

Въпросите на духовната сфера

несъмнено са важни, но кабинетът би следвало да се съсредоточи върху организацията и провеждането на свободни и честни избори. А и някак нелепо е да се преструваш за изключително загрижен за духовната сфера, при положение че за зам.-министър на културата току-що си назначил озвучителя на „ДАНС with me“ Виктор Стоянов. Ако не сте разбрали, музикантът, сред чието творчество е химнът на ДСБ, получи ресор... „Културно-историческо наследство“!

Днес изглежда, че който старателно надуваше вувузелите и демонстративно биеше тъпаните срещу предишното управление, бива охотно и щедро възнаграден. Но не всички, разбира се, тъй като се работи по мистериозна класификация на активните борци, от която съответно зависят и привилегиите им. Деленето на заслужили и народни протестъри силно напомня почетните звания от времето на социализма, които се даваха за „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“. Както казваха прасетата във „Фермата“ на Оруел: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“...

Впрочем скромният ми съвет е всички дружно да препрочетем романа, защото е изключително поучителен. Ще ви припомня сюжета накратко:

Животните на фермера Джоунс, предвождани от прасетата, самообявили се за най-умни, се вдигат на бунт. Завземат фермата и установяват нова власт, „за да вземат съдбата си в свои ръце.“ Изгонват стопаните и моментално се настаняват по диваните и леглата им. Постепенно „идеалите“ се опорочават и се превръщат в демагогия. Изградени са механизми за манипулиране на мисленето, несъгласните са обявени за врагове, историята на „революцията“ започва да се фалшифицира. В крайна сметка качеството бие шута на количеството, което го е възкачило на власт.

За сведение - сатиричната антиутопия е написана като предупреждение какво се случва с прекрасните идеи, когато ни ги пробутват кариеристи и лицемери. Към хора, самоетикетиращи се като красиви, умни, интелигентни, яростни, непримирими и ужасно принципни, Оруел съветва винаги да бъдем внимателни...

Ето защо ще завърша с цитат от есе на проф. Янакиев - така по-добре ще усетите демагогията:

„Според Мордорската логика точно тези момчета и момичета (протестиращите - б.р.) не биха могли да излязат на улицата иначе, освен ако не става дума за власт, за спечелването на власт чрез изтръгването на друга власт. Мордор не може да мисли света иначе, освен като борба за власт, в която всеки вик, всеки жест, всеки плакат са добре преценено оръжие.“

Тръпки да те побият от патоса, спихнал се не дори до министерски, а съветнически пост в едно служебно правителство. И принципите, и идеалите отидоха на кино, не остана и следа от минимално чувство за приличие. Все пак за Йоло някога са дали гласа си 10 769 души, докато в случая иде реч за уреждане на протестърската номенклатура. Повече от жалко и изключително безчестно.