22243 | 23 авг. 2014 | 13:17

Синовете ми не са музиканти, но научавам много от тях

Веско, какво беше усещането да свириш на толкова високо място като връх Перелик?
- Перелик е едно завладяващо място не само с красотата си, но и с Екофеста, който тази година се проведе там за 9-и път. За пръв път свирих на такава надморска височина и в планина и трябва да кажа, че бях очарован от атмосферата и от публиката, която дойде там. Хиляди хора се качиха до върха, за да уважат това сбитите, което според мен има европейска важност. Усещането да свириш под звездите, сред прекрасната природа и публика, която е дошла специално за това, е изключително рядко и дава много на изпълнител като мен.
- Как минава ваканцията ти в България?
- Чудесно, смесица е от работни моменти и отдих. Най-доброто съчетание, лично за мен. Аз не мога да стоя дълго време на едно място, нито пък без работа (смее се). Посетих Лозенец и Созопол на Черноморието, в Созопол имах майсторски клас в рамките на Академията на изкуствата и се срещнах с много млади и талантливи цигулари от пет държави. Банско бе другата дестинация, която ме развълнува с природата си и с джаз феста - този път като слушател! Откриха ме в публиката и се изяви спонтанно желание на организатори и публика да поздравя всички с една моя обработка на български народни песни. Предстои ми и „Аполония“ в Созопол и се връщам в Холандия, където ме чака много работа.
- Как ти въздейства родната обстановка? Надявам се, че се пазиш добре, когато пресичаш пешеходна пътека, и не е проблем шофьорът на таксито да пуши...?
- (Смее се.) За родната картинка - има някои неща, които правят впечатление, ако не живееш тук постоянно, но трябва да отбележа, че сега много повече спират на пешеходна пътека. Иначе манталитетът няма да се промени, както няма да се промени този на испанците или италианците. Те също много крещят и много често не са доволни от нещо (смее се). В Америка ми прави впечатление, че са любезни, но само защото няма как иначе, не защото са искрени.

Япония за мен е най-доброто място на света. Там хората са наистина добре възпитани, наистина уважават другия и имат морал. Това ми е любимото място в целия свят освен България.
- Веско, знаем за негативната нагласа на холандците към „България в Шенген“. Но към теб как се отнасят - хем българин, хем концерт-майстор на кралския им оркестър?
- Холандия е много либерална и демократична. Настроенията се пораждат от съществуващи факти - все още има престъпни групи хора, които пътуват натам от България и съответно развалят имиджа на държавата ни. За щастие холандците са много трезвомислещи хора с ясна преценка за всеки човек. Поставянето под един знаменател на цяла нация е невъзможно. Точно затова аз никога не съм се чувствал по друг начин освен уважаван и ценен за това, което правя за страната, и за това, което съм спрямо моите колеги и приятели там.
Имам само най-хубави усещания от контактите си в Страната на лалетата вече 23 години. Едно трябва да се знае - ако си работлив и честен, ако даваш всичко от себе си и живееш и работиш според общоприетите норми в Холандия, ти винаги ще си добре дошъл в обществото им. Даже в определен момент обкръжението ти спира да се замисля дали си холандец, или не. И напротив - ако не се съобразяваш с всичко, това има последици и е абсолютно правилно.
- Опитваш ли се да правиш културен мост между двете страни?
- Заедно с моите съдружници в „Мюзик Моушън“ Станислава Стоева и Радостина Лазарова работим по голям проект за гостуването на Камерен оркестър на Концертгебау от Амстердам в София в зала 1 на НДК. Оркестърът ще е под мое ръководство, като имаме за солисти не само мен, но и удивителния соло басист на Кралския Концертгебау оркестър Доминик Селдис, както и млад български талант, който ще получи шанса да се изяви пред многохилядна публика в София с този знаменит състав. Това е част от инициативата ми за подпомагане на млади таланти от България.
- Твоите синове поеха ли по твоя път?
- Двамата ми синове - Артур и Виктор, вече са студенти, учат химия и микробиология много успешно. С музика се занимават за удоволствие и посещават много концерти, някои от които и мои. Обичат класическа музика, но също джаз и по-популярните жан­рове, между любимите им изпълнители са и ФСБ! Имаме прекрасни отношения, подкрепяме се и най-важното - те знаят, че аз винаги съм до тях, независимо дали съм в Токио, Ню Йорк или Сао Пауло. Мисля, че това е най-хубавото нещо за едно дете.
- Често се ангажираш със социални каузи. Преди десетина години песента „Вечеряй, Радо“, която направихте заедно с „Шоуто на Слави“, накара доста дами да предприемат превантивни мерки срещу рака на гърдата...
- Това е оригиналът на писмо, което получих на електронната си поща. Давам ви го да го публикувате, както съм го получил: „Здравейте, господин Ешкенази. Пиша ви с много любов и благодарност. Преди десетина години се явихте в „Шоуто на Слави“ с трогателни изпълнения и споделихте историята си. Да, отидох на преглед и да - оказа се... Сега се чувствам прекрасно.. Играя йога, слушам музика, рисувам, правя вълшебни торти за приятелите и семейството си и всеки ден съм благодарна, че имам щастието да споделям чудото на живота. Още веднъж благодаря с цялото си сърце. П.П. Живеем в Холандия, така че се надявам скоро да посетим ваш концерт. Вълшебен сте като и музикант. Благословен да сте - вие и всички, които са близо до сърцето ви. Любов и светлина!“
- Успя ли да срещнеш човек, с когото да поискаш да споделиш живота си? Имам чувството, че си избираш жените по усмивката....
- Споделям живота си със Станислава вече 5 години. Прекрасна млада жена. С нея работим заедно също по различни проекти, включително и този за Концертгебау догодина. Свързват ни музиката и общите интереси, любовта към красивите места на земята и пътуването до тях, и кулинарията. Но и много още, разбира се. Щастлив съм, че се срещнахме.
- Все пак ти много пътуваш, репетиции, концерти, препълнен график до края на 2015-а... Как й понася твоята изключителна заетост?
- Тя също е музикант - виолистка е, и разбира моята професия. Това не означава, че е лесно, но успяваме да направим така планирането си, тъй като и тя e заета, че да сме заедно достатъчно време. Въпрос на приоритети е.
- Кой е най-интересният човек, който някога си срещал?
- Срещал съм много интересни хора в кариерата си, не само музиканти, но и актьори, медици и много други. Но мен винаги са ме впечатлявали хората, които се занимават с обучението на деца и студенти. Това за мен е едно от най-важните занимания на човека - да научиш другите на това което можеш, и да го предадеш нататък.

Затова може би и най-интересният човек, когото съм срещал, е професор Ифра Нийман, при когото учих в Лондон. Той успя да отвори за мен една нова и красива глава в усъвършенстването на инструмента цигулка, която без него още не бях открил. Той ме направи музикант, бих казал, научих от него как да мисля и да създавам музиката, така че да преминава през мен.
- Кое събитие промени най-драстично живота ти?
- Събитието променило живота ми... може би са две. Спечелването на конкурса за концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър през май 1999 г. и получаването на един от най-бляскавите инструменти, които съществуват - цигулката „Гуарнери дел Джезу“ от 1738 г.
- О, това бижу изисква доста грижи!
- За цигулката се грижа много. Трябва да е в помещение с определена влажност на въздуха и да се гледа редовно от специалист. Застрахована е, но парите, които са в седемцифрени суми за такива инструменти, не може да заместят самия инструмент. Те са само фигура от цифри. Друга такава цигулка няма и не може да има. Затова аз невинаги съм с нея, а ползвам понякога копие, изработено с идеална точност от един велик лютиер в Амстердам - Риц Ивата. Цигулката много прилича на оригинала и звучи много добре. „Гуарнери дел Джезу“ е правена само няколко години след цигулката на Паганини. Самият факт, че имам някаква допирна точка с тази легенда, ме кара да настръхвам всеки път, когато изкарвам звук от цигулката си!
- Аз обаче не споделям налаганото клише, че талантът е само 1%, а останалото от големия успех е 99% труд.
- Трябва да се съглася с това. За таланта - мисля, че на най-високото ниво в това, което правя, един процент талант е недостатъчен. Моята формула е 100% талант и къртовски труд. Много часове всеки ден, от най-ранна детска възраст.
- Кое е най-доброто качество, което си наследил от твоите родители?
- От моите родители мисля, че съм наследил обичта към музиката, музиката като професия и работливостта. Вкъщи винаги се е свирело на някакъв инструмент. Баща ми е дългогодишен соло кларинетист на Софийската филхармония - Пантелей Пантелеев, а майка ми Марта Пантелеева има огромен стаж като виолистка в оркестъра на Софийската опера. Израснал съм с музика.