19527 | 23 авг. 2014 | 17:23
Любомир Иванов Нейков е роден на 7 февруари 1972 г. в Червен бряг. През 1998 г. завършва куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Румен Рачев. От 1998 до 2006 г. работи в „Шоуто на Слави“, където прави незабравими имитации на много политици. Паралелно се изявява и в театрална формация „Мелпомена“.
През 2006 г. заедно с Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и Кръстю Лафазанов създават предаването „Комиците“. Същата година двамата с Евтим Милошев регистрират продуцентската компания „Дрийм тийм прадакшънс“ и освен „Комиците“ реализират сериала „Столичани в повече“, предаванията „Нека говорят“, Сървайвър“ и др. Продуцират и театрални проекти като илюзионния спектакъл „Магията на Ненчо“ (в „Армията“) и „Скакалци“ (в Сатирата).
Любо Нейков се снима във филма „Мисия Лондон“ и е българският глас на Гарфийлд в едноименната анимация.
От 1998 г. е семеен, а през 2011 г. се ражда дъщеря му Анна.
- Господин Нейков, какво ново да очакваме на турнето на „Комиците“ тази година?
- Новото е, че сме тръгнали една кошница артисти с народни балерини и народни певици под името „Смях народен“, за да забавляваме хората с български пословици и поговорки, с народни скечове. Даваме им възможност да дегустират вкусни мезета от две фирми, които дариха 4,5 т колбаси за бедстващите хора в Бяла Слатина и Мизия. Това е похвално в тези тежки времена. Забавляваме се и се радваме, че всички актьори сме окъпани от народната любов.
- С какво спектакълът сега е по-различен в сравнение с тези от предишни турнета?
- С това, че се обръщаме към традиционния български хумор. Нашенецът умее да се забавлява. Както вече споменах, имаме чудесни поговорки, те не само ни карат да се усмихваме, но и носят много мъдрост. Българският народ е мъдър и знае как да отговори с хумор и в тежки времена. Освен групата на „Комиците“ с нас ще бъдат Поли Генова и Нора Караиванова. Както казваме, смях и скара на корем!
С Ненчо Илчев като Ненчо и Ненка в тв шоуто „Комиците“
- В кои градове ви предстои да гастролирате от понеделник?
- Започнахме от Сандански на 18 август, на 19-и и 20-и бяхме в Пловдив, на 21-ви в Стара Загора, на 22-ри в Хасково. Тази вечер, на 24-и, и утре, 25-и, сме в Бургас. На 26-и и 27-и сме във Варна, на 28-и в Каварна, на 30-и в Русе и на 31-ви в Горна Оряховица.
- По какъв критерий избрахте точно тези дестинации?
- Това са градове, в които има хубави летни театри. Това е важно, за да може да дойдат повече хора. Смях на открито - много е приятно.
- Какво ви носят тези пътувания из страната?
- Контактът с публиката е незаменим. С нищо не може да се сравни удоволствието да се срещнеш с хора, които искат и чакат да се забавляват. Хилядите усмивки са голям заряд за нас на сцената, а вярвам, че и за публиката.
С Катрин Вачева в епизод на „Столичани в повече“.
- Чувствате ли се по-близо до детството и до свободата да бъдете себе си?
- Единственото, което ме кара да се връщам към онези години, е, че нашите спектакли леко приличат на едновремешните събори. Като деца бяхме свикнали да ходим със зачервени устни от захаросаните ябълки и петлетата и с различно оцветени езичета в зависимост от това каква лимонада сме пили - мента, лимон, кола или малина.
- По-изобретателни ли сте, когато играете на открито?
- Разбира се, живият контакт винаги води до жив отговор и до импровизации от страна на актьорите. Въпреки че представленията са еднакви като сценарий, те едно с едно не си приличат като реализация поради различните импровизации на колегите ми.
- Кои любими герои от скечове ще видят зрителите на турнето?
- Появяват се стари любими образи като професор Коста Тазобедрев и студентът Ахилесов, само че тук са под формата на учител и ученик по народни песни и танци. Сашето и Ванката също ще се появят с нови сценки. Един от най-интересните скечове е продуктовото позициониране за телевизиите, на което публиката много се смее. Показваме как сцената се напълва и се говори само за реклама. Това е скеч, много смешно измислен от нашите сценаристи. Друг нов образ е Хленчев, с когото хората също много се забавляват.
- Като толкова хвалите сценаристите си, бихте ли си поръчали някоя роля специално за вас?
- Не. Предпочитам да ме изненадат. И те го правят постоянно, както вече споменах.
- На живо няма възможност за дубли. Колко време ви е нужно да излезете от ролята на продуцент и да влезете в тази от скеча?
- 30 минути. На това турне съм единствено и само в ролята на актьор. Има достатъчно продуценти около мен - Александър Христов, Теодора Андрецуди.
С Ненчо Илчев като Ванката и Сашето в „Комиците“
- В „Комиците“ правите характерни и живи образи. Ходите ли понякога пеша по улиците, за да наблюдавате хората?
- Винаги ходя пеша, много рядко съм с кола. Наблюдавам хората и се опитвам да ги имитирам, доста често - успешно. На турнето много ни забавлява това, че всеки от нас се пуска да имитира по няколко души и пада голям смях в автобуса. Това е тема номер едно на забавленията ни.
- Кое е най-вълнуващото място за вас в столицата?
- Гробът на Иван Вазов.
- Със своя осми сезон „Столичани в повече“ е без прецедент в най-новата история на телевизионните сериали. Как си обяснявате този успех като продуцент?
- Това е все едно производителят на торта „Гараш“ да обясни защо е толкова вкусна. Качествени „продукти“ участват в този сериал. Участват най-хитовите, най-гледаните, най-обичаните, най-талантливите и прекрасни актьори на света. Те са замесени, подплатени и стъпили върху най-талантливия сценарий, който може да съществува. Съответно са заснети от най-талантливите режисьори и оператори. Поради всичко това смятам, че „Столичаните“ е най-качественият продукт. Хората много го обичат, гледат и искат поредния сезон. За читателите на „Преса“ специално съобщавам една новина: заснехме епизод номер 100.
- Какво ново става при Чеканови в осмия сезон?
- При Чеканови има тооолкова многооо нови неща, тооолкова многооо… Нашите сценаристи са като гадатели, защото са вплели сцени, които обществото изживя, и други, които предстои да се случват. Става дума за служебно правителство и т.н. Неща, които те предвидливо са описали и заснели. Показали са как всичко се повтаря в този живот през определен брой години, а ние тъпчем на едно място още от времето на Алеко Константинов и Ст. Л. Костов. В „Столичаните“ все повече ще се случват неочаквани събития, ще е наситено с неочаквани ситуации. Чеканови и Лютови ще продължат да си сервират изненади нонстоп… Много се забавлявахме на снимачния терен.
- Ще имате ли сили и за девети сезон?
- Имаме не само сили и намерения. Разполагаме с подготвен сценарий.
Асен Блатечки във „Вражалец“, постановка на театър „Мелпомена“.
- Какъв шеф сте сега - строг, но справедлив?
- Предпочитам другите да говорят за мен.
- Като началник какво не бихте простили на хората си?
- Всичко прощавам. Аз не съм заядлив, не съм злопаметен. Старая се да не се ядосвам много, гледам с усмивка на живота. Животът е един и е хубаво да го изживеем така, както умеем. Тук сме за много кратко време и съм доста философски настроен. Не се вглеждам прекалено в себе си и в проблемите.
- Възможно ли е наистина всичко да се прощава в работата?
- Не бих простил на колегите си неуважението, ако го усетя. Защото зная колко много съм вложил от себе си за това всички ние заедно да сме добре и да сме щастливи. Много би ме обидило и неоценяването на ситуацията и на проблемите.
- Преди време имахте големи ядове с Росен Петров и предаването ви „Нека говорят“. Възможно ли е човек да е независим в частна телевизия?
- Да, и ние го доказваме.
- Войната между продуцентските компании все така ожесточена ли е?
- Не е война, това е здравословна конкуренция.
- Какво предаване не бихте взели на никаква цена?
- Онова, което не отговаря на моите критерии, или такова, в което има насилие и е глуповато.
- Жълтата преса често ви „уважава“ с неистини. Може ли човек да се абстрахира и да не страда от такива писания?
С Албена Павлова като семейство Чеканови в сериала "Столичани в повече"
- Не. Не ми се отговаря на този въпрос. Тъжен е…
- Ще продължите ли с Евтим Милошев да продуцирате театрални спектакли като „Скакалците“, „Магията на Ненчо“?
- Да, ще продължим да го правим.
- Защо ангажирате основно актьорския състав на „Комиците“?
- Защото са най-добрите и е важно, когато правиш нещо сериозно, да е с колегите, които обичаш.
- Казвате, че сте играли всичко - „от баба до бебе, от пръчка до дръвце“. Завършили сте кукли, пробвали сте и буфосинхронада, пеете, пластичен сте. Какво още не сте правили на сцената, а бихте искали?
- Не съм пикал бенгалски огън, но си мечтая от дете… Мисля си още и за спектакъл като тези на Нешка Робева.
- На какво се смее един от най-любимите комици на България?
- Това аз ли съм?… Лаская се от такова определение, макар да смятам, че не отговарям на него. Забавлявам се, като гледам колегите си актьори. Смея се и на шегите на другите ми остроумни колеги от екипа. Те всеки ден ме стряскат с все по-остроумни забележки и в автобуса е много весело, както вече казах.
- Преди НАТФИЗ сте завършили техникум по електротехника. Какво ви остана като умения оттогава?
- Двете леви ръце, но пък мога да си сменям крушките.
- Какви са най-ярките ви спомени от детството в Червен бряг?
- Много са и все по-често се връщам към тях. Първата целувка, прегръдка, любовните трепети, големите приятелства, които до ден днешен съм съхранил много дълбоко в сърцето си. И най-вече спомените за родителите ми, които продължават да живеят в Червен бряг и аз с удоволствие отивам да ги виждам или пък те ми идват на гости.
- Определяте готвенето като свое хоби. Често ли го правите и в какво сте най-добър?
- Нескромно е да го кажа, но едва ли има човек, който може да ме мине в кулинарията. Най-малко защото ми личи, така че моля за респект и уважение в това отношение. Много съм „инвестирал“ в себе си, много съм изял и сготвил.
- Последният ви кулинарен хит какъв е?
- Палачинки „Гранд Марние“. Обикновени са, но се заливат със сос, в който е включен и ликьорът, който е в наименованието, коняк, лимонови стърготини и други аромати.
- Когато дъщеря ви Анна се роди, казвахте, че правите всичко за нея - сменяхте памперси, къпехте я. Сега, когато е на три години, какво обичате да правите с нея?
- Отново й сменям памперсите, но вече не я къпя. Сега с Анна много си говорим и това ни е много интересно.
- Имате ли домашен любимец?
- Да. Анна (смее се).
- Оптимист ли сте? Имате ли периоди на обезкуражаване и демотивация?
- Имам много периоди на демотивация и унилост от всичко, което ни заобикаля. Но по принцип се опитвам да съм оптимист. Толкова голям, че като отида на гробищата, предпочитам да виждам не кръстове, а плюсове.
Мобилна версия
RSS канали
