20138 | 25 авг. 2014 | 10:12

Преподавателката по политикономия на социализма днес брани американските интереси в Източна Европа

Изправена стойка. Прям и властен поглед. Концентрация. Такъв е имиджът, с който литовският президент Далия Грибаускайте се е наложила през последните години. Тя е непоколебимият управленец.
Първата жена, държавен глава на Литва, е с десни възгледи, но не е член на Европейската народна партия. От партиен функционер и преподавател по политикономия на социализма във времената на СССР след падането на „желязната завеса“ тя се превръща в непоколебим защитник на политиката на САЩ в Източна Европа.
Това, което категорично я отличава от другите дами в европейската политика, са твърдите й действия в политиката и особено спрямо Путинова Русия.„Характерът ми е изграден в битки за оцеляване“, обича да казва за себе си Далия Грибаускайте.

Преизбраната за президент Далия Грибаускайте положи клетва на 12 юли. На втория тур на изборите, състоял се на 25 май, тя взе 57,87% от гласовете. Така първата жена държавен глава на Литва стана и първият президент, преизбран за втори мандат.

Името й отново нашумя в европейски мащаб - покрай обсъждането на висшите длъжности в ЕС. Беше спрягана за председател на Еврокомисията, но там беше предпочетен опитният представител на Стара Европа Жан-Клод Юнкер. Влизането на Литва в еврозоната от 1 януари 2015 г. обаче ще даде силен аргумент в подкрепа на кандидатурата й за друг важен пост - председател на Еврогрупата.

Грибаускайте е ярък представител на онова, което американците наричат Нова Европа - бившите съветски сателити, които сега се равняват по Вашингтон и са най-настървени спрямо Москва. Литва тясно си сътрудничи със САЩ по военна линия, член е на НАТО, работи за прекратяване на енергийната си зависимост от Русия. „Въпрос на месеци е да започне вносът на втечнен газ от САЩ, който да задоволи нуждите ни“, уверява Грибаускайте в дните, когато транзитът на руски газ през Украйна все повече е под въпрос.

Скромен
произход

„Не съм от богато семейство. Нямах подкрепа. Може би затова съм толкова взискателна“, обяснява своето кредо Грибаускайте.
Бъдещият президент е родена на 1 март 1956 г. в литовската столица Вилнюс. Баща й е шофьор, майка й продавачка. Определя себе си като посредствен ученик, повечето й оценки в средношколската диплома са „много добър“.

Вилнюс бе европейска столица на културата през 2013 г.

Започва работа като инспектор в отдел „Кадри“ на Държавната филхармония на Литовската ССР. По късно работи в кожената фабрика „Рот фронт“, учи във вечерното отделение на Икономическия факултет на Ленинградския университет. Завършва специалността „Политикономия“ през 1983 г. Става член на КПСС, връща се във Вилнюс, където започва да преподава във Висшата партийна школа. През 1988 г. става кандидат на науките по политикономия на социализма, после е един от ръководителите на учебното заведение.

Обратът

През 1991 г. възгледите и партийната й ориентация претърпяват рязка метаморфоза. Заминава за Вашингтон, където завършва курс за висши ръководни кадри в университета „Джорджтаун“. Той дава началото на шеметната й кариера. Първият й пост в свободна Литва е на директор на европейския отдел в Министерството на международните икономически отношения, след това и в Министерството на външните работи. Става заместник главен преговарящ с Евросъюза.
От 1996 до 1999 г. е посланик в САЩ - период, когато явно окончателно се затвърждава проамериканската й ориентация.

В стихията си

В началото на XXI век кариерата й стига до поста финансов министър в правителството на Алгирдас Бразаускас, стар кадър на КПСС, впоследствие обявил се за социалдемократ.

Тогава заслужава и прозвището Желязна лейди, както я нарича „Уолстрийт джърнъл“: за три години сваля драстично бюджетния дефицит от 8,5% на 1,2% от БВП, който възлиза на 22,7 млрд. долара. Заема поста до 1 май 2004 г., когато Литва заедно с още 9 държави е приета в Европейския съюз. Вилнюс изпраща най-подготвения си човек да го представлява в комисията.

Първоначално Грибаускайте отговаря за образованието и културата, но шест месеца по-късно заема по-престижния пост на комисар по финансовото програмиране и бюджета. Там литовката е в стихията си и става известна и на международната политическа сцена. Макар да идва от малка и нова страна членка, тя не се плаши да критикува бюджета на ЕС, защото „не е бюджет, направен за XXI век“.

През 2005 г. в. „Юръпиън войс“ я обявява за „Комисар на годината“. Избрана е за „неуморните си усилия да пренасочи разходите на ЕС към области, които създават конкурентоспособност, като изследванията и развитието“.

Грибаускайте е против наложената практика по-голямата част от бюджета на ЕС да се харчи за земеделски програми. През 2008 г. за първи път представя финансов план, в който разходите за растеж и създаване на работни места надвишават тези за селско стопанство и природни ресурси. Не изкарва докрай мандата си на еврокомисар, защото през 2009 г. решава да се кандидатира за президент на родината си. Тя е независим кандидат, подкрепена от коалицията „Съюз за родината“ - обединение на консервативни партии. Дебютантката печели на балотажа с 69% от гласовете и на 17 май става първата жена президент на балтийската република. Като мотив за кандидатирането си Грибаускайте сочи: „Не мога да стоя безучастно. Готова съм да поема отговорност и съм сигурна, че народът никога няма да съжали за решението си да гласува за мен.“

Орязани заплати

Изборът на литовците да направят своя еврокомисар държавен глава бе продиктуван от надеждата, че опитният финансист ще им помогне да се възстановят от икономическата криза, ударила Европа. От началото на 2009 г. БВП на Литва намалява с близо 10%, а безработицата надхвърля 15%. И то в страна от само 3,5 млн. души население.

Първият ход на новия президент бе да намали заплатата си наполовина от 6000 евро на 3000 евро. Но Грибаускайте получаваше пари и от ЕК - 7900 евро месечно (Брюксел плаща в течение на три години на всички бивши комисари 55% от заплатата, ако на новия си пост те получават над два пъти по-малко от преди).

Първата жена президент стабилизира страната без помощ от МВФ. „Когато политическата воля и отговорност са налице, нямаме нужда от диктатура отвън“, казва тя. Стабилизацията обаче става с цената на 30-процентно орязване на публичните разходи. Намалява доходите и на други хора: с 20% реже заплатите в администрацията, с 11% - пенсиите.

На литовците този горчив хап едва ли им хареса. Но явно им харесва независимият и твърд стил на Грибаускайте, след като тя бе избрана отново. Сега Грибаускайте се впуска в сферата на сигурността. „Литва трябва да бъде добре подготвена за отбрана. Ще създадем държава на всеобщото благоденствие само ако имаме надеждна сигурност”, е новото й верую. 

Войната в Украйна е заплаха и за литовците

Грибаускайте е безмилостна не само по отношение на руската политика към Украйна, но и към онези, които не са достатъчно твърди към Кремъл.Тя обвини Европа, че предава ценности, като позволява на Москва да прилага правилото „който плаща, той поръчва“. С други думи - да се правят изключения от наложените санкции заради търговски печалби.

Грибаускайте получи наградата „Карл Велики“ през май 2013 г. в присъствието на шефа на Европарламента Мартин Шулц (вдясно).

„Трябва да спрем „мистрализацията“ на Европа по аналогия с хеликоптероносача „Мистрал“, който Франция ще достави на Русия. Решението на Париж да изпълни апетитния договор за 1,2 млрд. долара показва разединението на Европа“, коментира Грибаускайте, пригласяйки на Вашингтон. „Нямаме обща граница с Украйна, но възприемаме случващото се там като директна заплаха. Виждаме струпването на военни самолети и тежка артилерия в района на Калининград“, алармира тя.

По повод на сваления на 17 юли малайзийски самолет Грибаускайте смята, че трагедията е можело да бъде предотвратена, ако на Кремъл е било попречено да снабдява сепаратистите с тежко въоръжение.

Литва ще стане 19-ият член на еврозоната

Първите евромонети, произведени в Литва, бяха представени през юни

Литва ще стане 19-ият член на еврозоната на 1 януари 2015 г., когато въведе общата валута. Европарламентът прецени през юни т.г., че Вилнюс отговаря на критериите - средномесечната инфлация е 0,6%, консолидираният държавен дефицит през 2013 г. е в размер на 2,1% от БВП, а външният дълг е 39,4% от БВП, отчетоха евродепутатите.

Въвеждането на еврото е и поредна стъпка на Вилнюс да се отърве напълно от руското влияние. Литва искаше да стане част от еврозоната още през 2006-а, но тогава бе отхвърлена с аргумента, че инфлацията й от 3,5% е твърде висока.

Анти-Путин, анти-Русия

(Президентите на Литва и САЩ винаги демонстрират отлични отношения)

Литовката е един от най-отявлените европейски критици на Путин и водената от него политика. Тя не беше единствената, която бойкотира олимпийските игри в Сочи през февруари - направиха го още президентите на САЩ, Германия, Франция. Но сред президентите само Грибаускайте си позволи да сравни Путин с Хитлер и Сталин. В интервю за германското сп. „Фокус“ преди 2 месеца литовката обяви, че „Путин използва националността като претекст да завзема територии. Точно това правеха и Сталин, и Хитлер“.

За много от литовците недолюбването на Русия има историческо обяснение - те са претърпели насилствено присъединяване към СССР. Това става на 15 юни 1940 г., след като по-рано, на 10 октомври 1939 г., републиката е окупирана от съветски войски по силата на съветско-германската сделка, известна като пакта „Молотов-Рибентроп“.

Литва е част от СССР в продължение на 50 години - период, който много от жителите й определят като ера на политически репресии и икономически упадък. Стотици хиляди руснаци - партийни функционери, военни, чекисти със семействата си - тогава се заселват в Прибалтика.
Днес Литва е с най-голям дял руско население от трите балтийски държави - 176 900 души, или 5,8% от жителите. Съветският период приключва на 11 март 1990 г., когато върховният съвет на републиката провъзгласява независимостта на Литва.

Въпреки че Грибаускайте сипе огън и жупел срещу Путин, те си приличат. И двамата са сурови, дисциплинирани хора, мразят празните приказки. Обичат да побеждават и в политиката, и в любимия си спорт - тя в каратето, той в джудото.

Не е омъжена, няма деца. Заради факта, че не е известна нито една нейна любовна връзка, в медиите от време на време се появяват спекулации, че е лесбийка. Друго недоказано твърдение е, че е агент на КГБ. Това е популярно обвинение в Прибалтика - зона на доскорошно съветско влияние, с което местни политици редовно се замерят.