Две смайващи новини се завъртяха в една и съща вечер по телевизията. Първи кадър - българи, завършили в чужбина, се връщат с усмивка на летище София. Решили да си пробват късмета в родината и дори вият дълго хоро от радост на терминал 2.
Следващ репортаж - наши програмисти щели да зарежат големия град и да се преместят в обезлюдено село в Балкана. Жителите на Песочница са по-малко от футболен отбор, но се хвалят с бърз интернет. И са превърнали стара плевня във фронт офис, където техничарите могат да тестват връзката, да опитат гозбите на леля Венетка и дори да преспят за 2-3 дни, докато си изберат къщурка.
Настроението е патриотично. Водещият аха да обобщи ситуацията с едно ботевско „Жив е той, жив е! Там на Балкана...“
От началото на 90-те години миграционните процеси у нас имаха само една посока – от селото към града, а после „пътя, раницата и през границата“. Въпросните репортажи, колкото и да са за рубриката „Невероятно, но факт“, носят оптимизъм. Че младежта ще внесе европейски порядки, че ще върне духа в по-малките селища, че ще съхрани „огъня български“.
Имаше и не толкова положителни нотки в клиповете. Не стана ясно какви възможности за реализация имат тук младежите с дипломи от Харвард. А жител на Песочница си призна: „Аптека в селото няма.“
За какво им е - нали компютърните спецове не ползвали лекарства, а антивирусни програми. Окей, без ирония! Като избира място за живеене, всеки мислещ би се запитал - на колко километра е най-близката болница с качествена апаратура? Къде ще учат децата и има ли учители в района, на които ще „им пука“ за образованието им? Разполага ли общината с пари за ремонт на селските пътища и ВиК мрежата (ако има такава)? Тези детайли не се научават от новините, а са най-важните. Не ги ли разберат, цялото упражнение би звучало като във вица:
- Край! Започвам нов живот.
- Спираш цигарите и алкохола ли?
- Не, смених си имейла и скайпа.
Иначе шапка може да свалим на тези смели сърца. Кой освен тях може да изчисти дебелия слой прах от табелата „България“. Щом са се изучили на Запад, остава да приложат знанията в икономиката, здравеопазването, образованието, съдебната система. Нека раждат децата си тук, но и да изискват от институциите да осигуряват справедлива среда. Като стана въпрос за деца, същата емисия новини съвсем довърши зрителите - 1330 повече били новородените бебета до 21 август т.г. спрямо същия период на 2013 г.
Идеше ми да взема дистанционното и да изключа телевизора. Учили са ме, че добрата новина не е новина.А тази лятна вечер имаше цели три. Пази, Боже, сляпо да прогледа!