17348 | 28 авг. 2014 | 15:27
По БНТ започна инициативата „25 години свободна България“ с призив към зрителите да разкажат в текст или снимки как преходът е променил живота им. Този наслов повдига редица въпросителни. България става свободна след премахването на турското робство.
Може би под „свободна България“, се разбира не само премахването на турското владичество, но и период, в който властта в България като независима държава не е била узурпирана от един владетел или от една партия, примерно комунистическата. България не е била свободна не само при комунистическия режим, но и при царуването на Фердинанд и Борис III, които еднолично се разпореждаха със съдбата на държавата и я вкарваха във войни.
А и във вековете преди турското робство българските царе са упражнявали еднолична власт, сами са творили закони и раздавали правосъдие.
Ще излезе, че България почти никога в историята си не е била свободна. Ясно е обаче, че ав- торите на лозунга „25 години свободна България“ визират главно 45-те години комунистически режим като период, в който българите са били лишени от свобода. Което поставя въпроса - какво точно се разбира в този случай под думата „свобода“.
Никой не може да отрече, че преди, по времето на комунистическия режим, имаше еднопартийно, недемократично, авторитарно управление.
Хората не можеха да създават партии, липсваше свободен печат, не можеше да се пътува свободно на Запад, дори и на Изток, откритата критика на комунистическата власт беше наказуема. Но в това ли се състои само свободата?
Днес хората разполагат с права, от които бяха лишени преди четвърт век. Но означава ли, че българинът е щастлив, защото най-сетне може да нарече себе си „свободен“? Колко свободен например се чувства човек, който е безработен и е затънал в дългове? Колко свободна е възрастна 70- или даже 80-годишна жена от малко, затънтено село, която е ограбена, изнасилена и брутално убита?
Колко свободни се чувстват родителите на своя млад син - наркоман, който разпродава семейната покъщнина, за да се снабдява с наркотици, или убива с юмруци единия от тях, както се случи неотдавна в Добрич? Колко свободен е бизнесменът, който е рекетиран от мутри или от корумпирани държавни и общински чиновници? Каква полза от свободата изпитват жителите на градчето Мизия, пострадали от безхаберието на държавата и изоставени на произвола на съдбата? Истински свободен ли е българският народ, който 25 години е лишен от правото да решава съдбата си с референдуми и който е принуден да гласува за подредени в листи от партийните централи личности – кариерни депутати, които възприемат народното представителство като доходоносна професия?
Мобилна верси
RSS
