21061 | 29 авг. 2014 | 15:43

Сред най-търсената литература са „книгите за самопомощ“, които професионалистите нарекоха евтина психология.

Книжарка: Няма промяна, и тази година най-купувани са трилърите и книгите за самопомощ.

Психиатър: Със сезонния характер на депресиите се приключи. Няма ги обичайните пикове през пролетта и есента, сега депресията е равномерно разпределена през цялата година, но не можем да отчетем увеличението, защото голяма част от болните се лекуват сами. 

Аптекар: Една четвърт от клиентите излизат от аптеката с някакъв транквилант или антидепресант. Деанкситът се купува повече от аспирин и аналгин. 

Управител на книжарница: Малко необичайно е съчетанието, но наистина се купуват

най-вече трилъри и книги
за приложна психология

Първите носят на читателите си вълнения, вторите - успокоение. По тази логика излиза, че най-много имаме нужда да добавим към живота си вълнение и успокоение.

А-ха, значи така се наричат тези книги вече: приложна психология. „Четирите споразумения да бъдеш себе си“. „Пет стъпки до щастието“. „Шест мисли за всеки ден“. „Седем начина да станете богат“. „Осем мъдрости на успяващите хора“. „Девет начина да намерите приятели“. В началото ги наричахме книги за самопомощ. Професионалистите ги нарекоха евтина психология. Сега вече са приложна, някак почти научно звучи. Нека ви разкажа за Гери, която много усърдно прилага тази литература. А мъжете изобщо да не злорадстват, че става дума за жена, защото познавам поне петима заложници на мъдростите на Робин Шарма (предпочитан от мъжете духовен гуру на успеха).

Напоследък Гери има обстипация... При другите хора това страдание може да се нарича запек, при нея обаче е обстипация, в краен случай констипация. Тя обича термините и научния подход. А къде мислите е скрит научният подход? Точно в онези книжки, в които се обяснява

как да живеем щастливо

Не знам къде бяха тези книжки преди двайсетина години, сега обаче всички са в нейната библиотека. И там пише, че трябва много да обичаш себе си и да се вслушваш в тялото си, защото то ти говори.

„И сега моето тяло ми казва, че в живота ми има задръстване, застой. Има проблем, който не искам да си призная, и чувства, които задържам да изразя, да изясня.“

А не ти ли казва този твой запек да си направиш един подходящ чай, да пийнеш хапче или каквото там продават в аптеките за такъв случай, питам неграмотно. Не, не се постъпвало така и въобще аз съм била на равнището на неосведомените хора, които си въобразявали, че могат да излекуват сложен психологически проблем с шепа сушени сливи. Тя не постъпва така. Тя сяда в препоръчаната от книжките поза, отпуска последователно всеки мускул,

концентрира се върху
дишането

и оставя мислите й да се реят. Опитвала е с метода на Силва, практикувала трансценденталната медитация на Ошо, но се спряла на реенето, което препоръчва Луиз Хей. Седи, диша и наблюдава преминаващите мисли. Една от тези мисли е правилната и няма как да не я усетиш. Та тя я усетила. И тази мисъл й казала, че мъжът й не я подкрепя достатъчно. Малко съм изненадана, защото, доколко- то знам, мъжът й не прави друго, освен да я подкрепя. Мисълта обаче й казала обратното. И нямало как тази мисъл да греши, защото идва от подсъзнанието, този заключен склад на всякакви такива мисли. Затова сега е решила да говори с мъжа си. По всички правила от книжките. Ще се държи асертивно, тоест ще отстоява себе си. Ще сподели чувствата си в аз-послание. Ще определи границите на проблема. Ще му разясни, че той проектира върху нея някои комплекси от детството си. Ще му каже, че ако й се налага да направи избор, ще предпочете да се раздели с него, отколкото да продължи това негово нараняващо отношение. Тук вече не издържам:

„Смяташ да се разведеш заради това, че имаш запек?“

Тя е много разочарована от мен - аз съм свързала само началото и края на нейната изповед и съм пропуснала цялата сложност на подхода, с който тя се опитва да разреши проблема. Ама така става, като хората не четат, тоест не четат онези книги, в които се обяснява как да живеем щастливо.

Разбира се, че съм ги чела. И аз, като всички останали, имах глад за такива книги. Прочетох десет, прочетох петнайсет и вече можех да започна да ги пиша, вместо да ги чета. Защото те всички казват едни и същи неща. И най-вече най-същественото нещо, най-първопричинното, най-гарантиращото щастие - че най-важният си ти самият, че в основата на основите е любовта към самия себе си. Аз обаче не поисках да бъда най-важната за себе си, не поисках да обичам най-много себе си и си останах неграмотна и нещастлива. Тялото ме боли непрекъснато,

плашат ме, че съм в
непрекъснат риск

но не успях да кажа на себе си онова, което книжките съветват: „Обичам те, наистина те обичам, и днес ще направя така, че да си щастлива.“

Защото всеки път днес трябваше да се направят много други неща за други хора. И за такива, на които мога да кажа „Обичам те, наистина те обичам“, и за обикновени познати, и за обикновени непознати. Някак не оставаше време за обич към себе си. Пък и все се намираше някой, който в този момент имаше повече нужда от мен да бъде обичан. И тогава онези книжки, които изповядват „религията на успеха“, много ми приличаха на изповядващи „религията на егоизма“. Чудя се как стана така, че толкова много хора намериха опора в евтината психология на тези книжки.

„Не заплашвай човека с развод, моля ти се. Ако ти е нужна промяна, размести мебелите, смени си пердетата или пък тапетите...“

„Да, да - ентусиазира се тя, - купила съм си няколко книжки фън-шуй и в момента обмислям кое как да променя. Но според нумерологията тази година не ми е за промени на дома.“

Ако т. нар. приложна психология (по-точното название всъщност е религия на позитивизма) е чалгата на психологията, то Гери е Азисът на тази книжнина. Дадох я за пример, за да разберете, че не са пресилени думите на д-р Пламен Димитров, психолог с 30-годишен опит: „Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е

цяла нова религия

проповядвана от амбициозни гурута. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.“

Цялата тази литература за бодро щастие и лесни успехи не е противовес на голямото българско хленчене и балкански песимизъм, както се опитва да ме убеди Гери. За съжаление не само че не е противовес на хленченето, ами е точно същото, само че под маска. Тенджерата на душата е все така празна, но вече има капак и не се вижда.

Права е Гери, че картинката така поне не изглежда балканска, а, да речем, американска, но си остава все така сбъркана. Няма лесни начини да подредим главата, да нахраним душата, да осветим сърцето. Няма. Има само книжки, които могат да ни научат да се преструваме, че всичко е наред. И тази година те са най-купувани редом с книгите, от които пък става ясно, че нищо не е наред.