15886 | 1 септ. 2014 | 15:00

Вместо да увеличи заетостта, ЕС само натоварва бизнеса с регулации и регламенти

Британският политик и експерт по контратероризъм Джефри ван Орден е роден на 10 април 1945 г. в Уотърлувил. Завършил е офицерско училище и след това гради блестяща военна кариера, като стига до бригаден генерал. Участвал е в много военни мисии по света като член на Генералния щаб на Великобритания. В Европарламента влиза през 1999 г. като представител на Консервативната партия. По-късно е докладчик за напредъка на България по пътя за членство в ЕС. В момента е зам.-председател на групата на Европейските консерватори и реформисти.

Г-н Ван Орден, бяхте докладчик в Европарламента при присъединяването на България към ЕС. Как преценявате сега, 7 години по-късно, правилно ли беше приемането й и разочарова ли ви тя с нещо?
- Краткият ми отговор е „да“ и на двата въпроса. По онова време присъединяването на България към ЕС беше правилна стъпка. Имаше много сериозни причини колкото може по-бързо да приемем България в лоното на европейската демокрация и тя да се откъсне от връзките с Москва, да окуражим инвестициите в страната и да потушим надигането на екстремистки сили. Но когато България се присъедини през януари 2007 г., беше станало ясно вече, че това е, така да се каже, работен напредък. Че няма да има моментална трансформация, че ще отнеме време българската икономика да се промени. Най-важното беше да се промени съдебната система, така че да може да се пребори с корупцията и с организираната престъпност. Сега, когато поглеждаме назад, причините, поради които България трябваше да се присъедини към ЕС, все още изглеждат здрави, силни, съществени. Има известен икономически напредък, но съм разочарован от неуспеха на България да се пребори с тези основни проблеми.

- През 2008 г. определихте корупцията като ендемична за България. Все още ли е тя основният й проблем?
- Да. Всички ние не сме особено възхитени от това как старата система все още изглежда вкопана, старите подходи все още не са изкоренени. И затова не е чудно, че българският народ има цинично отношение към политическия живот и партиите в България. Когато времената са трудни, хората смятат, че политиците не служат достатъчно на народа, а обслужват само своите собствени интереси.

- Какво е мнението ви за настоящата ситуация в Евросъюза, нуждае ли се той от ново разширяване?
- Евросъюзът има нужда от принципни реформи. Ако има един урок, научен от последните европейски избори, той е, че в нашите държави има една огромна част от населението, която въобще не е доволна от състоянието на икономиката. Според мен ЕС трябва да престане със
своята амбиция за интегриране и да работи върху увеличаване на заетостта. Вместо това той продължава да натоварва нашия бизнес с регулации и регламенти и да прокарва закони, които всъщност затрудняват откриването на нови работни места.

- Така ли ще се преодолее икономическият спад, включително и в еврозоната?
- Моята страна (Великобритания - б.р.) не е член на еврозоната и няма да бъде. Смятам за грешка новите страни членки на ЕС да бъдат притискани да станат членки на еврозоната колкото може по-скоро. Това, което видяхме, е, че еврозоната не работи. Това всъщност е едно политическо средство, маскирано като икономическо. ЕС няма магическа пръчка, с която да решава икономически въпроси. Това, което може и трябва да направи той, е да окуражава истински икономически мерки и стъпки и да спре да прави неща, които са лоши за икономиката.

- А каква позиция трябва да заеме ЕС спрямо задълбочаващата се украинска криза? Смятате ли, че европейските лидери полагат достатъчно усилия за разрешаването й?
- На този въпрос няма лесен отговор. Едно нещо, което със сигурност обаче не е полезно, е, че ЕС продължава да преследва свои политически амбиции. Стана ясно, че ние живеем в един труден и опасен свят. Либералните демокрации имат много врагове в света. Това се  вижда в Близкия изток, вижда се и с международния тероризъм. Ние смятахме, че старият проблем със завладяване на чужди територии просто е отминал. Но събитията в Украйна, които се случват на един хвърлей през морето от Варна, показват, че това ни заключение е било грешно. Същевременно обаче трябва да разбираме към какво е чувствителна Москва.
Случващото се в Украйна има две страни - едната е нормалното желание на голяма част от украинците да се борят за свобода. Другата обаче е геополитическа или геостратегическа от гледна точка на Москва и е свързана с въпросите на сигурността. Трябва да намерим начин да примирим тези два аспекта.
Евросъюзът не бива да дава нереалистични обещания. От друга страна, трябва да направи всичко възможно на икономическия фронт да отвори пазарите си за Украйна и да поощри демократичните сили вътре в страната. В същото време НАТО трябва да бъде силна и да покаже много ясно на Москва, че ще защити своите членове, включително България, и че в момента Украйна не е част от пакта.

- Полезни ли са въведените санкции срещу Русия? Кой губи повече – европейците или руснаците?
- Въпросът е труден. Когато погледнем налаганите санкции в подобни ситуации, те не са били особено успешни. Трудно е, но понякога тези мерки са единственото оръжие, което можем да използваме. Това е път, който се налага да извървим, дори да не ни се иска.

- Притеснен ли сте от успеха на евроскептика Найджъл Фарадж на евровота в светлината на предстоящите догодина парламентарни избори на Острова?
- Не съм притеснен, аз съм разтревожен. Но това беше предсказуемо. Проблемът е, че неговото движение е контрапродуктивно. То ще произведе точно обратния ефект на онова, което той самият иска. Той взема гласове от моята партия – консервативната, а ефектът от това е засилване на социалистите. Ако хората гласуват за неговото движение, ще имаме за резултат едно лейбъристко правителство. Това означава разрушена икономика, повече имиграция и по-задълбочени проблеми в Европа. Хората не разбират или не вярват, че ние достатъчно настояваме за европейски реформи или за контрол на имиграцията. И затова гласуват за Фарадж. Това е перверзно.

- Достатъчно ли прави Европа, за да спре засилващия се радикален ислямизъм? Правилно ли е даването на откуп за заложници, след като така на практика се финансират джихадистите?
- Честно казано, аз не вярвам Европейският съюз да се грижи за сигурността на моята държава. Това е отговорност на моето правителство. Ние не правим достатъчно, за да се справим с този проблем. Ние имаме доста голямо население във Великобритания от мюсюлмански държави. Много от тях са установени вече и живеят много добре в нашата държава и имат значителен принос за нея. Но има една значителна част, макар и малцинство, която не е интегрирана. Имаме млади хора с мюсюлманско потекло, които лесно се поддават на пропагандата на ислямистите. И ние все още не сме намерили решение на този проблем.
Трудността е как да се приложат радикални мерки, без да се дискриминира мюсюлманската общност. Много лесно хората биха казали: всяка мярка, която се предприеме, е антимюсюлманска. А всъщност трябва да бъде антиекстремистка. Ние трябва да положим повече усилия да интегрираме мюсюлманското население. Това означава, че трябва да намалим броя на имигрантите, влизащи във Великобритания. Защото ако не можем да се справим с този проблем, ще бъдем още по-затруднени, ако има и нови имигранти. Що се отнася до откупите, ако отвлеченият човек е моят син или дъщеря, аз ще очаквам да бъдат предприети всякакви мерки, за да може да бъде освободен. Но като държавна политика – ако ние показваме, че сме готови да плащаме пари на тези, които отвличат нашите деца, всъщност ние стимулираме пазара. И правим голяма част от нашето население уязвима към тези заплахи. Ние всъщност трябва да унищожим джихадистите.