14720 | 2 ноем. 2012 | 13:53

Институтът по металознание е най-успешният в БАН

В тази стая всичко е наопаки. Въздушната пушка стреля не с капси, а с ударна вълна, която може да отвее банда злодеи. Керамичните плочки не се чупят, когато паднат, а сложени в жилетката на войника, го предпазват от бронебойни куршуми. Те наистина не могат да пробият българската керамика. Само късат текстила.

Рибарските мрежи не трябва се хвърлят от лодка. Те израстват от морското дъно, омотали корабни витла, диверсанти и всичко, което е имало неблагоразумието да доближи охранявания залив. Друго хубаво нещо срещу натрапници е градинската лампа. Тя не свети. Работата й е да разпръсква тълпи, като издава инфразвуци. Хората ги заболява коремът и те си отиват по живо, по здраво. Боли, но всъщност устройството е безопасно. За разлика от смъртоносните, които не са тук. Около камерите за наблюдение,

датчиците за присъствие на хора

и останалите хитри джаджи свети по някой лаптоп, който командва всичко това дистанционно. Така цялата работа по защитата на обекта - завод, тръбопровод, залив, може да се върши от един оператор.

Акад. Стефан Воденичаров

Преди да нахлуе Джеймс Бонд, акад. Стефан Воденичаров гаси лампите в стаята и внимателно      заключва. Той е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии, известен като най-добре работещия институт на БАН. Изпълнява съвместни проекти на три континента - в Европа, Азия и Америка.

„Някои казват, че ние сме ненаиграли се деца и сега си правим играчки. Когато човек работи не по принуда, а като на игра, нещата повече вървят“, обяснява академикът. Според него институтът има късмет. При прехода след 10 ноември 1989 г.  учените там за разлика от други в БАН не се изпокарали на политическа основа като сини и червени. Още тогава повечето работели по конкретни проекти. Увлечени в задачите си, не искали да заминат за чужбина. Трима все пак отпътували - един за Ирландия, един за Канада и един за САЩ.

Институтът е от първите в БАН, който още през 1996-1997 г. разработва своя финансова програма. 40% от чистата му печалба се отделят за нови разработки. 10-15% отиват за покупка на оборудване. Останалото е за възнаграждения на хората - бонуси за транспорт, за хранене, за отпуски. Най-различни, но при едно условие - човекът да работи по конкретна задача, по договор с клиент. Когато се изпълнява проект, съботите са работни дни за института. Хората не роптаят. Те са изследователи, конструктори, софтуеристи, електроници. Работят с фантазията си, интересно им е, а заплатата им е гарантирана. Когато има срок за изпълнение на договор, никой не ползва задължителните за системата на БАН два дни неплатен отпуск в месеца, въведени с цел икономии в кризата.

В Института по металознание работят 470 души. Държавният бюджет му отпуска годишно около 3,5 млн. лв. От малки договори с български клиенти и по-големи с чуждестранни партньори институтът си осигурява още толкова пари и дори малко повече. Между 800 и 1000 лв. заплата на месец трябва да са гарантирани на един учен, за да не гледа към чужбина, а да мисли за проектите си. От тази сума нагоре трябва да се доплаща за резултати. „Заплатата на някои млади колеги е много по-висока от моята. Това са хора с голям потенциал и всеотдайност“, казва акад. Воденичаров. Според него е най-логично младите специалисти да започват с малко по-висока заплата от дългогодишните си колеги, защото имат повече разходи. Трябва да създадат семейства, да купят жилища, коли.

„Имахме късмет, че напипахме една ниша, в която съществуват клиенти и те не са от България. Тази ниша са

средства за защита и отбрана

Всъщност това е ниша за високотехнологични продукти“, обяснява акад. Воденичаров. В института работят едни от най-добрите специалисти по материалознание, а също компютърни специалисти. И хора, които доскоро са били служители на Министерството на отбраната. Те знаят как се употребяват продуктите от стаята на Джеймс Бонд. На световния пазар сега се търсят средства за защита по суша, въздух и вода. Не само композитни брони, с които България наистина вече е прочута в професионалните кръгове на международната сцена. Системите за защита срещу тероризма са територия, към която има дългосрочен интерес. „Светът изглежда не върви към добро и защитата е необходима на много високо ниво“, отбелязва академикът.

През септември 2011 г. българският Институт по металознание спечели първия проект в Европейската общност на тема „Сигурност“ - защита при многофункционална терористична атака. Ако в три стратегически обекта едновременно настъпи интервенция, да може веднага да се реагира. Тази задача институтът разработва заедно с колеги от Военната академия, от Академията на МВР и от Русенския университет „Ангел Кънчев”. Добрите партньори са голям късмет. Институтът по металознание е един от основателите на сдружението „Българска отбранителна индустрия”, в офиса на учените е и седалището на сдружението.

Уникален природен материал от Родопите е в основата на специалната българска керамика, която спира бронебойни куршуми

Работата с външни партньори е много. Клиентите от чужбина са по-добрите - те плащат редовно и не се пазарят дълго, стига да харесат една стока.

„Нашата продукция е минимум два пъти по-евтина, отколкото е световното ниво. Затова успяваме да оживеем в съвременната среда. Не са много чужденците, на които България им говори нещо като географско понятие. Столицата ни е или Букурещ, или Белград, или Цариград. Но когато правим високоефективна и качествена продукция

на много приемлива цена

 това става известно“, обяснява академикът. Той няма илюзии - бизнес моделът на Института по металознание не е приложим за хуманитарните звена в структурата на БАН. Но може да се използва от химическите, физическите, инженерните институти. Логиката на пазара днес е обърната. Работата вече не е да създадеш хубав продукт и да търсиш купувач за него. Трябва да разбереш от какво имат нужда клиентите, да им го произведеш, да го опаковаш красиво и тогава да го продадеш, казва академикът.

При по-внимателно вглеждане мнозина ще разпознаят в лицето на Стефан Воденичаров онзи професор по металознание, който преди 17 години доказа по щадящ, неразрушителен начин - с ултразвукова технология, че реакторът на първи блок на АЕЦ „Козлодуй“ може да работи безопасно още много години. Победата, спечелена тогава на научния фронт, обаче беше пропиляна на дипломатическия и България затвори предсрочно първите 4 блока на „Козлодуй“. Заради донкихотовския му опит да спаси реакторите от „Грийн пийс” кръстиха акад. Воденичаров „ядрен ястреб”. Нещо, което не попречи на ядрената агенция на Белгия да го покани в тесния кръг от шестима чуждестранни учени, които да изследват здравината на реакторите в кралството. В екипа са двама французи, един белгиец, един американец, един германец и акад. Воденичаров.

У нас институтът продължава да работи за АЕЦ „Козлодуй“ за оценка на окрехкостяването на корпусите на 1000-мегаватовите пети и шести блок. „Това е един болезнено закъсняващ проект. Трябваше да започне преди 6-7 години поне“, отбелязва академикът. На други индустриални предприятия в страната институтът помага с експертизи и с разработването на технологии. „Търсят ни много. Вече няма ведомствени институти. И броят на добре обучените инженери в България е срутен“, допълва той.

В областта на научноизследователската работа институтът работи по двустранни договори с колеги от Великобритания, Германия, Белгия, Чехия, Полша, Унгария, Русия, Индия и Китай. За производствената част партньорите са различни чуждестранни министерства и компании от Азия, Близкия изток, САЩ. Институтът продава различни изделия, които се получават с леене с противоналягане, а също  наноматериали, които в момента са в процес на изследване.