6 април 2009 г. Видният британски консерватор Джеф ри ван Орден удостоява с присъствието си Третия национален конгрес на РЗС и заявява: „Народът на България има възможност да изпрати ясно послание, че иска промяна, като гласува за РЗС. Аз съм много окуражен от водачеството на Яне Янев.“
30 август 2014 г. Видният британски консерватор Джефри ван Орден удостоява с присъствието си Втората национална конференция на ББЦ и заявява: „Убеден съм, че ББЦ, водена от Николай Бареков, има потенциала да стане катализатор на политическата промяна в България. Вярвам, че Бареков е точният човек.“
Историята от 2009 г. е известна. След като не можа да уволни „диктатора“ Бойко Борисов, както половин година се заканваше от студиа и билбордове, политическият комита Яне (от) Сандански му стана коалиционен партньор. С течение на времето и в процеса на коалирането орденоносецът толкова се влюби в ГЕРБ, че се отказа да участва повече самостоятелно на избори (за да не цепи скъпоценни десни гласове) и превърна партията си в присъдружна организация на Б.Б. Както навремето БЗНС на БКП. Земеделците уж се водеха отделна организация, даже си имаха и самостоятелен офис и вестник, но ръководството им се назначаваше от ЦК на Партията, без чието разрешение не смееха да ходят и до тоалетната...
Историята от 2014 г. едва ли ще завърши много по-различно.
Според здравите консервативни традиции у нас първо биваш удостоен с (ван) Орден, после се пенсионираш.
Разликата е, че в първия случай орденоносецът от смъртен враг се превърна в пръв приятел, а при втория, обратно - от пръв приятел в смъртен враг. Краят обаче е един и същ. Жалко. Защото за много от мечтите на Бареков лично аз публично пледирам отдавна. И за отмяна на допотопния плосък данък от 10%, какъвто има само в Монголия. И за премахване на скандалните депутатски мерцедеси и прочее привилегии. И за драстично намаляване на партийната субсидия, която е десет пъти по-голяма от германската, при положение че имаме двайсет пъти по-нисък жизнен стандарт от германския. Оказва се например, че чрез въпросната партийна субсидия за 4 години държавата е финансирала с 9 млн. лв. (!!!) от парите на данъкоплатците самоликвидацията на измислената партия на Яне. Това е абсурд от световна величина. Ако тези пари бяха внесени във фонда за лечение на деца, да кажем, колко детски и родителски трагедии щяха да бъдат спестени?
Не съм съгласен само да връщаме монархията и народната република, каквито идеи по едно време Николай също лансира. Няма смисъл. Каквото и да правим, накрая винаги идва Бойко.