21698 | 3 септ. 2014 | 15:23
Гидеон Леви (роден през 1953 г. в Тел Авив) е израелски журналист в левия вестник „Аарец“. Води своя рубрика с репортажи от палестинските територии. През 2004 г. издава книгата „В зоната на здрача: живот и смърт под израелска окупация“. Носител на многобройни международни награди. В. „Ню Йорк таймс“ го нарича „най-мощния либерален глас на Израел“, а в. „Индипендънт“ - „мъжа, решен да спаси честта на родината си“. За него пишат „Гардиън“, „Монд“ и „Шпигел“. У дома е обвиняван за „пропагандист на ХАМАС“ и аматьор, тъй като не знае арабски език. През 2006 г. властите му забраняват да влиза в Газа.
- Преговорите за дългосрочно примирие между Израел и ХАМАС, които се водеха в Кайро, завършиха успешно. Но колко дълго ще трае това примирие, г-н Леви?
- Вие правилно казвате примирие, а не мир. Дори и да има договорка, затишието не може да издържи повече от няколко месеца. Причината е проста: не се търси решение на истинските проблеми, довели до войната - блокадата на Газа и израелската окупация на Западния бряг. Докато те продължават, мир не може да има. А войната е безсмислена, тъй като въпреки цялата си военна мощ Израел няма как да я спечели, когато не може да я оправдае. И този конфликт ще завърши като всеки друг - с висока цена, която ще платят хората в Газа, с висока цена, която ще плати Израел със загубата на международна подкрепа, и без никакъв резултат.
- Невъзможна ли е по-гъвкава политика от страна на Тел Авив?
- Не виждам никаква надежда за това. Израел попада във все по-твърдата хватка на крайнодесните и на националистите и с това става все по-сляп. Настоящото правителство със сигурност не може да е идеолог на промяна. Големият проблем е, че няма и кой друг да го стори. Алтернатива в израелския политически пейзаж няма. Всички партии в Кнесета не се различават особено от тези, влезли в кабинета на Нетаняху. Всички до една подкрепиха операцията в Газа. Никой не се осмели да се запита „Защо ракетите на ХАМАС летят към Израел?“.
- Мнозина виждат в изтеглянето от Газа през 2005 г. грешка точно защото оттогава оттам летят ракети. Как може да се отговори на страховете, че ако се прекрати окупацията на Западния бряг, и той ще се превърне в плацдарм за атака над еврейските територии?
- Това е една от лъжите на израелската пропаганда. Нашите части наистина се изтеглиха от Газа, но превърнаха ивицата в най-големия затвор в света. Вместо да го пазят отвътре, сега го охраняват отвън. Така че в действителност окупацията не е приключила, просто е сменила лицето си. За Израел е много по-изгодно и ако искате дори много по-евтино да продължава окупацията отвън.
- Страда ли израелското общество от морална слепота, както често е обвинявано в чужбина? Според социолозите 95% от хората в страната подкрепят настоящите бомбардировки над Газа въпреки огромния брой цивилни жертви.
- Много по-лошо е, отколкото изглежда от чужбина. Не става дума само за слепота на обществото и пълно безразличие към страданието на палестинците. Немалка част от хората е щастлива от смъртта и разрушенията, които армията сее, и иска още, и още. Трагедията на палестинците не намира никакво място в медиите тук. Често израелците дори не си дават сметка за мащаба на вредата, която държавата им нанася.
- Известният еврейски журналист Бен Каспит пише, че за да се проумее израелската външна политика, е нужно да се проумее холокостът. С други думи, че агресивните действия на Тел Авив са наложителни, за да не стане един ден еврейският народ отново жертва на масово изтребление, а държавата му да бъде изличена. Не сте ли съгласен?
- Холокостът никога не бива да бъде забравян. Самият аз съм син на оцелели от холокоста. Но това тъмно минало не може да бъде индулгенция за престъпления. Израел използва и често цинично злоупотребява с трагедията на предците си. Еврейската държава днес е силна - политически, военно и икономически. А поуката от холокоста не е, че след него Тел Авив има правото да прави каквото си иска. Напротив, поуката е, че каквото се е случило на нас, не трябва да сполита други народи.
- Има ли го още този страх сред евреите, че някой ден Израел действително може да бъде унищожен?
- Има го. Но той е съзнателно задълбочаван, умишлено се насажда и до голяма степен е необоснован и страшно преувеличен. Правителството се опитва да внуши на израелците,
че целият арабски свят съществува с една-едничка цел - да удави всички евреи в морето. Медиите раздухват тези твърдения точно както това става в авторитарните държави, чи-ито диктатори крепят властта си на насаждането на ужас. А всъщност голямата опасност за страната и това, което трябва да плаши хората, е нежеланието на Тел Авив да търси мир. Защото няма режим, няма империя в историята, оцеляла само на базата на военната мощ. Ако липсват справедливост и морал, ако липсва политическо признание от страна на съседите, както е случаят с Израел, бъдещето е несигурно. Най-добрите изтребители в света и най-умните ракети не са достатъчни, за да гарантират съществуването на една държава.
- Означава ли това, че бъдещето на Израел може да е все по-тъмно?
- Изолацията е опасна. И все пак тя далеч не е пълна. Най-малко Израел има сляпата подкрепа на САЩ, което между другото далеч не е най-доброто за страната. Истинската опасност не идва отвън, а отвътре - от самото общество. Едно от големите постижения на еврейския народ и на Израел е, че успява да построи свободно общество и демокрация, поне за своите собствени граждани. Днес това постижение е под заплаха. Това ме тревожи далеч повече от външните за плахи.
- На фона на масовите демонстрации и нарастващите критики срещу политиката на Тел Авив в Газа чувства ли се Израел сам, изоставен от света?
- Израел е като кола, която се движи в насрещното платно на магистралата. Всички държави се движат в една посока, а на нас все ни повтарят: те са се объркали, ние сме прави. Трябва да си сляп или много глупав, за да не си дадеш сметка, че карането в насрещното накрая води до ужасен инцидент. Светът видя снимките от Газа и нямаше как да остане безразличен. И няма кой да повярва на израелската пропаганда, че само ХАМАС носи отговорност за тези кадри. Израел е виновен за смъртта на хиляди хора в Газа, а цената на тази вина е заклеймяване от цивилизования свят. И вместо да разберат тази критика, управляващите у нас предпочитат да обяснят на населението, че Израел е сам и никой не го разбира, подкрепя и защитава. Това не е вярно. Когато Тел Авив вървеше в друга посока - в дните на Ицхак Рабин и споразуменията от Осло в началото на 90-те, светът, в това число и част от арабските държави, се възхищаваше и приветстваше евреите. Международната общност не е срещу Израел, а срещу израелската агресия.
- Вашата мисия от десетилетия е да отворите очите на обществото за случващото се в палестинските земи. Не става ли тя напълно обречена в мига, в който сирените за тревога зазвучат в израелските градове заради ракетите на ХАМАС?
- Да, борбата става далеч по-трудна във време на война. Планината от ярост срещу мен е смазващо голяма. Навсякъде има подвиквания, псувни, клетви, често ме плюят, вербалното насилие лесно прераства във физическо. Признавам, че не се чувствам напълно спокоен за себе си. Последните седмици са кошмарни. Наложи се да си наема охрана, за да мога да изляза по улиците на Тел Авив. Аз дори не мисля, че успявам в мисията си да хуманизирам отново палестинците, т.е. да обясня на хората, че и отвъд стената има жив народ, напротив - провалям се. Всички тук години наред са убеждавани, че арабите са родени да убиват, омразата им е ирационална. Съвестта ми диктува да продължа да за-
давам въпроси пред обществото ни. Актове на насилие срещу мен не просто не успяват да затворят устата ми, те дори не успяват да ме направят по-умерен в убежденията ми.
- Заслужава ли си? Да бъдете кола в насрещното в магистралата на собствената си държава?
- Истината е, че не си заслужава точно защото усилията ми не се увенчават с успех. Аз обаче не мога да си затварям очите. Най-малко заради малката група в Израел, заради онези 5%, които са против бомбардировките. Колкото и да е чудно, такива хора все още съществуват, макар и да са малко. За съжаление тази група е маргинализирана и няма никакво влияние. А днес, във вихъра на война - и уплашена, и обявена за предателска. Но ето, съпротивляваме се. Моя вестник „Аарец“ все още го има, въпреки че си позволява да говори за най-неудобните истини. Всички други медии са напълно подчинени на пропагандата.
- Определяте ли се като патриот?
- Без никакво съмнение. Грижа ме е за това място не по-малко от всички хардлайнери, крайнодесни, шовинисти, националисти в тази държава. Аз вярвам в мисията си, защото
тя е в името на Израел, който е поел в много опасна посока.
- Не се ли отнася същото и за палестинското общество. Не расте ли там също далеч по-радикализирано поколение? Има ли повече подкрепа ХАМАС след тази война?
- Помислете за миг за стотиците хиляди деца в Газа, които стават свидетели на тези зверства - виждат домовете си разрушени, родителите си убити. Какво ще носят в сърцето си тези деца до края на живота си? Само повече омраза. А тези на Западния бряг? Откакто беше опасан със стена, израелските и палестинските младежи изобщо не се срещат. Обикновеният палестински младеж никога не е виждал израелец, който не е окупационен войник. Това без съмнение е гаранция за повече омраза. И разбира се, че ХАМАС ще излезе с повече подкрепа от тази война. Защото пред палестинците има два пътя: този на умерената власт на „Фатах“, които водят десетилетия наред мирни преговори без абсолютно никакъв резултат, и този на ХАМАС, които поне се съпротивляват, пазят достойнството на палестинците.
- Някога Израел е трябвало да се бори за оцеляване със силни арабски държави. Доколко днес Израел е застрашен от надигащия се джихадизъм?
- Триумфът на джихадистите е причина да се търси мир, преди да е станало твърде късно. Защото ХАМАС не е „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, не е „Боко Харам“. ХАМАС е религиозно политическо образувание със социална дейност и подкрепа, далеч по-цивилизовано. Ако още се забави, Израел може да се изправи срещу истинска терористична организация. Тогава никой дори няма да говори за мир. А за съжаление, това е, което искат управляващите.
Мобилна верси
RSS
