25681 | 3 септ. 2014 | 15:26

„Няма да ви избираме !“, „Няма вече да гласуваме за вас!, „Този път се оляхте - провалихте и мандата!“ Това чуват кандидат-депутатите на БСП и членове на партийното ръководство навсякъде из страната. Гневни писма заливат централата на „Позитано“ 20, пред която вече не чакат опашки с молби за назначения.

В социалните мрежи разочаровани привърженици на столетницата гневно се заканват да гласуват за Татяна Дончева или за АБВ. Особено гневни са на тези, които вече са се превърнали в парламентарни номенклатури.

Янаки Стоилов и Георги Божинов ще бъдат депутати за 23-та година. С доста навъртени мандати са и мнозина от ръководството на партията. Само деветима от 23-мата членове на Изпълнителното бюро не се озоваха на челни позиции.
На практика първите места са оказаха отредени по право за Политбюро. Впрочем, почти винаги досега ръководството на партията е устройвано така. Ето защо и отговорът на структурите не е изненадващ - демотивация и бездействие по време на кампанията. Този път обаче ропотът е недоволство. Дори на „Позитано“ 20 признават, че хора от семействата им, близки и приятели са казали, че няма да гласуват за БСП. Водачите на червени листи са поредно доказателство, че партията е в тупик, че липсват ярки, разпознаваеми личности и че обновлението ще почака.

Дори реденето на кандидатдепутати не поднесе изненади. Мина

типично по бесепарски

с всички екстри – другарско оплюване, сръдни, скандали и закани. И последвали пленуми като чайници, които изпускат парата, за да не гръмне уредът.

В крайна сметка в Пловдив преглътнаха Георги Търновалийски, а мъжкарите в Благоевград се примириха с водачеството на Кристиан Вигенин. Накрая дори го посрещнаха с хляб и сол. Михаил Миков показа на своите, че няма да отстъпи под натиск. Впрочем, така действаше и Сергей Станишев. Друг е въпросът дали след като излязат резултатите, лидерът на партията ще действа адекватно с поемане на политическа отговорност. Макар че при Миков има доста обстоятелства, които го оневиняват. Юристът получи тежко партийно наследство след 13-годишното лидерство на Станишев. Засега първите крачки по еманципирането му от бившия председател на партията изглеждат твърди и уверени.

Ако има нещо, за което в БСП искрено се радват, то е, че от листите този път изчезнаха няколко екзотични екземпляра от гражданската квота. Нещо повече - този път на челна позиция има само един такъв представител, когото социалистите приемат безпроблемно – Петър Кънев (в Бургас). В червените списъци не намериха място доскорошният шеф на кабинета на Станишев на „Позитано“ 20 Татяна Буруджиева, Петър Курумбашев, който бе сигурен, че ще стане евродепутат, и „плейбоят“ Мартин Захариев. Политоложката още след евроизборите увери, че иска да се върне в университета и предпочита повече да не влиза в кандидатдепутатски листи. Курумбашев се разсърди на всички, а Захариев призна, че никой не го е канил за листите. Обеща да си отвори устата след 5 октомври.

За разлика от миналогодишните предсрочни парламентарни избори сега никой от ръководството на столетницата не обели и дума за нови и стари лица. Причините за мълчанието по темата „обновление на депутатските листи“ са повече от основателни. След проваления мандат оптимистичните очаквания са партията да вкара не повече от 60 свои в парламента. Песимистичните са за 40. От „Позитано“ 20 вече обясниха, че причината зам.-председателите да водят дългите листи не е нищо друго освен изпробвана стратегия да влязат в ролята на тегличи. Структурите мислят по-различно. Говорят за окопаване във властта.

Безпроблемните командировани

от червената централа се оказаха само неколцина. В 25-и МИР в столицата плътно застанаха зад Михаил Миков. Тази листа по традиция е лидерската и винаги председателят на столетницата я оглавява. В Ямбол стоят зад Атанас Мерджанов, който и на миналите избори бе начело. Освен това там го припознават като местен, тъй като е роден в Елхово. Във Велико Търново нямат нищо против шефа на червената организация в града Марияна Бояджиева. В Силистра и Търговище свикнаха с Антон Кутев и Явор Куюмджиев.
Стефан Данаилов със сигурност е най-желаният водач в която и да е листа. Този път Ламбо е начело в 24-ти МИР в София. В 23-ти МИР е дългогодишният шеф на социалистите в общинския съвет Жельо Бойчев, зад когото съпартийците му стоят твърдо.
Кюстендилци едва ли биха позволили друг освен Мая Манолова да води списъка на столетницата с кандидати за парламента. В Смолян и Кърджали Дора Янкова и Милко Багдаса- ров също са безалтернативни.

Война между две области

избухна за Корнелия Нинова. Пожелаха я в Благоевград, макар че пленумът бе гласувал тя да води в София-област, откъдето влезе в 42-рото НС. Самата Нинова запази спокойствие и се дистанцира от свадата, която заинтересовани социалисти от Благоевград се опитаха да представят като конфликт между Нинова и доскорошния член на ИБ Емил Костадинов. Далеч по-неприятно и неочаквано бе развитието на червените драми в София-област. Там имаше вариант Кирил Добрев да е водач, ако Нинова бъде пратена в Благоевград. 
Добрев реагира емоционално, отказа се да става депутат и въобще да влиза в листата. Сега един от най-колоритните депутати е катапултиран начело на списъка в Габрово. Там шансовете на БСП за мандат не са големи. Добрев обаче е оптимист. „Като македонец съм ларж, трябва да свикна с габровската стиснатост“, коментира той.

Сърдите млади лъвчета

не са малко. И май за първи път не се крият. Нещо повече - открито заявяват, че ще пробват как действа преференцията. Ама не случайната, която изпрати №15 Момчил Ненков в Европарламента. Георги Кадиев, който се кълне, че детската му мечта не е депутатстването, вече води кампания в социалната мрежа и призовава членове и симпатизанти на БСП да пренареждат списъците. За да пратят в Народното събрание хора, които няма да забравят защо са там. Същото прави и Борис Цветков. Двамата останаха далеч под чертата на избираемите позиции - Кадиев е девети, а Цветков пети. Страхил Ангелов също няма намерение да се отказва. Той дори е изчислил, че му трябват 7000 предпочитания, и е оптимист, че ще си ги осигури. Интересно е дали преференцията ще се окаже двигател на промяната в БСП, или апаратчиците от „Позитано“ 20 ще обяснят, че избирателите са се объркали.

Нежеланите министри

разбуниха няколко пленума. И неслучайно. В БСП показаха, че могат да прощават на Сергей Станишев за поредицата загуби на избори, но проваления мандат не успяха да преглътнат.
За първи път в столетницата има мощно недоволство и срещу министрите - свои и чужди. Единственият, към когото негативното отношение бе туширано, е Ангел Найденов, който оглавяваше военното ведомство.
Енергийният министър Драгомир Стойнев бе подложен на другарски съд и в момента положението му не е особено завидно. Той е командирован в Стара Загора, а срещу него са част от местните структури. Радневската например го обвинява, че е докарал общината
до фалит, след като не е превел концесионната такса от 4,6 млн. лв. от държавното дружество „Мини Марица-изток“.

Лично Станишев трябваше да защитава третите места на Десислава Терзиева и Таня Андреева в 24-ти МИР София и във Велико Търново. Безпартийните министърки не станаха пожелани след защитата на президента на ПЕС. Опасенията на местните структури са, че ако на евроизборите социалистите не излязоха да гласуват, защото този вот не ги интересувал особено, този път щели да пуснат бюлетини за други партии. А в лявото пространство този път има богат асортимент – президентската АБВ и „Движение 21“ на едно от бившите червени юридически остриета Татяна Дончева.

Листите на столетницата показват, че партията е в застой и че още след изборите може да се наложат спешни промени в ръководството. Нещо в стила на СДС - с отварянето на прозорци, проветряване и отнасяне от течението на вече загубили ценността си висши кадри. Макар че не е сигурно дали и това ще помогне...