Автори: Цвета МАРКОВА, Цветан БАЯСЛИЕВ
Ужас витае във въздуха на олимпийското село в Мюнхен на 5 септември през 1972-ра. Втората седмица от летните игри е започнала, но в безметежния и трескав живот на спортистите се е случило нещо, никой от тях обаче не знае какво. „Трябваше да стоим в апартаментите си, не ни уведомяваха защо - спомня си големият български борец Георги Мърков. - Гледахме през прозорците, от нашата стая се виждаше идеално суматохата, полицията, хаосът, който цареше, но каква е причината, нямахме представа.“
Последвалите събития, вдъхновили редица писатели и филмови сценаристи години по-късно, са една от най-големите трагедии в света на спорта. Девет израелски спортисти са изведени от блок №31, с тях са и похитителите им - осем палестински терористи. По изричното им настояване немските власти подсигуряват микробус, а впоследствие и хеликоптери, които да ги откарат до летището в Мюнхен.
Мъжете от екстремистката организация „Черния септември“ влизат в олимпийското село, облечени със спортни екипи, като
прескачат оградата
необезпокоявани от никого, в 4,30 ч. сутринта. Засичат се с група развеселени състезатели, които се прибират по същото време, но никой не се усъмнява в намеренията на палестинците. Терористите нахлуват в един от апартаментите на израелската делегация с крадени ключове, застрелват двама, оказали съпротива - треньора по борба Моше Вайнберг и щангиста Йосеф Романо. По-късно драмата, разиграла се на аерогарата, добива популярност като Мюнхенското клане. Похитителите убиват всички евреи, петима от палестинците са застреляни, а тримата оцелели са пратени в затвора.
„Сред загиналите беше първият ми съперник в турнира по борба - връща лентата Георги Мърков. - Шокът е неописуем, когато научиш подобно нещо. До последно не знаехме дали олимпиадата ще продължи, или трябва да се прибираме в България. След това направиха нов жребий и ми се падна да стартирам със схватка срещу грък. До края на състезанията атмосферата беше много тягостна, но според мен щеше да е още по-неприятно, ако бяха прекратили игрите.“
Българският борец печели олимпийската титла в класическия стил на категория до 62 кг, а израелецът, срещу когото е трябвало да се изправи, е Марк Славин. Роденият в Минск 18-годишен спортист е най-младият в делегацията на Израел и преди да отнемат живота му, е считан за сигурен шампион или поне медалист. Захваща се с борба още докато живее в СССР, защото често ставал жертва на нападения заради еврейския си произход. Година преди злощастната олимпиада печели злато в младежкото първенство на съюза. Родителите му получават виза за Израел, където решават да се установят, а Славин изтърпява наказание за лишаване от състезателни права. Турнирът в Мюнхен '72 трябвало да е първата му международна изява под израелския флаг.
Олимпиадата е прекъсната само за ден, който е обявен за траурен. Графикът на състезанията обаче все пак е нарушен. „Бях в една стая с Петър Киров, който спечели втората си олимпийска титла, но си спомням, че двамата почти умряхме от глад - продължава Мърков. - Регламентът беше такъв, че трябваше да поддържаме килограми в продължение на пет дни, а трагедията удължи с още едно денонощие
нашата мъка
Сутрин в 7 ч. ни мереха, после с Петър влизахме в ресторанта, разглеждахме ястията. Те бяха фантастични, но не хапвахме нищо. Вземахме си от всичко, но за после, и го съхранявахме в стаята. След като спечелихме златните медали, двамата се оказахме с гардероб, пълен с храна, но вече можехме да ядем в столовата и нашите запаси се оказаха излишни.“
Точно 12 години след терора в Мюнхен '72 Мърков се озовава очи в очи с друг терорист и на друго място. Олимпийският шампион вече е национален треньор и води отбор на европейското първенство в Йокьопинг (Швеция). На тепиха нахлува мъж с автомат, скрит в букет цветя. Зрителите залягат зад седалките, а официалните лица са скрити под подиума на залата. Мърков обаче запазва самообладание, хвърля се на гърба на терориста и взема оръжието му. Възхитена от героизма на българина, американска съдийка сваля часовника от ръката си и му го подарява. По-късно Мърков е отличен от Международната федерация по борба с плакет и... 2500 долара. „Не ми позволиха да получа финансовата награда, по онова време винаги в чужбина ни придружаваше агент от Държавна сигурност и ми каза: „Ние, комунистите, пари не вземаме.“
Шампионите Петър Киров (вляво) и Георги Мърков
Израелската делегация при откриването на игрите и при преждевременното й напускане.
(на снимката горе).
Набеждават Русия в съучастие
На 6 септември на олимпийския стадион в Мюнхен се стичат 80 000 опечалени, за да почетат жертвите на терористичния акт. Сред присъстващите не са 10-те делегации от арабски произход и... руските спортисти. На отбора от СССР е наредено да не мърда от блока си в селото, а състезателите дават наряди като охрана. Официалната причина за липсата на съветски представители на траурната церемония е „съображения за сигурност“. Другата, която става ясна от разказите на спортистите, е далеч по-смущаваща и изключително обидна за руската делегация.
„Когато се случи трагедията, всички телевизионни канали съобщаваха за терористичния акт и натъртваха на факта, че палестинците са въоръжени с автомати „Калашников“ - обяснява Яков Железняк, който печели титла в спортната стрелба. - Моето състезание беше свършило и с един съотборник се разхождахме из Мюнхен в деня на трагичните събития. Понеже бяхме със съветските си спортни екипи, ни разпознаваха лесно. Един чешки фен ни спря и каза на приличен руски: „Вие стреляхте и по нас през 1968 г. по време на Пражката пролет.“ Моят съотборник се разсърди сериозно и двамата едва не стигнаха до бой.“
Железняк добавя, че другите държави са изтълкували липсата на руснаци като потвърждение, че все пак СССР е замесен под някаква форма.
Мемориал в Израел на загиналите
при атентата.
България печели 6 титли, две наши атлетки са ощетени
Българските спортисти завършват на девето място в таблицата по медали на игрите в Мюнхен. Нашите печелят общо 21 отличия, като шест от тях са златни. Титлите донасят: Георги Костадинов в бокса, Нораир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов във вдигането на тежести, а Петър Киров и Георги Мърков са шампиони по борба.
Два от най-скандалните моменти са свързани с българските лекоатлетки Йорданка Благоева и Диана Йоргова. В скока на височина Благоева преодолява 194 см, хуква да се радва, последвана от фоторепортери и... 17 секунди по-късно летвата пада. Шампионка е Улрике Майфарт, представителка на домакините. При Йоргова събитията се развиват по различен начин. Тя печели сребърния медал в скока на дължина, но остават съмнения, че е порязана от съдиите. Те измерват опита на 6,77 м, титлата отива при Хайди Розендал, също от ФРГ, която печели с
1 см разлика.
Един от палестинските похитители все още е жив
Един от осемте палестински похитители - Джамал ал Гашей, все още е жив. Според различни данни той се укрива в северната част на Африка или в Сирия. Женен е и има две дъщери. През 1999 г. спомага с разказите си за създаването на документалния британски филм „Един ден от септември“. Той обявява, че се гордее с ужасяващия акт в олимпийското село, защото чрез него светът е научил за борбата на палестинския народ. Впоследствие шотландският режисьор на лентата Кевин Макдоналд обяснява, че Ал Гашей е абсолютен параноик, като това се дължи на неговата увереност, че израелските служби все още го преследват и искат да го убият.
Палестинският терорист е един от тримата оцелели в Мюнхенското клане на летището в германския град. Той е ранен в китката и заедно с братовчед си Аднан и другия им съмишленик са вкарани в затвора. Само осем седмици по-късно мъжете са освободени, защото „Черният септември“ отвлича самолет на „Луфтханза“ с пътниците и е извършена размяна.
Тримата терористи пристигат в Либия и дават импровизирана пресконференция. По време на изяленията става ясно, че братовчедът на Ал Гашей - Аднан, е застрелял на аерогарата в Мюнхен петима от израелските спортисти.
МОСАД организира вендета, подозира се помощ от ЦРУ
След атентата на мюнхенската олимпиада секретната служба МОСАД и част от правителството на Израел вземат решение да бъде отмъстено за загиналите. Сред присъствалите на тайното заседание е и премиерът Голда Меир. Тя обаче не отива на погребението на убитите спортисти, като по неофициални информации се счита, че близките на жертвите са изключително негативно настроени към нея.
Причината е отказът на Меир да преговаря с терористите, които искали освобождаването на 234 палестински затворници, които са зад решетките в Израел. Секретната операция на евреите е наречена „Божи гняв“ и в нея са включени перфектно обучени агенти, които успяват в рамките на година да заличат 13 от набелязаните организатори на терористичния акт. Акцията е разказана в книгата „Мюнхен“ и едноименния филм на Стивън Спилбърг, който излезе по екраните през 2005 г.
От вендетата се спасява Абу Дауд, считан за идеолог и организатор на атентата. Той умира на 73-годишна възраст през 2010-а от бъбречна недостатъчност в болница в Дамаск. След атентата Дауд се укрива в Източна Европа, а след 1993-та се установява в Палестина. По-късно е изгонен от родината си и изкарва последните си години в Сирия.
Останките на хеликоптерите, с които терористите и похитените стигат до летището в Мюнхен.