11969 | 6 септ. 2014 | 12:44

Пещерата „Беламар“ до Матансас е първият официален туристически обект в Куба

Сталактити на повече от 300 хиляди години са добре пазената тайна на провинция Матанзас, известна с прочутия кубински курорт Варадеро. Пещерата Беламар е открита случайно на 17 април 1861 г. от китаеца Хусто Уонг, когото господарят му изпратил да търси изгубена овца. (В средата на ХIХ век плантаторите си „внесли“ около 1 млн. китайци, които да заменят чернокожите роби.)

Подземията на Беламар с невероятни сталактити и сталагмити са дълги около 5 км. От 1862 г.

само отявлени
смелчаци

или неверници разглеждат скалните образувания. Останалата част от населението била убедена, че там се крие дяволът. През 1910-а осветлението в тунелите вече е с електрически крушки. За туристите са обезопасени само 300 метра. Честно казано, изглеждат доста повече, ама така пише в туристическия справочник. Посетителите се „гмурват“ в пещерата, която е дълбока 50 метра, по хлъзгави от влагата стълби. И те им се струват доста повече, но това е от увеличителното стъкло на атавистичния страх, че можеш да останеш затрупан долу при карстовите красоти. Е, поне няма начин да умреш от жажда - вода има в изобилие, защото в Беламар бълбука чист извор, от който всеки трябва да си пийне за здраве и късмет.

Слава Богу, че туристите не са суеверни като овчарите, открили входа на пещерата. Те били толкова поразени от суровата каменна красота на Беламар, че решили - вътре върлуват зли духове, и повече от половин век долу се спускали само „улави“ учени и авантюристи. Но пещерата се води първият туристически обект в Куба.

Слизането по хлъзгавите стълби изглежда опасно, но си струва.

Чак през втората половина на ХХ век смелият изследовател Федерико Кавада посветил живота си на изучаването на причудливите форми. Усилия- та му си стрували - 2,5 км, които успял да изследва, се оказали необикновено красиви и пълни с изненади. Според историята на Беламар изследването на пещерата започнало през 1948 г. от членовете на кубинското спелеологично дружество. Чак през 1989 г. обаче била проучена мрежа от над 7 км подземни тунели и проходи от групата на Феликс Родригес дела Фуенте. Ентусиастите намерили и неизвестни до този момент изкопаеми. Десет години по-късно на 11 февруари 1999 г., е открит Спелеологичният музей пещера „Беламар“. Всъщност пещерите са три с 24 разклонения и дължина 5000 метра. Нивата им са девет, като най-старото е отпреди 300 000 години.

Сталактитовите и сталагмитовите кристали се образували в продължение на 40 хиляди години. Но вторият управител на пещерата, назначен по партийна линия, наредил да отсекат сталактита Дяволското гърло, защото според него плашел хората.

По-възрастните жители на Матанзас още помнят, че хилядолетното образувание в розовите кристали наистина приличало на гигантски мъжец (така се нарича висящият конусовиден завършек на задното небце, съставен от съединителна тъкан. Латинското му наименование uvula означава буквално „грозденце“). И някакъв партиен неграмотник го съсякъл с брадва!

Задължително е да пийнеш за здраве от извора с бистра вода.

После го уволнили, но сталактитите не могат да се залепват. А като се има предвид, че тези образувания нарастват с 1 см на 80 години, онзи е направо престъпник.

Кристалите по стените, за които се подготвят посетителите с огромен розовеещ къс в преддверието (прилича на снежинка, гледана под микроскоп, но висока към 1,5 м) не спират да удивляват. Някои са като звезди, други -

замръзнали
водопади

трети преливат във всички цветове на дъгата. Задължителна спирка е Плащът на Колумб. Макар да „падат“ от височина 12 метра, гънките на скалите наистина напомнят стелещ се плат.

С величествеността си поразява Готическата зала. Тя е пещера в пещерата - дълга е 25 м, а широка 80, и при всеки поглед очите не спират да се удивляват. Следват Морковената градина с „посадените“ от великата ръка на природата каменни „зеленчуци“ и Кулата на 12-те апостоли. И ако си мислите, че под земята изследователите на пещерата зъзнат - лъжете се. В Беламар постоянната температура е 26 градуса, а благодарение на процеждащите се капки влажността е почти 100 процента. На екскурзовода му е омръзнало от въпроса „Толкова време обхождаме различни места, как така само 300 метра са открити за туристи?“. Оказва се, че това е по права линия, иначе маршрутът е 1500 метра заради извивките.

По трасето се минава през шест зали и 17 галерии с причудливи скали, фонтани, ручейчета, ниши и вездесъщите сталактити и сталагмити от калцит и арагонит. За онези, които не си спомнят уроците от училище, първите „растат“ от горе на долу, а вторите - обратното.

Осветлението в пещерата не блести с особена художественост, но кубинската държава разполага само с най-обикновени крушки (от онези, които вече са забранени в ЕС). И човек може само да развихри въображението си как ли би изглеждала с подходящо осветление