12144 | 7 септ. 2014 | 15:19

Властта все така ни уведомява, че сме зле, но не предлага решения

Триптих: Последователно вицепремиерът Симеон Дянков, премиерът Пламен Орешарски и вицепремиерът Екатерина Захариева ни убеждават в очевидното - икономиката не върви на добре.

Икономиката е управление на лишенията. Пише го в учебниците за студентите по финанси от 1-ви курс. Дори не е нужно да си ги чел. Всяко семейство, което управлява собствен бюджет, знае - само единици могат да си позволят дълга луксозна почивка и тлъст депозит в банката. Останалите са изправени пред всекидневен избор - от какво да се лишат, за да получат друго, по-необходимо. В макроикономическата наука смисловото ударение не е върху „лишения“, а върху „управление“. На макрополитическо ниво у нас е точно обратното. По върховете на изпълнителната власт важат правилата на частно-партийната целесъобразност, а не на икономическата логика.

Уроците са за студентите

или поне за онази топяща се част от тях, които все още искат да овладяват теорията. За да може, когато напуснат идеалния свят на академизма, да започнат да трупат огорчение. Разбирай реални познания за истинския живот. Само преди броени дни икономическият екип на служебната власт очерта параметрите на поредния финансов апокалипсис, който е на път да ни споходи. Изводът е: парите в държавата свършиха. Предишните (експертното правителство на Пламен Орешарски) са ни завещали главоломно растящ дефицит в енергетиката, който до 2015 г. ще стигне космическите 5 милиарда лева, токът трябва да поскъпне с 50 на сто, след като поевтиня едноцифрено и за кратко. Само в програмите за екология дупката е за 1,2 милиарда, дълговете на фискалния вампир БДЖ са 600 милиона, отделно са парите за влакове, които няма откъде да извадим. Не е останал и лев за зимна поддръжка на пътищата. Едни милиарди в земеделието също са под въпрос. Държавната хазна е пробита, дефицитът в средата на годината е над 1,4 млрд. лева, няма изгледи да намалява, а точно обратното. Сред силните децибели на вайкането не се чу някой да задава въпроса какво предлагате да се направи Не че някой от предвестниците на апокалипсиса е бил подготвен да отговори. Когато правителството на Орешарски се закле, всички погледи бяха вперени към министрите, голяма част от тях с академични титли.

Най-малкото защото те надянаха властовите мантии след зимата на уличните протести на онези управлявани, които не можеха да се справят със сметките си за ток. А от ток семействата трудно се лишават, той не е като дългата луксозна почивка, за която можеш кротко да мечтаеш до топлия радиатор в кухнята. И тогава беше същото - финансовият срив ни дишаше във врата. Според Орешарски правителството на Бойко Борисов беше „изяло“ 8 милиарда лева без позитивен ефект за хладилниците и електромерите на населението.

Фискалният резерв беше отънял с 4 милиарда лева, с още толкова задлъжняха идните поколения. Финансовият гуру на предишното правителство - Симеон Дянков, беше посегнал дори на резерва на здравната каса, бизнесът беше в поза партер, охкащ от ударите на междуфирмената задлъжнялост. А това чудовище отново беше рожба на преждеуправляващите, които отказваха да си плащат сметките към частните фирми. Монополите процъфтяваха, пенсионерите все така страдаха.

Няколко години по-рано, в средата на 2009 г., вездесъщият Дянков, наскоро изписан от САЩ и все още с ореола на презокеански суперспециалист, също се вайкаше. Тогава баба и внуче научиха що е това дефицит на касова и начислена основа. Точно начисляването предизвика огорчението и възмущението на Дянков. Бърза проверка из чекмеджетата на чиновниците в министерствата доведе до стряскащи изводи. Оттам започнаха да извират договори и анекси, с които тройната коалиция е поемала финансови ангажименти за години напред, без да се притеснява откъде ще дойдат парите. Плащанията били задържани, за да може следващите управляващи да се чешат по главите как да спасяват  държавата (същата схема бе приложена и от настоящия кабинет, пребиваващ за кратко във властта). Държавният бюджет финишира на 31 декември 2009 г. с дефицит от 3,8 процента - повече, отколкото позволяват правилата на Европейския съюз. Заради предишните. Винаги е заради тях. Целенасочено се копае под дъното, натяква ни се, че умираме, за да може, когато просто оцеляваме, да сме благодарни на поредните спасители. Ретроспекцията може да продължи до началото на 90-те години на XX век, когато беше модерно да се хвърля кал по наследството на социализма, вместо да се върви към бърза приватизация и нормализиране на пазарните отношения. Единствено при царя имаше леко изключение по независещи от него причи- ни. Просто в периода 2001-2005 година световната икономика растеше мощно и българската се тътреше по нея като ремарке. Но в случая не е важно напомнянето на конкретни събития, а коренът на явлението. А у нас то става все по-ярко, откакто кризата спусна дебела сянка над световната икономика. И какво се получава? Българите гласуват на избори (а президентът назначава при политическа нестабилност) ангели на промяната (за по-наивните - ангели на спасението). Вместо тях получаваме архангели на финансовия колапс. В предизборните платформи на партиите, тези скучни четива, изобилства от клишета за реформи, пълна промяна с „пълен напред“. Авторите им винаги знаят как да излезем от блатото на икономическото безвремие. Седнат ли обаче в министерските кресла, потъват в уюта на нищоправенето.

Достатъчно е да громиш политическите си противници с фалцета на платена оплаквачка. И тук изобщо не става въпрос за невинно безсилие. Ревизионизмът на властта, която не предлага решения, е претенциозна интерпретация на шопския цинизъм: „Я не знам как е, ама така не е.“ Насаждането на страх от държавен фалит и живот на ръба е инструмент за легализиране на бездействието като норма на политическото поведение. Защото обратното е много по-трудно и носи политически негативи в една държава, в която 60 на сто от населението живее на ръба на физическото оцеляване (според Евростат). Реформирането на зациклили системи като здравната, пенсионната и образователната изисква усилия, последователност и загуба на популярност, които се възнаграждават след десетилетия. А хоризонтът на властта у нас е най-много четиригодишен. Доказват го последните 25 години. Така, вместо да вървим напред, основни системи се разкапват и деморализират, държавните чиновници също живеят в ритъма на четиригодишните цикли - когато нашите са на власт, трябва да се подсигурим за гладните години на опозицията.

За така важните преди избори реформи обаче време не остава. Няма как - всяка следваща власт заварва с изненада бакиите на предишната. И започва да ни залива с цифри, с липсващи милиарди - наводнение от числа, пожар от финансови дефицити. Което превръща управляващите в пожарна команда, заета да локализира огнищата на бедствието, за да сме наясно докъде са ни докарали. И се действа именно в пожарен порядък - кърпят се дупки едва когато те станат толкова големи, че заплашват да погълнат цели икономически сектори.

Спасяват се наводнените, не се предотвратяват причините за апокалипсиса. Програмирането на бъдещето е друга работа - изисква ясен и последователен план, следване на принципи, а не реагиране на ситуации. Във връзка с това просто приятелски съвет към политическата класа - не се дръжте като пожарникари, спрете да ни плашите и да ни оплаквате. Защото накрая ще си останете сами, някой от вас просто ще изгаси лампата и ще затвори вратата. Но дотогава какво да правят оредяващите управлявани?

Те масово продължават да креят в настоящето в очакване да живеят пълноценно в непостижимото бъдеще, когато партийните ангели ще донесат на крилата си благоденствието. Така де, политическата деморализация подсилва манталитета на оцеляването, вместо да стимулира култура на съзиданието. И щом стана въпрос за крила, властта у нас - съвкупността от целия политически спектър, прилича на ято буревестници. За всички, които са чели поемата на великия Максим Горки „Песня о буревестнике“, тази птица има романтичен образ. Тя гордо и смело се рее из строфите на поета. Така както политиците се самогероизират в предизборните си клипове.

Но в реалния, а не в поетичния живот буревестниците имат една доста миризлива и неприятна тактика за защита. Когато се почувстват заплашени, бомбандират враговете си с фекалии. Черните птици във властта - също.