20834 | 12 септ. 2014 | 15:10

Кампанията е за хората на таблетите, които се опитват в електронните игри да контролират действителността с докосване на екрана.

Да накараме децата да се снимат с книги, които искат да бъдат включени в учебниците.

Служебното Министерство на културата стартира нова кампания - „Селфи с книга“, която цели да популяризира четенето сред младите. Това е малко неразбираемо за хората, които живеем с книгите. За нас те са като въздуха - естествена и насъщна среда. На кого би му хрумнало да се снима с въздуха, пък бил той и важен? Нещото, с което се снимаш, е реквизит. За четящите книгата не е реквизит.

С тази жена не бяхме се виждали от времето, когато си разменяхме руски списания преди 1889-а. Аз й давах „Дружба народов“, там четохме „Дети Арбата“. Тя беше открила „Новый мир“, там поглъщахме „Голгота“. Заедно издирвахме „Нева“. Имахме обща теория, че това, което се случва в България, най-лесно може да бъде разбрано през съветските (тогава) книги. Те бяха по-честни, по-талантливи и което е най-важното - извадени бяха от чекмеджета. А съветската действителност е по-силно щрихована. Там, където у нас е само нюанс, намек, усещане за нещо, у руснаците е отчетливо, безсъмнено, назовано. Четяхме съветски книги,

за да разберем какво става в България

И ето ти сега внезапна и случайна среща точно в книжарница!

Сега книги да искаш, казваме си с поглед, след като си обяснихме с думи, че макар от години да живеем в много отдалечени градове, иначе сме си все така - нито много бедни, нито богати, все още любопитни. Стоим край щанда с нови книги. Нови рецепти за чудотворни диети, нови световни конспирации, нови вампирски и езотерични книги. И най-вече трилъри, трилъри… Тя поглежда встрани и се спуска към литературно списание. Ооо, „Ухапването на ангела“ - казва - страхотно! Ами, да, казвам, след четири издания в Русия, го преведоха за списание. Вече го бях изгълтала предния ден.

Погледни, сочи ми тя пасаж: „Господ е създал мъжа и империята. А жената и републиката са се родили от ребрата им.“

Романът на Павел Крусанов „Ухапването на ангела“ е естетическият манифест на писателите имперци. Има такива, кръг около издателство „Амфора“. За тях империята е територия, която на първо място е с по-установен ред и по тази причина по-прекрасна от всички възможни територии, и едва след това - по-справедлива, по-щастлива или каквото и да било друго. Главният герой на Крусанов, императорът генерал Иван Чумата казва на своя сив кардинал Петруша: „Аз ще правя каквото си поискам, твоята работа е да обясняваш, че е правилно.“ Казва му го, защото Пьотр е учил, за разлика от Иван.

За писателите имперци либерализмът в Русия свърши като епидемия, отнесла милиони и прахосала неутешими количества енергия в борба с кръвните телца на русите. Либерализмът вече е в списъка на такива понятия като татаро-монголското робство, нашествието на Наполеон, нападението на Хитлер. Либерализмът за тях е разрушаване на могъщия и цветущ СССР, кървави локални войни, реки от сълзи, океан от мъка. Освен че е

опасна свобода на словото

Писателите имперци написаха писмо до Путин, призоваха го да посочи империята като национален идеал. В конкретен план - владеенето на Цариград и Проливите. Защото, пишат имперците, докато принц Хамлет се намъдрува, принц Мустафа превзе Европа. Империята се ръководи от император, в романа това е генералът.

Виж, виж как го описва, сочи ми тя друг пасаж: „Може да се каже, че той беше онова, което беше, тоест беше едновременно и по-прост, и по-сложен от всички съображения за него - той беше и теглилката, и блюдото, и кантарът, и кантарджията ведно. Нещо повече, при това той беше още стоката, парите за стоката и рестото от парите...“

Тук се споглеждаме и се хващаме, че пак се опитваме да си обясним българската действителност през книга, вече руска, не съветска както преди. Аз си мисля кой сега у нас е „и теглилката, и блюдото, и кантарът, и кантарджията ведно, кой е стоката, парите за стоката и рестото от парите…“ И виждам, че и тя мисли същото. Ние няма да си направим селфи с книга. Ние сме от хората, които се опитват да разберат действителността през книгата. Кампанията е за хората на таблетите, които се опитват в електронните игри да контролират действителността с докосване на екрана. Тази министерска инициатива ни изглежда обидна, има в нея нещо комично, пошличко даже.

Изведнъж тя казва: „Аз ще си направя селфи с книга.“ И не изглежда като да се шегува. Предлага всеки книголюбец да си направи снимка с книга и да я разпространи в интернет с надпис: „Подкрепяме кампанията на Министерството на културата. Подкрепете ни и вие, като

премахнете ДДС върху книгите.

Ние сме свикнали всичко да иронизираме, над всичко да хихикаме - казва. - А ето че една смешновата кампания за селфи ни дава възможност да я превърнем в смислена кампания за премахване или поне намаляване на ДДС върху книгите. Макар че цената на книгите не е единственият проблем.

Така е, веднага се сещам за още един. Представете си първокласник, предстои му първа лятна ваканция. В нея той трябва да прочете задължителен списък от книги, сред които е и „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков. Първокласникът е получил по случай завършването на първата си учебна година таблет. Да кажем, че е омагьосан от него - малко ще е. Непрекъснато му се иска да играе някаква електронна игра, даже две едновременно, ако е възможно. Обаче трябва да и да чете. И отваря той „Ние, врабчетата“, където на две страници среща следните думи: намъшени, полог, торище, трици, дюшеме, ашколсун, сенарска ритла, каруца, кукуруз, стряха, цървули, щавя, табанджии, преждило, гарсонски обуща, трандафори. Това са думи от кратичката глава „Чири“. Първокласникът се препъва в тях, иска му се да разбере какво прави врабчето Чири, обаче не знае какво значи да се щави кожа, а и майка му не знае, баща му закъсва на ритла, баба му и дядото се скарват какво точно значи табанджии. След което всички вкупом обясняват на първолака, че „Ние, врабчетата“ е една от най-хубавите книги, писани на български език и първолакът се чуди в тях или в него е грешката.

Грешката е в списъка

на задължителните за четене книги. „Ние, врабчетата“ е хубава книга, но за няколко летни ваканции по-късно. И щеше да е много дребнаво, ако това беше случайна грешка, а не традиционна. Българското училище прави всичко по възможностите си да отблъсне децата от четенето. Включените от десетилетия книги в програмата са си извоювали статут като на сезонни времена - не може да бъдат променяни. Глобалното затопляне премахна за по-кратко време от нашите ширини пролетта и есента от периода, през който продължи битката за „Маминото детенце“. Въпросът „Какво е искал да каже авторът?“ сигурно ще бъде премахнат от часовете по литература само от свършека на света.

А какво ще кажеш да накараме децата да се снимат с книги, които искат да бъдат включени в учебниците, питам. Тя ме стрелва с оня „ти се размечта“ поглед.

*Инициативата е на министър Мартин Иванов, който кани популярни личности от културата, политици и спортисти на 28 септември в началото на Борисовата градина в столицата, където да четат откъси от любими книги.