19360 | 12 септ. 2014 | 15:19
На снимката: Тази сутрин по bTV станахме свидетели на поредното невъзпитано викане по време на предизборен дебат. Този път от площада в Пловдив.
НЕ-уважаеми кандидатдепутати! Ако искате да ни откажете да гласуваме на изборите, се справяте доста успешно. И ако някак си можем да преглътнем калните ботуши по никое време и поведението като на селска сватба, където кумът с цяло гърло вика, че дава прасе, а сватът - гардероб, то предизборните дебати по телевизията засядат като ръждива пила в гърлото.
Абе, хора, като давате толкова пари на медийни гурута да ви съветват, никой ли не ви е казал, че когато всички говорят едновременно, никой нищо не чува. А когато всички викат – още повече.
Политическото нахъсване на агитките е разбираемо. Извисеният крясък на ревностен партиец е най-прекият път да бъдеш забелязан я за следващите листи, я за благ пост в държавната администрация. Зрителската аудитория обаче първия път възприема предизборния дебат като откровен сеир. Втория - като додеяла говорилня, а накрая само най-отчаяните любители на политическите панаири не гасят телевизорите. И през цялото време съжаляват водещия на дебата в плахите му опити на умиротворителна синя каска.
В любовта и във войната всичко е позволено. Грешка! Ако там все пак има някакви морални граници, то в предизборните баталии те тотално липсват. Масовото замерване с думи остава разбираемо само за участниците, които просто се опияняват от безплатната възможност мама и братовчедите да ги видят как подскачат по телевизията като глътнали пчела. Озаптяването е мисия невъзможна. А отрезвяването ще дойде след 5 октомври.
Доброто образование, с което много от партийните избраници се кичат, не отменя доброто възпитание. То изпъква в спокойния тон, щипката чувство за хумор и смисления аргумент, а не в дуела с прътове на знамена и с децибели. Те бяха актуални в първите години на прехода, но много от сегашните вехти войводи не са ги надскочили, а новите надъхани съратници им подражават. И така до пълното обезлюдяване на урните. Кога ли политиците ще осъзнаят, че избирателите не щат вой и плакати. Те вече дори „не кълват“ на щедро плиснати обещания. Достатъчни са три, но изпълними и най-вече изпълнени.
А позорните сцени, които продължаваме да НЕ гледаме по телевизията, са просто крясък до крясък - трясък. Трясъкът, с който най-вресливите могат да се сгромолясат на изборите.
Но топката не е само в полето на политиците и гръмогласните им поддръжници. Вместо водещите на дебатите всеки път да гледат тъжно и безпомощно, телевизиите би трябвало да се замислят как стои на екран една безконтролна форма на шоуто „Сблъсък“ и трябва ли противниковите войнства да са в опасна близост до ораторите. Една смислена демаркационна линия е вършила работа и в много по-кървави битки.
Мобилна верси
RSS
