27985 | 13 септ. 2014 | 17:08

Интеврю на Боряна АНТИМОВА с известната българска актриса

Биляна Петринска е родена в София. През 1994 г. завършва Театрален колеж „Любен Гройс“, където 11 години е асистент по актьорско майсторство на проф. Елена Баева. Играла е на сцените на „Възраждане“, „Българска армия“, „Сълза и смях“ и Музикалния театър. В момента е в трупа-та на Народния, където играе в десетки запомнящи се роли. Снимала се е в 18 български филми и сериали и в над 10 чужди продукции. Озвучава филми, сериали и анимации. Номинирана е за наградите „Дионисий“`95 (за ролята в „Майстори“), наградата на Съюза на артистите в България (за „Михал Мишкоед“) и „Аскеер“`98 - за „Изгряваща звезда“ в същата пиеса.

Напоследък стана известна с ролята си на безскрупулната новинарка Биляна в сериала „Секс, лъжи и TV: 8 дни в седмицата“ по TВ7.

- Биляна, на 12 септември бе премиерата на „Жана“ в Народния театър. Каква е ролята ти?

- Моята роля е малка, но темата на пиесата, историята и препратките й в съвременния ни живот са изключителни. В тази история ме грабна темата за „счупените хора“; за „изместените“ хора и за глада им за любов; за опустошението, което причинява липсата на любов; за пътя, по който вървят тези хора, и цената, която плащат… За мен работата в театъра е мисия. Занимава ми се с големи теми. Когато приемам една роля - независимо дали е главна или второстепенна - за мен на първо място са каузата и режисьорът. В този случай работя с Явор Гърдев. А aктьорският каст е повече от страхотен.

- Преди няколко месеца записа първата си песен „Отрова“ - изненада за някои хора…

- O, обичам да изненадвам. Пеенето е друг мой начин на себеизразяване. Целият ми род пее и аз самата като малка съм се занимавала с това. Пяла съм при Борис Карадимчев, като студентка съм учила пеене при Йосиф Герджиков и той имаше планове за мен в Италия… Ех, може би трябваше… За съжаление няма много сцени, на които мога да се развивам в тази посока. Но съм сигурна, че ако е писано, ще дойде на точното място в точното време. Просто знам какво мога и доколко, и искам да го развивам. Но нямам амбицията това да е втора кариера. Не се прави лесно, а и сега всеки иска да печели бързо и шумно! Търсех режисьор за клипа, но сигурно не го правя много амбициозно. При мен нещата са на импулс и стават лесно и като че ли „от въздуха“, когато не ги пресираш. Но мисля, че трябва да запиша поне още няколко парчета, за да се втурна към клип.

В спектакъла „Идеалният мъж“, Народен театър

- В сериала „Секс, лъжи и TV: 8 дни в седмицата“ игра безскрупулната новинарка Биляна. По-интересна ли ти беше от ролите на мили красавици?

- Красавицата не е скучна. Скучно може да е написана от сценариста. Пълно е с такива примери около нас на „мили“ жени, които, бидейки с „известни и почтени бизнесмени“, смятат, че по default („подразбиране“) и те стават талантливи и съответно заслужаващи най-доброто. В случая на моята героиня й се удаваше. Но тя беше жертва, защото когато разбра, нямаше връщане назад. Ако се намери проблемът и парадоксът в живота на героинята, всяка роля става „вкусна“

Иначе играеш просто секссимвол.

- Казваш, че винаги си искала „да бъдеш различна, да играеш злото“. Защо?

- Интересуват ме причините, поради които един човек е избрал да бъде „по-лош“, отколкото „по-добър“. Какви са травмите или личните му пропадания, за да избере несъзнателно това. Да си добър, не значи, че не си „нахапан“ от живота, а че се бориш въпреки това да запазиш добродетелите си. За да бъдеш добър, е нужна много повече вътрешна сила и е много по-трудно, отколкото да си лош. Особено днес, когато да си „кучка“, е някаква все по-налагаща се мода.

- Снимаш се като жената вамп, с цигара, макар че не пушиш, твърдиш, че харесваш типа силен индивидуалист. Кое преобладава у теб - вамп или детето с очи, широко отворени към света?

- Детето с очите… Красотата е в очите на гледащия. Всеки може да види в мен каквото иска. Така че който иска - вижда вамп. Да, иначе съм индивидуалист. Предпочитам да правя това, което аз смятам, че ще ме обогати. Без лимити и контрол. И то сега, веднага. Това ми е недостатък - нетърпението.

- Преди 2 години пък игра любимата на Дракула в „Дневникът на Дракула“, където пя и танцува - трудна задача…

- За мен беше сбъдната мечта. Да работиш с хореографа Мила Искренова, е уникален опит, урок… А това, че тя вплете в образа и част от ария на Хендел, която да изпея, ме караше всеки път да летя. Танцовият театър ми е любимо изкуство. Трудността идваше от това, че трябваше да „рисувам“ образа основно със средствата на тялото си, а гласът трябваше да бъде някак „отстранен“, не психологически описателен. Радвам се, че това ми се случи. В това намирам смисъла в професията - в преодоляването и научаването на нови неща. Стъпало нагоре. Иначе да си играем на „звезди“ и красавици - всеки може.

- Учила си банково дело в средното училище. Стана ли по-практична след това, цениш ли повече парите?

- Парите са средство, не бива да са цел на живеенето… Не съм много практична. Често живея за мига, а и съм забелязала, че колкото повече даваш, толкова повече се връща към теб. Законът на Вселената.

- Като малка си мечтала да станеш балерина. Как избра актьорството пред танца?

- В актьорската професия видях, че мога да развивам много свои качества - движение, усет за рисуване, пеене, ритъм, работа с гласа… Макар че тогава - само на 17 години., още не си давах сметка колко комплексна е тази професия.

- Определят те като една от най-сексапилните актриси, мъжете в салона си губели ума по красивия ти бюст... Дразни ли те това, или те радва?

- Не ги съветвам да оглупяват, защото изобщо

не харесвам
глупави мъже

Зная какво представлявам, зная къде съм и нищо не може да ме главозамае, напротив. Красотата приемам като дар, даден назаем, и човек трябва да се грижи за него. Не се вземам насериозно, но ценя красивото и харесвам женствеността си. Просто не се фокусирам върху нея. А иначе всеки може да си гледа каквото иска (смее се).

- Учиш чужди езици, продължаваш ли?

- Английски уча от втори клас благодарение на родителите ми. Когато пътувах с постановката „Казанова“ във Франция, учих френски - адски сложен. Изкарах едно ниво във Френския център. Бях много добра, но нямах време да продължа. Учила съм и италиански - любимия ми език! Това лято записах още един опреснителен курс.

- Конете също са ти страст, даже си се снимала на кон в турската продукция „Ездачите“. Свързана ли е ездата със специални емоции за теб?

- О, да, конят е едно от най- умните и благородни животни. Снимките на сериала, прекъснат по финансови причини, си бяха страхотно изживяване.

- Учила си танго, самба, румба, ча-ча, меренге, валс… Какво ти дават танците?

- Свобода! Изразителност на жеста, на тялото - извънредно важно за актьора. За мен е непонятно да се занимаваш с тази професия и да нямаш усет за ритъм, пластика, да не ги развиваш; да не се грижиш за физиката си, за гласа... Нашата работа е симбиоза от много неща. Изисква се поливалентност.

- Играеш и народни хора. Откъде тази любов?

- За мен освен грижа за тялото и душата танцът има пречистваща сила, като досега с природата. Един ден просто замених скучния фитнес в зала с народните танци. Колко различни етнографски области има в България… Доста хора не знаят какво богатство имаме, каква музика, какви костюми… Прекрасно е! Душата ми е имала нужда от това.

Спомням си нещо много мило. Когато бях малка, исках да ми купят костюм като на Снежанка. Бях гледала една анимация и си представях точните дрехи. Какво разочарование изживях, когато дядо ми - мир на праха му - ми подари вместо това един костюм за народни танци - целият червен... Та ето - знак! Чак сега…

- Рисуваш ли още?

- Не за съжаление, но сигурно ще му дойде времето. Замисляла съм се за курсове по живопис ей така, за разтоварване, за душата. Рисувала съм като малка, ходила съм в Художествената академия, може би пак трябва да посетя някой - от любопитство. Едно време си накупих бои, статив и платна, книга наръчник на художника и започнах на балкона. Спомням си началото… Не се хранех по цял ден, рисувах от сутрин до вечер. Не зная какво беше това… Мина като тайфун през мен…

- Караш ски, минала си през фитнес, таебо, каланетика, пилатес… Сега как поддържаш форма?

- Масажи, плуване, каране на колело в парка. Това зарежда с високи вибрации моето енергийно поле. Нужно ми е преди сезона. Уча се да избягвам хора с ниски вибрации, със слаба енергия - те се зареждат от теб, а не ти дават. Аз много усещам това и ми влияе.

-Занимавала си се и с аюрведа, с какво още?

- Правих си тест за храни и вид конституция на тялото, но смятам, че нищо в крайности не е окей. Взех си полезните неща, понаучих нещо за себе си, промених някои навици… И се чувствам супер. Отразява се веднага на тялото, мисленето, пречистването. Правих скоро един voice test - по гласа се откриват и поправят някои енергийни блокажи, водещи до свръхстрес на определени органи. Просто се грижа за себе си, за духа и физическото си тяло. Това наричам „вътрешна работа“. Имам още. Това са уроци.

- Чувства ли се самотна понякога всестранно развитата, красива, секси и талантлива Биляна?

- Всеки понякога е самотен. Човек трябва да е добре в собствената си компания, за да бъде полезен и за друг. Да бъдеш щастлив - това се учи. Но се учи и здравословният егоизъм. Да цениш себе си Да спреш да толерираш и да даваш любов на хора, които не те обичат, не те ценят и те манипулират. Хитруването на дребно, липсата на лоялност, агресията във всичките й разновидности, лъжата, лицемерието и цинизмът са неща, които не искам да допускам в моя свят. Дребните души с претенции за поети. Не понасям евтината претенция и измятането от дадена иначе „мъжка“ дума и в личния, и в професионалния си живот. Хора, които апелират за човечност в днешно време, а не ценят емоционалния свят на другия. Много е лесно така. Но е низко. Не искам такива хора да имат място в живота ми. Но съм благодарна, че съм имала такива срещи. Така човек израства. Може би съм се страхувала и аз и затова съм привличала такива хора… Но този период свърши.

- Какъв мъж заслужава такава необикновена жена?

- Просто е - мъж, който има осъзната потребност от такава жена. Хората се намират по вътрешните си кодове. Душите ни имат свои си планове кога, как, какво и с кого. За мен Мъжът с главно „М“ ме връща към себе си и ме подкрепя.

- Май не останаха арт сфери, които не си опитала?

- Привличат ме курсове по рисуване и творческо писане. Искам да си купя ролери и да карам в парка. И нещо по-адреналиново – скача ми се с парашут. Имам и една несбъдната потребност - да свиря на пиано.

- За какво мечтаеш?

- Всичко, което съм инвестирала в собствения си духовен свят, да се материализира. И да съм с хора с високи честоти на мислене и градивна енергия. Понякога чувствам, че кожата ми е тясна, че имам прекрасни неща, кодирани в мен като способности. Но има някакви ограничения и така те не се превръщат в реални възможности, не могат да намерят своя излаз. Мечтата ми е да разбера кои са правилните действия и това усещане да изчезне. Доста е натоварващо.

Опитвам се да съм в хармония със себе си, да не правя компромиси с душевния си мир. Да има до мен човек, за когото няма да бъда красив трофей, а ще спомогне да „реализирам душата си“. И все така да мога да се радвам на живота.