23798 | 5 ноем. 2012 | 11:19

От 2175 случая на насилие над деца през миналата година, 1700 са в семейството, казва шефът на Държавната агенция за закрила на детото

- Г-н Каменов, станаха три години, откакто у нас има гореща линия за деца в риск. Колко сигнала минаха оттогава през него?

- Телефон 116 111 е всъщност европейска линия за консултиране на деца. За последните години има регистрирани над 230 000 повиквания, което е много сериозна бройка и броят непрекъснато расте. Най-важното е, че благодарение на него за 3 г. спасихме над 810 човешки живота.

- Какво е заплашвало живота на тези деца?

- В повечето случаи става въпрос за насилие вкъщи. Младеж беше насилван от баща си, но майката не предприемаше никакви действия, защото се страхувала, че ще пребие и нея. В един момент случайно видял  стикер с нашия телефон и се оплакал. Дошла полицията, буквално успели да го спасят от измръзване. Предпочитал в най-големия студ да скита навън, вместо да се прибере вкъщи. Спасявали сме и просещи, наркозависими деца. Използвам случая да призова, ако видите дете да ви иска пари, обадете ни се. Така ще му направите по-голямо добро, отколкото ако му подадете 50 стотинки. В София вече има мобилен екип за просещи деца, който реагира много бързо на всеки сигнал.

- Все още ли българинът смята боя за неизбежна част от възпитанието?

- За съжаление все още е така. Една голяма част смятат, че боят възпитава и дисциплинира и не се замислят, че травмира. Статистиката, която ние регистрираме, е следната: от 2175 случая на насилие през миналата година 1700 са в семейството. Това са близо 80 на сто от пострадалите.

- В какъв процент от тези случаи става въпрос за сексуално насилие?

- То представлява 13% от всички случаи за миналата година. Една голяма част от тях също е в семейството. Обикновено това става в определени етнически групи и касае ранните бракове и ранните раждания.

- Ромите обаче казват - ние се женим така от столетия.

- Направихме анализи в Сливен и Ямбол. Оказа се, че за една година в двете области има регистрирани 400 малолетни и непълнолетни момичета, станали булки или майки като деца. Но почти нямаше случаи на образувани от прокуратурата производства и само двама-трима осъдени, при това условно. Мотивът за отказ за образуване на досъдебно производство беше именно, че ставало дума за традиция на общността. Поисках съдействие от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и главния прокурор Борис Велчев. Благодарение на тях беше издадена инструкция до всички прокуратури в страната - във всеки такъв случай да се образува производство. Само за първите 9 месеца на тази година има над 180 за съжителство и извършване на сексуален акт с малолетни. Има и 100 осъдени.

- А как приемат самите девойки идеята да станат съпруги на 13 години?

- Преди дни говорих с момиче в подобна ситуация, което живее в столично гето. Родила е на 14 г., не ходи на училище. Попитах я - не искаш ли да учиш, за да постигнеш нещо в живота, да си намериш работа? Отговори, че иска, но мъжът й не я пускал. Притеснявал се, че друг щял да я хареса и да я вземе. Заради което настоявал да седи вкъщи, да гледа детето и да ражда още. Мъжът естествено е пълнолетен. Това е и психическо насилие.

- Децата от малцинствата са една от най-проблемните групи. Напоследък обаче като такава да се оформят и децата на емигрантите. Имате ли наблюдения в тази посока?

- Това е така. Знаете, че има цели фамилии, които се трудят зад граница и изпращат пари на родителите си, които, се оказва, че гледат техните деца. Но често късно майките и бащите осъзнават, че отивайки да работят в чужбина, нанасят психически и емоционални вреди. Имаме много сигнали от деца, които споделят, че родителите им липсват, че плачат често, че се чувстват самотни.  Спомням си дори случай за дете, оставено уж за няколко часа при приятели на своите родители. Изчезнали и не се върнали за него. Друго момче беше оставено да живее само, не ходеше на училище, нямаше документи. Но не искаше да даде данни за майка си от страх да не й навредят социалните служби. Беше започнал да развива натрапливи мисли, че е в опасност, че някой ще го нападне и ще го ограби. След много разговори даде данни за местожителството си и беше открит.

- Изоставя ли българинът децата си?

- Имаме какви ли не случаи - изоставени не само при близки, но и на улицата. Един от най-потресаващите за мен е случаят с бебе, което намерихме в кучкарник.

- Разкажете за него.

- Случката се разиграва в Северна България. Детето беше изоставено от майка си, която заминала нанякъде. Оставила бебето при кучетата - сигурно за да го пазят. Беше спасено благодарение на сигнал до социалните служби. Аналогична беше ситуацията с откритото в краварник дете. Живеело там с майка си и с предполагаемия си баща в ужасяващи условия, при животните. Колега сполучливо определи случая като „Българския Тарзан“. Плюсът е, че детето беше много малко и вероятно, когато порасне, няма да си спомня. Но имаме съсипани съдби. 16-годишни тийнейджъри, които са вече изградени като характер и поведение - принуждавани да са наркозависими, да крадат или да просят. Имаме много случаи, част от които толкова тежки, че децата стигат и до мисли за самоубийство.

- В какви случаи младите хора решават да посегнат на живота си?

- Обикновено заради любовни и емоционални проблеми, обичайно децата между 11- и 14-годишна възраст. Тогава започват да изпитват първите трепети. Самите ние сме били деца и си спомняме колко тежко се преживяват тези разочарования. Децата смятат, че това е най-трагичното и невъзможно за преживяване нещо. Когато им мине през ума, че не могат да се справят с тази криза - по-добре просто да потърсят помощ и съвет. Имахме момче на 15 г., което звъннало и заявило, че иска да се самоубие, защото приятелката му го изоставила. Успели да спечелят доверието му. Сега имаме хепиенд - ходи с ново момиче и е щастлив. Но сами разбирате колко важно е в такъв момент да има с кого да поговориш.

- От това ли страдат най-много децата у нас - от нещастна любов?

- Интересното е, че 60 на сто от обажданията на горещата линия са именно свързани с такива проблеми. Нещо, за което те трудно говорят помежду си. А когато за проблема не се говори, той ескалира в депресия или агресия.

- Тези ли млади хора стават насилници?

- Насилници стават тези, които са били насилвани. Проучванията показват, че 80% от децата, които са агресивни към приятели и съученици, са жертва на същото вкъщи. Ще цитирам Джоко Росич, който казва: „Българската майка не ражда насилници. Обшеството го изгражда.“  И е  прав. Трябва да възпитаваме в толерантност, да ги учим да не отвръщат на агресията със същото.

- Мнозина ги учат на друго - бий, за да те уважават.

- Агресията не е донесла добро на никого. Така се попада в омагьосан кръг, в който на всяко насилие се отвръща със същото. Ако в класа попаднат на агресор - да гледат на него като на жертва, защото вероятно той или тя е точно такава. И да сигнализират за подобни случаи.