Едно от сладките неща във властта е, че тя може да бъде арогантна. Политиците пишат правилата, познават ги и със затворени очи могат да намерят вратичките, които са си оставили, за да избягат на пожар при нужда. Но понякога и те се опияняват и катастрофират. Най-голяма е вероятността да се случи това, когато преразпределят суми от порядъка на стотици милиони левове.
Как става? За да сготвите обяд например, използвате 1 киловатчас електроенергия. Тя ще ви струва 20 ст. Ако можехте да я вземете директно от АЕЦ „Козлодуй“, щяхте да платите 4,5 ст. Ако я искате от стара ТЕЦ - 6,3 ст. От нова ТЕЦ - 13 ст. Ако харесвате вятърните перки - 18 ст. Ако сте фен на слънчевите панели - 70 ст. Нормално е хората да харесват екологичната фотоволтаична електроенергия, но да не искат да плащат в пъти по-скъпо за нея. Тук идва ролята на държавата. Тя трябва да определи каква част от електроенергията ни ще бъде зелена и колко трябва да доплащаме за нея.
Пътят към ада е постлан с добри намерения. България е поела ангажимент през 2020 г. 16% от брутното вътрешно потребление на енергия да бъде от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). За да е ясно с какви темпове се движим към тази цел, има и междинни показатели. През 2012 г. например трябва да сме постигнали 10,72%. Реално обаче този план е преизпълнен и Агенцията за устойчиво развитие
отчита 12% зелена енергия
За сравнение това равнище е трябвало да стигнем чак след 3-4 години - през 2015-2016 г. Как така бедна България успя да налее милиони левове в централи за производство на екоенергия? Такава ни е оправията. Първо, никой в изпълнителната власт не отговаря за планиране на инвестициите в зелени електроцентрали. Според Закона за енергетиката с това би трябвало да се занимава министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Друг закон обаче - за енергията от възобновяеми източници, изисква от същия министър да поощрява тези инвестиции. Тоест парламентът е дал на министъра само педал за газта, но не и спирачка. Такъв закон наследихме от тройната коалиция, оплакват се сега депутати от ГЕРБ. Но повече от три години в парламента вече работи ново мнозинство. Ако законът е бил лош, трябвало е да го ремонтират. Но не би. Може би защото преразпределянето на пари е сладка работа.
Някои баби още пазят вкъщи калпачето на внучето чавдарче или пионерската му връзка - символи, останали от социализма. Но в реалния живот днес има нещо много по-комунистическо. Законовата уредба за енергията от възобновяемите източници провъзгласява, че зелените електроцентрали ще получават пари според потребностите си, а ще работят според възможностите си. Конкретно: електроразпределителните дружества и НЕК нямат право да откажат присъединяване на водна, вятърна или слънчева електроцентрала. Освен това са длъжни да изкупуват цялата произведена електроенергия, като договорите за това са гарантирани за 20 години.
Единствената спирачка за регулиране на количествата екологичен ток при това положение е цената. Тя се определя от т.нар. независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Колко е независим, всеки сам може да прецени, като разбере, че председателят (Ангел Семерджиев) на комисията се назначава от правителството. Две години след идването на ГЕРБ на власт ДКЕВР определяше щедри преференциални цени на енергията от ВЕИ, макар и намаляващи във времето. В резултат започна да расте натискът за увеличаване на крайните цени на електроенергията за всички потребители - за бита, за малкия и средния бизнес, за индустрията. Председателят Ангел Семерджиев има оправдание за високите тарифи за зеления ток - те са били съобразени с потенциалните разходи на инвеститорите за изграждане на тези мощности. Но е несъмнено, че ДКЕВР е допуснала да бъде нарушен балансът между интересите на производителите на зелена енергия и потребителите. А поддържането на този баланс изрично е вменено като задължение на комисията от Закона за енергетиката. Това означава едно: при свръхнапрежение по темата със зеления ток бушонът, който ще изгърми, се казва Ангел Семерджиев. ВЕИ бяха посочени от него като виновници за около 8% от общо 13,6% поскъпване на тока за бита от 1 юли. Но екоенергийната индустрия
вече хвърчеше без спирачки
Само през първата половина на тази година вятърните електроцентрали се увеличиха с още 16% - от 488 на 564 мегавата, а при фотоволтаичните настъпи Големият взрив - от 25 мегавата в края на 2011 г. инсталираните мощности стигнаха 321 мегавата. Това предизвика разходи около 750 млн. лева в системата на електроенергетиката за деветмесечието - близо 1% от брутния вътрешен продукт на страната (планиран в размер на 77 млрд. лв. за 2012 г.) Тази сума не се покрива от сегашните вече безбожно високи сметки за електричество. Впрочем усещането, че токът ни е станал прекалено скъп, не е субективно чувство на българите, прочути с ниските си доходи. То се потвърждава и от намаления с 20% износ на електроенергия от България през първите 9 месеца на тази година, тъй като цените ни вече не са така конкурентоспособни, както бяха само преди година.
Числата са безпощадни: при 8,2 ст./квтч цена на тока на едро у нас средната стойност на зелената енергия е шест пъти по-висока - 48,6 ст./квтч. Но вече е късно да се слагат юзди на екотока, защото договорите са подписани, а те са 20-годишни. Затова ДКЕВР прибегна до скандалната мярка - с решение от 14 септември т.г. тя въведе т.нар. временни цени за достъп на ВЕИ до преносната мрежа. С тях комисията отнема в полза на НЕК и електроразпределителните дружества между 10% и 39% от приходите на електроцентралите, които произвеждат зелена енергия. Комисията се оправда, че и в Чехия държавата така е постъпила. В тази зелена индустрия обаче вече са вложени около 2 млрд. лв.
Сред собствениците има мощни компании от поне три континента
- Европа, Америка и Азия. Затова 15 високопоставени дипломати - посланиците на Белгия, Китай, Финландия, Германия, Ирландия, Корея, Португалия, Турция, Великобритания, Дания, Франция, Гърция, Италия, Литва и Словакия, изпратиха на 8 октомври протестно писмо до икономическия министър Делян Добрев с копие до вицепремиера Симеон Дянков срещу въведената такса за достъп. Дипломатите се противопоставиха на изземането на приходи със задна дата и непредвидимата инвестиционна среда. Реагираха и срещу спорния принцип таксата да е различна в зависимост от момента на присъединяването, а не според реалните допълнителни разходи, които мощностите евентуално предизвикват за диспечеризиране на мрежите.
Подходът на ДКЕВР вреди на инвестиционния климат в България. На това обърнаха внимание Асоциацията на банките в България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Сред пострадалите са и инвеститори от САЩ. Но ДКЕВР няма накъде да отстъпва. Скандалът със зеления ток скоро няма да приключи. Засегнатите инвеститори обжалват таксата за достъп в съда, а делата ще се точат дълго. Ангел
Семерджиев се отказа от прогнозата си за поне 3-4% поскъпване на тока
от 1 юли 2013 г. заради добавката за зелена енергия. Логично - няма правителство, което да разреши поскъпване на тока преди избори. Но след изборите потребителите ще трябва да платят сметката. Поскъпването може да влезе в сила от септември или октомври. Според експерти финансовият дефицит в електроенергетиката, предизвикан от зеления ток, ще е над 200 млн. лв. дори ако скандалната такса за достъп остане в сила. За да бъде покрит недостигът, цената на тока за бита ще трябва да се повиши с поне 6%. При особено слънчева и ветровита пролет - с 8%. Но размерът може да не е толкова голям и дори да е нула, ако междувременно част от работещите фотоволтаични паркове фалират заради новата такса за достъп или поради други причини от бизнес средата. Дали пък властите не се опитват да направят точно това?