„Частните пенсионни фондове са като пирамидите от 90-те години. Ще гръмнат, когато дойде време да плащат пенсии от активите си, които нищо не струват. Ако пък се вгледаме в какво инвестират средствата, ще ни настръхнат косите.“ Това каза вчера за „Преса“ вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов. Пенсии от т.нар. универсални фондове трябва да започнат да се плащат през 2020 г. В тях по индивидуални партиди влизат 5% от осигуровките на всички, родени след 31 януари 1959 г. На останалите цялата вноска за пенсия от 17,8% (дели се 60:40% между работодателя и служителя) отива в солидарния първи стълб на пенсионната система в Националния осигурителен институт (НОИ).
„Навсякъде по света има катастрофа на капиталовите системи, м.г. имаше екип от Международната организация по труда, който ги е изследвал“, заяви още Манолов. „Подкрепа“ предложи официално на последния тристранен съвет вноските от втория стълб да се прехвърлят към солидарния. Целта е да се стабилизира държавното обществено осигуряване, чието финансово здраве е силно разклатено - дефицитът е 1,9 млрд. лв. Страни членки на ЕС, сред които Унгария, вече се отказаха от втория стълб и национализираха средствата от частните фондове - около 14 млрд. долара.
„Искаме да предпазим страната през 2020-2025, когато започнат масовите плащания. Тогава не се знае дали хората няма да потърсят отговорност от държавата защо ги е задължавала да си загубят парите“, каза и бившият управител на НОИ Николай Николов. Според синдикалисти и икономисти хората у нас трябва сами да избират какво да се направи с вече натрупаните им средства - дали да продължат да участват в частен фонд, ако са доволни как управляват парите им, или да ги прехвърлят изцяло в НОИ. По думите на Манолов някой, роден на 31 януари 1959 г., сравнен с друг, роден на 1 януари 1960 г., ще получи доста по-висока пенсия, защото всичките му вноски са отивали в солидарния фонд. „Вицепремиерът Симеон Дянков се съгласи с нашите аргументи“, каза Манолов.
„Никакво пипане на тристълбовия модел. Странно е синдикат да поставя така въпроса. Няма икономически или правни аргументи. Това е екзотика“, коментира бившият социален министър Иван Нейков. „Половината от 5-те млрд. лв. в частните фондове са инвестирани в акции, в обекти в България и изваждането им ще означава загуба на работни места. Ако унищожим единия стълб, другият няма да цъфне и върже, няма как да има пир по време на чума“, смята той. „Да, има криза, но за 2012 г. вече фондовете направиха по-висока доходност от банките“, каза още Нейков. „Трябва да се увеличават заплатите, а не да се унищожават фондовете“, категоричен е той.
Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова отказа да коментира с мотивите, че не е запозната с конкретните параметри. Според председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев тристълбовият модел е доказал, че работи добре. Проблемите са в първия солидарен стълб, където виждаме сериозни дефицити. По думите му задължителното и доброволното допълнително осигуряване работят перфектно и не трябва да се пипат.
В същото време обаче статистиката на КФН ясно показва как универсалните фондове катастрофират. През 2003 г. дружествата са изкарвали между 17 и 25% доходност, докато десет години по-късно тя е между 1 и 5% (виж таблицата вдясно). Така реално доходността на фондовете е с близо 20% по-ниска отпреди 10 г. Освен това доходността в момента в някои случаи не покрива натрупаната през 2012 инфлация от 3,7%.
3,18 млн. души с вноски в 9 фонда
Над 3,18 милиона души плащат задължителните си месечни вноски в 9 универсални пенсионни фонда, показва статистиката на КФН. През 2002 г., или две години след стартирането на частните компании, вноски са плащали 1,16 млн. души. За десет години те са се увеличили с 2,02 млн., което реално е силно забавяне на темпа. В момента у нас работят 9 фонда, които за всичките години са събрали по сметките на хората близо 4 млрд. лв. Така реално едно лице е натрупало около 1244 лв. Статистиката показва, че месечно хората, работещи на трудов договор, внасят 39 лв.
В същото време в професионалните пенсионни фондове вноски плащат 251 хил. човека. В партидите им са събрани 513 млн. лв. Тъй като хората от първа и втора категория труд са по-малко, но вноските им са по-високи, в партидите средно са събрани по 2200 лв. Интересен факт е, че според данните на КФН допълнителното пенсионно осигуряване преди десет години е било много модерно. Тогава над 484 хил. човека са внасяли свободните си пари за бъдеща пенсия. В средата на тази година данните показват, че бройката е нараснала с едва 107 хил. - до 592 хил. души, избрали доброволно осигуряване, като са събрали 577 млн. лв.
29725 | 5 ноем. 2012 | 11:52



Мобилна верси
RSS
