43464 | 16 септ. 2014 | 14:49
Стоян Александров е роден през 1949 г. Завършил е финанси и кредит във Висшия финансово-стопански институт „Д. А. Ценов“ в Свищов. В началото на 90-те години оглавява данъчното управление, а през 1992 г. става министър на финансите в правителството на Любен Беров. След това е управлявал Централната кооперативна банка, „Д банк“, Банка „Токуда“. Завеждащ катедра „Финанси“ в УНСС. В предстоящите избори е водач на листите на „Движение 21“ в Бургас и Търговище.
- Доц. Александров, защо решихте да направите завой към политиката?
- В житейски и професионален план съм постигнал всичко, на което съм способен. И сега мога да си позволя лукса да се занимавам с политика. Синът ми вече завърши висшето си образование в Лондон и може да поеме бизнеса ми. Малко е безумно, но според правилата, когато човек влиза в политиката, трябва да излезе от управлението на фирмите си. Всеки го прави и поставя свой близък човек. Аз също имам фирми, които се занимават с консултантска дейност и с финансови операции. Но ако синът ми реши да остане в България, би могъл да върши тази работа вместо мен. Освен това наближава времето, в което ще напусна университета. Не приемам тезата, че преподавателите можем да останем до памперси. Трябва да даваме път на младите. Най-късно догодина приключвам с преподавателската си дейност. Когато си действащ банкер и отидеш в политиката, това звучи доста неубедително пред обществеността. А сега аз разполагам с достатъчен ресурс, за да живея свободно, без да се възползвам от властта. При мен тези обяснения не са нито куртоазия, нито флиртуване.
- Вие участвахте в правителствто на проф. Беров преди около двадесетина години. Какво ще кажете за политиците от последно време?
- Може би защото сравнително отдавна бях в политиката, имах една друга представа, различни очаквания за прехода. Все пак това бяха първите години на демокрацията. Наблюдавам обаче каква дилетантщина се шири напоследък, казано направо, какви щуротии се вършат. Слаби политици с безхаберно поведение, които гледат чисто партийните си интереси. Пък аз имам нагласата за държавност. Може би защото създавах данъчната администрация. Помня какво ми е коствало да намеря пари за пенсии, да вържа бюджета като финансов министър. Аз имам убеждението, че правя разлика между политик и държавник. Мисля, че на обществото липсват държавно отговорни хора. А в парламента трябва да влизат личности с определен житейски опит. Аз няма да имам претенции за изпълнителна власт, за някакъв висок пост, но за мен ще е предизвикателство да водим диалози, да търсим решения. Виждате, че има много сектори, в които трябва да се правят реформи. Например, образованието, в което работя вече 40 години, здравеопазването, енергетиката, пенсионното дело... Почти всички стигнаха до извода, че една политическа сила не може да свърши тази работа. А и не би имала куража да направи сериозни реформи. Трябва да се чуят много мнения, те да се претеглят и да се намерят решения. И това не може безкрайно да се отлага, картите трябва най-после да се сложат на масата.
- Не е ли странно, че минават десетилетия, а ние все си говорим едно и също, за реформи?
- Не е лесно да се намери решение нито за здравеопазването, нито за образованието, например. Ако закриете един университет в определен град, всички там ще скочат. Но преди години съм броил - имаше 13 правни факултета, какви юристи са те? Проблемите в началното и средното образование не са по-малки. Не съм точно там специалист, но виждам какви деца идват при нас – немотивирани, неграмотни. Слава Богу, природата си знае работата и се раждат с по-голям талант, така компенсират, че не са научени. Необходими са обществени дебати какво трябва да се прави и всеки си дава сметка, че това ще бъдат непопулярни мерки, които народът не би одобрил с референдум. Животът показа, че една партия не може да го направи сама, защото ще плати политическата цена. Необходими са професионални дискусии, в които да участват и политиците. Така ще се намери правилната формула, според която всички политически сили, настоящи и бъдещи, да се ангажират, че това е пътят и той трябва да се следва. И после който и да дойде на власт, дори да не изповядва тази философия, понеже има обществен консенсус, ще провежда реформите.
-А защо точно „Движение 21“?
- Преди години, когато Таня (Татяна Дончева - б.р.) реши да създава това движение, ме търсеше, за да чуе експертното ми мнение. Честно казано, не очаквах, че движението ще се регистрира като партия и ще отиде към избори. Но когато тя поиска среща с мен и си поговорихме, аз й казах, че е много трудно човек на моите години да бъде послушен. Не приемам тезата, че понеже партията е решила нещо, ти трябва да го отстояваш, въпреки че вътрешно не го одобряваш. Дончева ме увери, че нищо подобно няма да се случи, защото искаме да е по-различно. Ето, сега няма да правим класическата предизборна кампания с митинги и концерти. Но ще разчитаме на своите лични контакти, на доверието на хората, с които сме работили. Ще им изложим нещата, за които ратуваме, и ако сметнат, че сме прави, нека ни подкрепят. Не знам на този народ не му ли писна да слуша обещания?! Не е ли по-важно да видиш кой ти говори, държи ли на думата си, може ли това, което каже, да го прави и т.н. Бил съм близо четири години в държавната администрация, 20 години в банковия сектор, в три банки. Стотици са работили с мен, знаят що за човек съм и много от тях ми се обаждат, за да ме подкрепят. През годините съм общувал с хиляди кредитополучатели. Дори сега ме срещат хора и ми благодарят, че не съм им дал кредит и така съм ги спасил от явен фалит. Пред очите ми са минали и хиляди студенти и всеки знае моите принципи.
- Още ли се страхуват от вас студентите?
-Няма значение, че пиша много двойки, те знаят, че аз съм принципен. Имам определени критерии, не се съобразявам например кой чий син е. Някои се страхуват, други – не. Тези, които искат да си вземат изпита по втория начин, имат проблем.
- Каква е вашата оценка за икономиката на страната днес? Носят се всякакви апокалиптични прогнози.
- Преди дни бях поканен от Съюза на икономистите в България. С една аудитория от около 20 души дискутирахме финансовата ситуация на държавата и състоянието на бюджета. Общото становище беше, че се преувеличава оценката за катастрофалното състояние на държавните финанси. Данните показват, че процентът на събраните приходи е по-голям, отколкото през същия период на миналата година. Друг е въпросът, че предишното правителство се поизсили и заложи по-голям ръст на брутния продукт и оттам повече постъпления в бюджета. Фактически сега има неизпълнение на планираните приходи. Обикновено през втората половина на годината събираемостта на данъците е по-голяма. Освен това имаме да получаваме над 600 млн. лв. от ЕС по вече осъществени проекти и тези пари ще дойдат през следващите месеци. Нито централните финанси са развързани, нито е толкова катастрофална ситуацията, както някои се опитват да я представят.
- А банковият сектор?
- Независимо от проблемите около една от банките смятам че банковият ни сектор е най-стабилният в Европа. В много други страни, където има дълбока криза, не позволиха да фалират банки. Ако българи управляваха гръцката държава, вероятно всичките им банки щяха да фалират. Но всеки иска да разполага с повече ресурси. Общата оценка на цялата експертна група беше, че състоянието на държавата не е толкова тежко, че няма необходимост от актуализация на бюджета, още повече пък да я прави служебният кабинет. А по-лошото е, че той разработва бюджета за 2015 г. Но нали не се знае кой ще влезе в парламента, какви политики ще се правят.
- Пламен Орешарски е във вашата катедра, пада ви се подчинен. Какво мислите за него като премиер?
- Не само той, в моята катедра са също бившият вицепремиер Даниела Бобева и предишният министър на финансите Петър Чобанов. А и тримата са ми били студенти. На един етап се гордеех, че те заемат най-важните постове. Дори казах публично, че трябва да им се даде възможност. Истината е, че не можем да дадем обективна оценка за това, което свършиха, поради натиска, под който работиха. Но за себе си се убедих, че премиерът беше зависим, а заедно с него и финансовият министър. Някой друг дърпаше конците. Познавам Пламен Орешарски и го ценя, но недоумявам защо той позволи да бъде боксова круша. В името на какво? А най-много съм разочарован, защото не си мръднаха пръста за КТБ.
- Каква е вашата прогноза за изхода от кризата с тази банка?
- Лошият сценарий е да бъде отнет лицензът. Тогава спестителите във всички банки ще полудеят, защото така безотговорно би могло да се подходи с всяка друга банка. Стриктното спазване на закона означава веднъж да нулираш гаранционния фонд, в него има 2,104 млрд. лв. После ще трябва да се извадят още допълнителни 1-1,5 млрд. лв. Но ще бъдат затиснати пари на фирми, общини, на фондове и фондации. Там има и средства по европейските програми. Освен това ще се засилят апетитите на тези, които атакуват банковия сектор, след като разберат, че гаранционният фонд е празен. И всеки пресметлив българин, който има пари, ще гледа да ги спасява, много вероятно и навън. И чуждите инвеститори ще гледат по друг начин. На среща с потърпевши съм казвал да не хранят илюзии, че банката ще бъде отворена на 21 септември. Както вървят нещата, без определена намеса на държавата, ангажиране на правителството, без някакви законодателни промени почти няма как вече да стане. Няма кой да извади няколкостотин милиона за капиталовата дупка и след това да осигури и 6 млрд. лв. ликвидност. А и не е нужно. Въпросът е да се ускори проверката. С две ръце подкрепям писмото на Бойко Борисов до управителя на БНБ Иван Искров. Много са разтеглени сроковете да се установи състоянието на КТБ, защото това води до евентуална по-голяма подкрепа в бъдеще. Твърде разнопосочни са и говоренията, включително и на гуверньора на централната банка. Тези, които искат да спасят трезора, как да предложат механизъм, след като не знаят какво ще иска БНБ.
Мобилна верси
RSS
