26982 | 13 юни 2012 | 18:14

Журналистът Иван Гарелов разкрива любопитни подробности от посещението на папa Йоан Павел II в България през 2002 г.

Предстои тържествено заседание край Кръгла маса по повод 10-годишнината от посещението на папа Йоан Павел II в България. През 2002 г. от 23 до 26 май за първи път глава на Римокатолическата църква стъпва в страната ни. Посещението на Светия отец е знаково - той изрича отдавна признанието: „Т. нар. българска следа е една инсинуация, несправедливост към българския народ. Никога не съм вярвал в нейното съществуване.“ Какво се видя в трите дни на визитата, какво остана скрито за широката публика? За това днес си спомня шефът на Общонародния комитет по посрещането журналистът Иван Гарелов.

„Добре дошли в градината на Източна Европа“ - това са първите думи, които чува папа Йоан Павел II, слизайки от самолета на българска земя на 23 май преди 10 години. Казва му ги външният министър тогава Соломон Паси.

Посещението на Светия отец е дълго планирано, държавата официално го е поканила, но единствената пречка то да се бави е... отказът на Светия синод, разказа за ПРЕСА журналистът Иван Гарелов. Двамата с Паси през 2001 г. дълго обмислят как да стане възможно и намират изход - отиват при Венелина Гочева, тогава главен редактор на „24 часа“. Предложението им е на страниците на вестника да бъдат пуснати талони, които да изпълняват ролята на покана. И всеки българин, който желае, да напише името си и да го изпрати по пощата.

Идеята харесват хиляди българи, които се включват в инициативата. Докато върви акцията, се създава Общонароден комитет, в основата на който е Атлантическият клуб, а негов председател става известният журналист. Към посолството на Ватикана в София тръгват чували с вестникарските изрезки - над 22 200. И оттам отговарят: Йоан Павел II ще дойде!

Радостта сред организаторите е огромна, а веднага комитетът се преименува Комитет за посрещане на папата. Посещението е планирано за следващата пролет - за най-българския празник 24 май. „Ако мислите, че това е лесна работа и че държавата много ни е помогнала, се лъжете“, споделя Гарелов. Всъщност нейната роля се изчерпва с охраната и церемонията пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Всичко друго преминава през ръцете на хората от комитета - концертът в НДК, посещението в Рилския манастир и светата литургия на централния площад в Пловдив.

Колкото по-наближава идването на папата, толкова Светият синод „показва рогата си“. Според Гарелов нашите Божи служители очевидно са се намирали под влияние на Московската патриаршия, а най-силният й проводник - смята той, е отец Николай (тогава викарий на Максим, днес Пловдивски митрополит). Висшият ни клир не искал да посрещне Негово Светейшество. В тази напрегната ситуация най-важна роля изиграва тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски. Налага се той да упражни цялото си влияние, за да убеди патриарх Максим, че Българската православна църква трябва да отдаде необходимото уважение на главата на римокатолицизма.

Царят се затваря при патриарха за 2-3 часа, докато не се постигне очакваното - дядо Максим ще бъде пред храма при посрещането на папа Йоан Павел II. „Отдъхнахме си, царят успя“ - това си казват всички от комитета, очаквайки със свити сърца развръзката. На площада освен патриарха излизат още неколцина от висшия клир.

По време на гостуването на Светия отец в Синода обаче се случва нещо неочаквано. Католикът, макар и доста немощен, се опитва да целуне нашия патриарх, но той много рязко се дръпва назад. „Целувката щеше да означава помирение, но то бе отказано“, смята  Гарелов и допълва, че „Максим докрай си остана горд, като не позволи да бъде докоснат“.

Организаторите на посещението на римския папа в България - журналистът Иван Гарелов (вляво) и външният министър и създател на Атлантическия клуб Соломон Паси

От нашия клир обаче продължават и с някои провокации към Йоан Павел II. Главна роля в тях се паднала на сегашния Пловдивски митрополит  Николай. В катедралата „Св. Александър Невски“ той се опитал да не му позволи да седне там, където влизат само посветените. „Изолира го демонстративно и го направи на своя глава“, убеден е днес Мистър „Панорама“. Заради страхотните мерки за сигурност площадът не успява да се напълни с народ. Но пък на централния площад в Пловдив хиляди пристигат, за да видят папата.

Една от най-сърдечните и лични срещи на Негово Светейшество е с царя в Рилския манастир, там двамата разговарят на четири очи. При това без преводач (езиковите умения на бившия ни премиер са известни). Двамата се покланят на гроба на цар Борис III в църквата „Рождество Богородично“, след което към тях се присъединяват и членове на семейството на премиера - съпругата, деца, внуци. „Симеон - припомня Иван Гарелов - е не само дълбоко вярващ, но и посветен в проблемите на църквата, не само нашата. Без да изневерява на православието, той е по-близък до идеята за сближаване на двете църкви. Не искаше да се ангажира с този проблем, той все пак е министър-председател“, разсъждава журналистът.

Папамобилът на Светия отец тежи три тона, брониран е, а стъклената конструкция издържа на обстрел и нараняване

По време на папската визита в нашия Синод липсва единно мнение. Очертават се две крила - едното, непримиримо към Ватикана, а другото - по-отворено и по-компромисно настроено. Наглед Светият синод сякаш копира поведението на държавата ни - хем сме със Запада, хем правим нещо с Русия.

Визитата на Йоан Павел II обаче изиграва историческа роля. Първо, по време на срещата си с президента Георги Първанов папата прекратява окончателно инсинуациите, че България е замесена в атентата срещу него на площад „Свети Петър“ в Рим през май 1981 г. Второ, след посещението България е в центъра на световното внимание. Светият отец отбеляза голямото дело на братята Кирил и Методий като „велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени“.

Прощалните думи на папа Йоан Павел II към българите са: „Посещението ми в обичната българска земя изпълни сърцето ми с вълнение и радост. Благодаря на Бога, че ми позволи да осъществя това пътуване точно в дните на Светите братя - апостоли на славянските народи.“
„Какво повече можехме да искаме? Ние изпълнихме мисията си“, доволен е Гарелов.