23229 | 17 септ. 2014 | 15:35
Никога не съм симпатизирал на ДПС, но медийната истерия около срещата на Местан с Ердоган започна да преминава допустимите граници. И то по отношение на пустия му език, на който са си говорили. Майчиния им.
Че на какъв друг, бе, джанъм? Местан да се изявява на изящния си български, а Ердоган да слуша превода. Ами то е все едно лидерът на Демократичния съюз на българите в Югославия да говори на сръбски с нашия президент. Или депутатът, който представлява бесарабските българи в Киев, да контактува с българските власти на украински. Или онази шепа ентусиасти от Българския културен клуб в Скопие официално да сборуват на македонски, щото са македонски граждани. Нелепо ще е, нали?
Тогава защо се дразним, че лидерът на ДПС е говорил на турски с турския президент. Нали уж сме цивилизована, европейска държава, която на всичкото отгоре е допуснала турското й малцинство да има своето партийно представителство в абсолютен разрез с конституцията, която забранява етническите партии?!
Апропо, откривате ли една съществена разлика? Спомняте ли си кога за последно политически представител на българско малцинство в чужбина е търсил и е получил среща в София я с премиера, я с президента? Не е било скоро. Защото сънародниците ни от старите общности зад граница отдавна осъзнаха, че България за тях не е прародината, а една долнопробна мащеха.
И примери не липсват. Дори само от тази година. При официалната си визита в Тирана през януари президентът Плевнелиев прие с безизразно мълчание публичното заявление на своя колега Буяр Нишани, че в Албания няма българско малцинство.
Очевидно държавният ни глава не е осведомен, че хората в Голо бърдо или Корчанско и досега говорят стар български диалект, а дори съседите им албанци ги наричат „българци“.
Ами бившият премиер Орешарски, който с широка усмивка посрещна думите на сръбския си колега при откриването на паметника на Левски в Цариброд, който е средище на българите от Западните покрайнини: „То вече не знаем кой на какъв език говори - дали сръбски, дали български, дали шопски?“ А помните ли как родното ни външно министерство настръхна, когато през 2012 г. вицепрезидентът Попова дръзна да заяви в Босилеград, че Сърбия ще стане член на ЕС само когато спазва правата на тамошните българи?
Нека си припомним и как правата на българските турци са в дневния ред при визитата на всеки турски държавник у нас. И как не пропускат да посетят някой и друг район със смесено население. Че даже и родният ни президент сътвори гаф на един ифтар с турски министър.
Крив ли ни е Местан, че за разлика от Турция калпавата ни държава няма потенциал нито да озаптява политиците си, които търсят външни протекции, нито да брани сънародниците ни зад граница?
Мобилна верси
RSS
