Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. През 1978 г. завършва архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия. До 2006 г. е изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие. Вече осем години е главен архитект на София. Той е ръководител на десетки проекти за хотелски, бизнес и жилищни сгради, както и на разработки в областта на градоустройството.
- Г-н Диков, вече близо 5 години общинските служители виждат, когато времето е хубаво и не вали дъжд, как главният архитект на София пристига на работа с колело. Какво усещане търсите чрез него?
- Колелото е начин на придвижване - бързо, удобно и екологично. С него можеш да си направиш абсолютно точен разчет в колко часа да тръгнеш, за да пристигнеш на определена точка в искания от тебе час. Моето е с надпис „Една кола по-малко!“ Произведено е от българска фирма и е уникално - с много добро качество. За съжаление българските фирми изнасят близо 80 процента от продукцията си в чужбина. Което означава, че имаме много добри производители, които са ориентирани към модерността в градското придвижване, но нямаме все още инфраструктурата и необходимата нагласа сред гражданите. Някои си мислят, че това е сутрешният ми фитнес. Не е така. Който кара колелото вместо фитнес, го прави в парка, а не в градската среда, сред колите.
- Откъде минава маршрутът ви?
- През Южния парк, след това по булевард „Витоша“ стигам до „Света Неделя“ и оттам покрай ЦУМ до сградата на Централната минерална баня и офиса ми на ул. „Сердика“ 5. Все прекрасни места на София.
- Като архитект какво ви прави най-силно впечатление в столицата?
- Това, което са ни оставили в наследство нашите предци. Защото тя е изключително добре конструиран град. Има и много кусури. Но нямаме магическа пръчка. От 6-7 години наваксваме това, което е било пропуснато много години назад. Срещаме непрекъснато ограничения и пречки - в процедурите, във времето и във финансите. Но си гоним целта - София трябва да стане удобен за всички нас град за живеене.
- Навремето, в края на 30-те години, легендарният кмет Иван Иванов всяка сутрин обхождал с файтон центъра, за да види къде какво не е направено, и отбелязвал след това пред подчинените си служители и най-дребните нередности по градския пейзаж.
- Така е, но тогава София е била 350 000 души и е било реално в рамките на час-два да я огледаш. Сега е милион и половина и това е невъзможно. Но примерът на Иван Иванов е
повече от ясен - които управляват града, трябва да имат лично отношение към проблемите му.
- Горещата тема от дебатите за градската архитектура тази есен ще бъде съдбата на прословутия паметник пред НДК. От една страна са нарастващите привърженици на идеята да бъде възстановен войнишкият мемориал от 1934 г. на мястото на сегашния полусъборен паметник. От друга са авторът му, скулторът Валентин Старчев, и Съюзът на българските художници, които смятат, че е редно той да остане, макар и видоизменен. От трета, са участниците в настоящия конкурс за идеи какво да има на мястото на паметника, които вече се чувстват като заложници на борбата между първите и вторите. Как ще действате в тази ситуация?
- Журито на конкурса ще си свърши своята работа докрай. Направили сме организация, имаме много становища на гражданите по повод проектите, които ще предадем на оценяващите. Част от тях не са за нито един проект, а за възстановяването на войнишкия мемориал - паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк на София. Доклад с такова искане има и в общинския съвет и той ще се гледа през октомври. Тогава съветниците, които представляват гражданите на София, ще вземат финалното решение.
За мен обаче продължава да е учудващо и непонятно следното - щом има толкова много привърженици на идеята да бъде възстановен някогашния войнишки мемориал, защо не бе предложен в конкурса на общината нито един проект, който да я защити като визия, като пространство и като решение. Още не е късно - нека да дадат решение как си представят това възстановяване на паметните плочи. Защото аз съм израсъл в близост до този квартал и за разлика от тези, които ги знаят само по стари снимки, ги помня. В края на 60-те години те си бяха там - едната стена беше калкан на съществуваща казармена сграда, в която живееха старшини и сержанти от полка, а другата - калкан на съборена вече сграда. Третата я нямаше - беше унищожена от бомбардировките над София. Много добре знам какво представляваха тези стени и ми е ясно, че не може да се възстановят едно към едно в стария си вид.
За самите плочи се носят романтични легенди. Много хора си мислят, че са били от черен гранит и върху тях със златни букви са били изписани имената на героите. Истината е, че са били от ламарина с емайл отгоре. Една част от тях са били повредени още докато са били там, друга част - при свалянето им, а трета - при съхранението им. Вижте ги във Военноисторическия музей и ще разберете за какво става дума. Затова и настоявам - дайте ни вариант как искате да бъдат върнати - не просто на думи и във Фейсбук, а като професионален проект.
- Един от аргументите на противниците на войнишкия мемориал е, че той не е бил на мястото на сегашния паметник, за да бъде възстановен точно там.
- Не, плочите бяха абсолютно точно на мястото, на което сега е разположен паметникът „1300 години България“. Освен че ги помня, а спомените понякога лъжат, имам и анализ на старите кадастри и графични доказателства, че са били точно на мястото на сегашния паметник - в оста на улица „Христо Белчев“.
- Има ваши колеги, които са убедени, че ако бъдат върнати трите стени с плочи, чиито размери са по 21 на 11 метра всяка, ще закриват визуално НДК.
- Това трябва да се види. Не може да се коментира просто така. Никой не е показал нагледно дали ще е така. Аз съм човек архитект - вярвам на чертежи и рисунки.
- Последната неремонтирана част на булевард „Витоша“ - от „Солунска“ до „Алабин“, трябваше да е готова до края на тази година.
- Има отново обжалване на процедурата.
- Тези жалби до съда на общински проекти станаха като някаква епидемия.
- За жалост е така. Тази епидемия е нездравословна, защото отлага във времето жизненоважни проекти, които засягат почти 2 милиона души. Уважавам правата на всеки, но освен за личните си интереси човек трябва да мисли от време на време и за публичните интереси. Да сложи на кантара нещата и да види - борейки се за един обект за 5000 или 50 хиляди лева, не нарушава ли интересите на хиляди граждани, които имат интерес нещата да се осъществяват. Булевард „Витоша“ можеше да е готов още през 2013 г.
Не стана. Тази година на практика я изпуснахме, защото дори процедурата да приключи през октомври-ноември, няма как през зимата да правим ремонт. Което означава, че най-рано идната пролет ще започнем и евентуално в края на лятото на 2015 г. булевардът ще е готов изцяло. Жалба до съда бави и един отличен проект - „Ледена арена“ в „Младост 3“ - на мястото на стария кореком.
Жителите на съседния панелен блок възразяват, че там ще им вдигнем нова, модерна спортна зала, искат си старата ливада. Хубаво, жалят се хората, имат това право. Децата на София обаче ще трябва да почакат още дълго време за своята ледена пързалка.
- Какво ще се случи с площад „Света Неделя“?
- „Света Неделя“ е свято място в София, което ни се иска да бъде преобразено бързо, защото от близо сто години нищо не е направено по отношение на проучванията на археологията. От друга страна, то е и стратегическо за София. Така че там ще бързаме бавно. Плановете ни са напролет да започнем специални археологически проучвания. Като видим какво ще излезе отдолу, ще продължим развитието на трите спечелили проекта съобразно разкритията. Най-късно до 2020 г. площадът ще бъде неузнаваем.
- София се преобрази много през последните години. Все още обаче някои от проектите на общината биват посрещани доста скептично в началото.
- Меко казано. Спомнете си само истериите за Женския пазар преди 6 месеца, колко много критики и оплювания имаше по този проект. Защо сега - като го преобразихме, никой нищо не говори, защо млъкнаха. Ето, минавам тези дни през пазара и виждам, че софиянци са доволни и щастливи от това, което се направи. Пейките вече са пълни с хора, които си седят, пият си кафето и си приказват. Председателката на борда на „Пазари Възраждане“ ми каза вчера, че са подписали договори с още 18 обекта и от общо 90 само ня- колко са останали неотдадени.
А колко критики отнесохме и за Лъвов мостт. И сега какво - в началото на октомври ще пуснем и втория тунел под южните платна на „Сливница“ и булевардът ще се освободи изцяло за движение, край на задръстванията и в този участък. Към средата на ноември ще пуснем и цялото съоръжение - с реконструирания мост, с лъвовете, с новите парапети, настилки и градинка. Много недоволства на граждани отнесохме и за Семинарията. В момента хората, които пътуват там, казват - прекрасно е вече, няма проблеми. Е, заради изграждането на метрото по „Черни връх“ сега пък затруднения се появиха по „Симеоновско шосе“. Но като пуснем догодина „Черни връх“, нещата ще се нормализират и ще стане изключително удобно и в двете посоки.
- Преди ден беше празникът на столицата. За първи път царски файтон дефилира като атракция по Ларгото. София да заприлича на Виена ли е целта?
- София си е София с нейната специфична и уникална красота. Изследвал съм много градове в Европа и по света. Повярвайте - няма град, подобен на нея. Затова и съм убеден, че тя трябва да прилича единствено на себе си, а от Виена може да вземе добрия пример относно организацията, реда, дисциплината и чистотата. Но това зависи колкото от градската управа, толкова и от самите столичани.
- Вие сте кореняк софиянец. Имали ли сте желание някога да смените града?
- Не. Дори, когато бях по-млад и имах много възможности да отида другаде да живея и да работя, пак не се изкуших. Избрал съм си града и искам тук да остана. И децата ми също.