19018 | 6 ноем. 2012 | 11:39

Едно интервю на Лилия ХРИСТОВСКА за изтеклия мандат на главния прокурор, битката с престъпността и шеметите на кариерата

Изглеждате доста ведър напоследък, г-н Велчев. Да не се радвате, че напускате поста на главен прокурор?

- Би било неуместно да кажа такова нещо. Пък и няма да е вярно. Истината е, че напускам прокуратурата с малко тъга. Тук минаха седем много трудни години от моя живот, от които няма да се откажа лесно.  Запознах се с уникални хора, които ще ми липсват. Ще ми липсва, разбира се, и динамиката на досегашния пост. Но е вярно, че отивам на нова работа със съзнанието за големи отговорности и съм настроен позитивно към тези предизвикателства.

Бившият председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, след като бе прекарал шест години в Конституционния съд и после се върна да оглави наново ВКС, си призна, че добре си е починал. Очаквате ли  да се озовете в нещо като санаториум в сравнение с напрежението в прокурорската работа?

- Първо да кажа, че изключително ценя и уважавам г-н Иван Григоров, който се надявам да остане мой приятел. Но всъщност въпросът ви е дали смятам работата в Конституционния съд за лесна? Тепърва в КС ще ми се наложи да работя с изключителни колеги и това е нещо, което силно мобилизира. Второ, отнасям се с много отговорност към онова, което правя, а работата в Конституционния съд не е така натоварена и динамична като в прокуратурата,  но отговорностите, макар и по различен начин, също са много големи.

Преди седем години, когато заехте този пост, се заканихте на регионалната престъпност, която тормози хората по места. След седем години с какви резултати в тая посока можете да се похвалите?

- Винаги съм се питал какво означава „достатъчно“ в прокуратурата. Какво трябва да се направи, за да приемем, че един прокурор или един главен прокурор, си е свършил работата докрай. Няма такъв количествен измерител, защото тази работа никога не спира. Колкото и дела да приключат, колкото и тежки фигури да се озоват в затвора,  това е просто един щрих от съвремието. А то продължава да се развива, излизат нови бандити и нови сериозни фактори в престъпността. И никога прокурорските усилия не са достатъчни. Въпреки това за тези седем години структурата на престъпността се промени.

В смисъл?

- Ако излезете на улицата и анкетирате 20 души кои са онези десет знакови имена, които през двайсетте години преход свързахте с тежката организирана престъпност, насилие, наркотици, трафик на хора, ще видите, че в рамките на моя мандат в 80% тези имена вече са били или обвиняеми, или подсъдими.

Имате предвид вероятно хора от типа на Маргините, Златко Баретата, Митьо Очите и т.н., които наистина имаха проблеми с правосъдието.

- Точно така.

Някои от тях обаче останаха с оправдателни присъди. Заслужаваха ли си усилията?

-Специално за тези лица, ако въобще има оправдателни присъди, те се броят на пръстите на едната ръка. Второ, оправдателните присъди никога не са означавали, че сме престанали да работим срещу тези хора. Веднага  започват нови дела по други поводи с нови доказателства. Има ясна воля и в органите на прокуратурата, и в органите на МВР да се сложи край на  тежката организирана престъпност от прехода. Мисля, че до голяма степен успяхме. А иначе списъкът, който вие започнахте, може да бъде продължен с още знакови имена и ще се убедите, че наистина става дума за хора, които са ползвали статут на безнаказаност през годините. Но вече  престанаха да бъдат каквито и да било значими фактори.

Дадохте да се разбере, че предпочитате за наследник на това бюро да седне прокурор.

- Да, така е. Много ми се иска в този кабинет да дойде човек, който да бъде предпазен от проблемите, които имах аз. Човек, който познава прокурорите, знае кой каква работа може да свърши, на кого какво да възложи. Колега, който познава и естеството на институцията, и отношенията в нея. Това във всички случаи би било много полезно. Не знам дали помните, че преди седем години  казах, че атестат за успех на моя мандат ще бъде, ако в края му прокуратурата няма да има нужда да бъде спасявана. Сега съм убеден, че тя наистина няма нужда от спасител отвън.

 Ваше ли е предложението заместник главният прокурор Галина Тонева да оглави прокуратурата до избора на нов главен прокурор?

-Не, не съм препоръчвал нищо такова. Нямам право. Изборът за временно изпълняващ длъжността главен прокурор ще се проведе утре (днес - б.р.) на заседанието на Висшия съдебен съвет. Но аз няма да участвам в него. Нямам идея кой ще бъде предложен. Вероятно името на Тонева е едно от възможните, които ВСС ще обсъжда.

 Няма ли да посочите предпочитан от вас кандидат за този пост?

- Не. Смятам, че е етично да се коментират реални кандидатури, а не слухове. Когато те се появят, подкрепени от пет или повече членове на ВСС, ако все още се интересувате от моето мнение, попитайте ме. Ще ви кажа.

 Какво не бихте препоръчали на вашия наследник да прави?

- Аз  не съм получавал никакви съвети от г-н Филчев, няма да натрапвам и своите на моя приемник. Разбира се, ако той има желание да говорим, винаги ще съм на разположение. Но познавайки практиката в България, не вярвам да имаме много такива разговори.

 Кога за последен път се чухте с Филчев?

- Не помня. Май само веднъж през тези седем години сме говорили.

Имате ли усещането, че Авгиевите обори, които заварихте в началото на мандата си, са разчистени?

- Не зная какво влагате в този израз, но ще дам един пример. В първия си доклад пред парламента отчетох, че за една година сме прекратили по давност 275 000 наказателни производства. Това бяха заварени дела. За миналата година тази цифра е пет пъти по-малка. Това трябва да ви подскаже, че е свършена  огромно по количество работа. Що се отнася до Авгиевите обори, смятам, че този процес ще бъде много по-лесен за довършване.

 Г-н Велчев, да се върнем на една болна тема. В България осъдителните присъди са дори смущаващо много. Но оправдателните по знакови дела оставят впечатление, че някои прокуратури не могат да си довършват работата. Прав ли е Бойко Найденов, като казва, че не е редно в Софийската градска прокуратура знаковите дела да се дават само на шест-седем прокурори?

- Прав е, разбира се. Дали прокурорите са шест-седем или 15, не е толкова важно. Но наистина са един много малък и ограничен брой. Свръхнатоварени колеги, които имат наистина на бюрото си във всеки един момент 50-60 и повече наказателни производства. Много ми се иска възможностите на прокуратурата също да бъдат отчитани, когато се коментират резултатите. Ако действително се вземат мерки, които да намалят натоварването в прокуратурата, включително и Софийската градска прокуратура, резултатите ще бъдат много по-добри. Човешките възможности имат предел.

През тези седем години демонстрирахте добри отношения с МВР.

- Да.

В същото време е обществена тайна, че големият проблем на прокуратурата е досъдебното производство, което събира доказателствата. Докога така?

-На книга е лесно прокурорът да бъде представен като господар на досъдебното производство, ако не си даваме сметка, че той във висока степен е зависим от ефективността на разследващите органи. Мисля си, че в последните седем години, за които отговарям, има един постоянен процес на усъвършенстване на системата на досъдебното производство. Седем години по-късно мога да кажа, че вече и в прокуратурата има изградени мрежи от хора, които са компетентни в разследването на много сложни форми на престъпност. След още седем години този процес ще бъде по-дълбок и резултатите още по-убедителни. Да бъдем реалисти - за някои процеси просто трябва време.

С кой министър на вътрешните работи работихте най-добре?

- Работих с трима. И тримата може да са били различни от гледна точка на характер и политическо поведение, но и тримата бяха много силни фигури. Аз работих отлично и с г-н Румен Петков, и с г-н Михаил Миков, и с г-н Цветан Цветанов. И им благодаря за подкрепата и уважението, което винаги са проявявали към прокуратурата и към мен лично.

 Вие сте единственият главен прокурор, който се противопостави на дългия седемгодишен мандат и поиска да се децентрализира прокуратурата. Защо?

-И сега смятам, че седем години при това натоварване и системна липса на обществена подкрепа за дейността на прокуратурата, включително и от политически партии и медии, са прекалено дълъг период. Седем години стигат, като че ли до един биологичен предел. Ако прокуратурата продължава да се схваща като една централизирана институция, в която важните решения се вземат на самия връх на тази пирамида, ако всички ние натоварваме и бъдещия главен прокурор с очакването той да реши всички проблеми персонално, значи ние се заблуждаваме. Това е, първо, физически невъзможно, второ - неправилно. Решенията трябва да се вземат там и отговорност да се носи там, където законът възлага. Това е възложено на наблюдаващите прокурори и в  някаква степен на техните административни ръководители. Усещането, че главният прокурор решава всичко в прокуратурата, е, първо, невярно и второ, позволява доста хора да се скрият зад тази представа.

 Очаквали ли сте такава шеметна кариера? Имам предвид не вашите способности, а това, че сте от семейство, свързано с висшата политика преди 10 ноември. Нещо, което не е никак модно човек да демонстрира.

- Аз не съм се притеснявал никога от семейството си и в този смисъл не знам кое е модно. Но моето семейство ми е помагало и ми е пречело през годините. Но то е част от моя живот. Аз изключително много уважавам, обичам близките си. И не се срамувам от своя произход.

 Щастлив човек ли сте, г-н Велчев?

- Рано ми е да кажа. Аз съм щастлив, когато се занимавам с нещо сериозно, смислено, полезно. Точно сега ме хващате в период, когато не се занимавам с нищо. Свърших единия си ангажимент и все още не съм започнал другия. Вероятно ще бъда щастлив, когато имам възможност да работя.

(в. Преса, печатно издание, брой от 302 от 6 ноември 2012)