16031 | 21 септ. 2014 | 15:06
Войните на Симеон Велики с Византия нямали съществени последици, а Левски бил арестуван от „полицаи“. Спомняте си как тези фриволности от учебника по „Човек и общество“ за 3-и клас провокираха наскоро общественото недоволство.
И с право. Макар че проблемът не се изчерпва само с това ученическо четиво. Разгърнете например учебника по същия предмет за 4-и клас, който е в употреба от четири години...
Авторът на географския раздел Р. Пенин представя България в пропаганден стил отпреди 1989 г. Вярно, красотите и просперитетът на родината трябва да будят възторг у подрастващите, но чак пък толкова?! Все пак това е учебник, а не туристически гид. При това без грам актуална информация.
Така например учебникът твърди, че в Русе има предприятия за селскостопански машини, речни кораби и платове. Така е било обаче в близкото минало. Сега градът се слави само с производство на бои и лакове, но четвъртокласниците няма да го научат от „Човек и общество“. Както и че в Габрово кожарската и текстилната промишленост не е така актуална, както например най-големия завод за пластмаси на Балканите. Учителките ще трябва да разясняват и че атомната централа край Белене не се строи, както твърди учебникът, а е на кота нула.
Недостоверните факти шестват и в историческата част, писана от Р. Кушева. Децата погрешно ще научат, че аристокрацията в ханска България се е наричала „боляри“, а не „боили“; че във Второто българско царство има патриаршия още при Калоян, макар тя да е прогласена 30 години по-късно - при Йоан Асен II; че каракачаните населяват Родопите, въпреки че там изобщо ги няма. Учебникът напомня, че българските турци няколко пъти са преименувани, но премълчава спасяването на българските евреи през II световна война. А едно от изреченията е достойно за приза „кандидат-студентски бисер“ - Ботевите четници „превзели австрийския кораб „Радецки“ и се отправили към Балкана“.
Излиза, че „Радецки“ е бил не параход, а всъдеход?!
При такива неточности и нелепици да се питаме ли още защо подрастващите са все по-необразовани. Вместо да се създават комисии за пренаписване или непрекъснат мониторинг на учебниците, в просветното ведомство трябва да влязат финансовите ревизори и прокуратурата.
За да потърсят отговорност от чиновниците - как провеждат конкурсите за учебници; как одобряват писанията на безпросветни автори; какви са официалните критерии, по които се избират конкретните учебници за даденото училище. Това са твърде много неизвестни, които подхранват подозрението, че родното ни просвещение е оплетено от корупционни схеми. Те облагодетелстват малцина, но погубват мнозина - децата ни. При това интелектуално. Да ги спасим от бездарните учебници.
Мобилна верси
RSS
