64627 | 25 септ. 2014 | 13:46
Вълко Червенков решава да реформира българския футбол по съветски модел.
Феновете на „Левски“ най-вероятно с удоволствие биха наблюдавали как „Славия“ се сгромолясва в „Б“ група, след като през пролетта на 2013 г. „белите“ отнеха практически спечеленото шампионско злато от „сините“ в последния миг на първенството. Пропадането на клуба от „Овча купел“ всъщност вече се е случвало благодарение на една от най-фундаменталните реформи в историята на българския футбол.
В периода 1944-1945 г. родните клубове са връхлетени от ударна вълна обединения. Макар в повечето случаи сливанията да се правят с директно насилие или най-малкото под силен натиск, в подобна политика има определена логика. Целта е след принудителното окрупняване на масата малки отбори, чиито ресурси често стигат единствено за съществуване на ръба, да се изградят по-малко на брой, но по-стабилни дружества.
Вълко Червенков взема думата
Няколко години по-късно обаче е замислена нова акция. За разлика от предишната, когато нещата се решават на областно равнище, този път указанията (и то в директна форма) идват от ЦК на БКП начело с генералния й секретар Вълко Червенков. За организацията, ръководеща по онова време българския спорт - ВКФС (Върховен комитет за физическа култура и спорт), е оставена единствено ролята на технически изпълнител.
През септември 1949 г. ВКФС се захваща с изпълнение на поръчката, помитайки всичко по пътя. Клубовете на територията на страната са закрити и от техните отломки са сглобени 7 Доброволни спортни организации (ДСО), но не на териториален, а на производствен принцип. Това се отнася не само за футбола, а за абсолютно всеки вид спорт в страната. Системата директно е изкопирана от СССР, като имената на ДСО-тата имитират или директно преповтарят съветските. В добавка календарът на „А“ група е обърнат от есен-пролет на пролет-есен по съветски образец, без да се отчита, че у нас климатичните условия са съвсем различни. На теория ДСО-тата следва да имат свои клонове във всяко по-значимо населено място, където има предприятия от съответния отрасъл на икономиката.
Малко по-специфичен е въпросът със спортните клубове към армията, които са обособени още преди реформата. За разлика от останалите те запазват досегашния си вид с презумпцията, че под шапката на БНА те вече имат статут на ДСО, макар това да не е споменато изрично в документите на ВКФС. Същото се отнася и за отборите към МВР, които автоматично минават към ДСО „Спартак“.
Въпреки драстичните промени повечето от най-сериозните клубове - особено в по-големите градове, съумяват да запазят идентичността си, макар и с цената на големи усилия. „Левски“, който до този момент е отбор на пощите, попада в ДСО „Динамо“, но успява да се съхрани и впоследствие да възстанови традиционното си име. „Локомотив“ София отива в ДСО „Енергия“, което около месец по-късно е прекръстено на ДСО „Торпедо“. „Славия“, която е филиал на Трудови войски още преди реформата, попада в ДСО „Строител“.
„Славия“ печели Купата на Съветската армия една година след като е изхвърлен в „Б“ група.
„Славия“ и „Локо“ в „Б“ група
Голямата драма обаче настъпва през 1951 г. Тогава „Славия“ се отделя от „Строител“ в новосформираното ДСО „Ударник“, а „Локомотив“ се обособява в самостоятелно ДСО с традиционното му име. Подобно връщане към корените обаче не минава безнаказано. Във ВКФС преценяват, че кухите „Строител“ и „Торпедо“ ще останат в „А“ група с мотива, че са по-голямото ДСО. „Белите“ и „железничарите“ са пратени в „Б“ група по административен ред и се налага да прекарат един сезон във втория ешелон, преди да си върнат елитния статут през 1952 г. „Славия“ (като „Ударник“) печели директна промоция, но „Локомотив“ трябва да играе плейоф, за да се нареди отново при майсторите. След няколко години всичко е отчетено като грешка и изпразнените от съдържание „Строител“ и „Торпедо“ са обединени в едно ДСО под шапката на „Торпедо“.
И ако в София нещата някак си се нареждат, в по-малките градове хаосът е почти повсеместен. Огромната част от тях нямат потенциала да поддържат повече от един смислен отбор, но повелята на партията ги принуждава да разпиляват ресурса си в цял куп нежизнеспособни ДСО. Така например в Ловеч се появяват цели 7 футболни отбора - „Торпедо“, „Динамо“, „Червено знаме“, „Спартак“, ДНА (към военните) и „Строител“, който впоследствие се разделя на „Строител“ и „Ударник“. Стига се до трагикомични случки. Ловешкото „Динамо“, съставено от работници в местната кожарска фабрика и ученици от кожарското училище, не може да събере дори 11 състезатели между 1950 и 1952 г. Причината е, че учениците, които са ядрото на състава, завършват и отиват в казармата.
Обратно към корените
Някои местни ръководители обаче са достатъчно прозорливи, за да проумеят, че при подобно раздробяване нямат никакъв шанс. В Павликени и Бяла Слатина тихомълком заобикалят наредбите, обединявайки всичко в едно ДСО. Възползвайки се от слабостта на конкурентите си, тези клубове постигат немислими успехи, а „Червено знаме“ Павликени дори стига до „А“ група, макар и в един по-късен период.
В крайна сметка през 1957 г. партийното ръководство на спорта най-после узрява за идеята, че България не е СССР. Системата на ДСО е изоставена за сметка на традиционната за страната организация на клубовете на териториален принцип. Така „Левски“, „Славия“ и „Ботев“ Пловдив възстановяват исторически утвърдените си имена. Разбира се, някои отбори, които традиционно са свързани с индустрията като тези с марката „Локомотив“, запазват този си статус, също както и дружествата под шапката на армията и милицията (ЦСКА и „Спартак“).
„Локомотив“ София е един от най-пострадалите клубове.
Системата на ДСО
ДСО „Академик“
(основано 1949 г.)
Включва университетски преподаватели и студенти, както и работещите в областта на науката.
ДСО „Динамо“
(основано 1949 г.)
Обхваща служители в областта на пощите, комуникациите и работници от леката промишленост (текстилна, шивашка, обувна, хранително-вкусова).
ДСО „Енергия“
(основано 1949 г.)
Впоследствие преименувано на „Торпедо“. Обединява работници и служители от системата на транспорта, тежката индустрия, минното дело и химическата промишленост.
ДСО „Спартак“
(основано 1949 г.)
В него попадат служителите от Министерството на вътрешните работи, милицията и граничните войски.
ДСО „Строител“
(основано 1949 г.)
Тук е прикрепен строителният сектор (включително и системата на Строителни войски), здравеопазването, селското и горското стопанство.
ДСО „Червено знаме“
(основано 1949 г.)
В него са разпределени административните служители, както и тези от областта на търговията, банковото дело, застраховането и културата.
ДСО „Локомотив“
(основано 1951 г.)
Отделя се от ДСО „Торпедо“, включвайки работниците и служителите от транспорта.
ДСО „Ударник“
(основано 1951 г.)
Отделя се от ДСО „Строител“, обхващайки работниците от Строителни войски.
ДСО „Миньор“
(основано 1952 г.)
Отделя се от ДСО „Торпедо“, включвайки работниците в минната индустрия.
ДСО „Септември“
(основано 1952 г.)
Съставът му включва работници в трудовопроизводителни и занаятчийски кооперации.
ДСО „Урожай“
(основано 1953 г.)
Включва работниците в ТКЗС, а от 1955 г. и работниците в държавните земеделски стопанства.
Манол Манолов-Симолията (вляво) и Стефан Божков (вдясно) можеха да играят с ЦСКА в „Б“ група.
ЦСКА изпада заради партийната директива
Един от най-срамните моменти в историята на ЦСКА е пряко следствие от въвеждането на системата с ДСО. Когато ВКФС излиза с директивата си за реорганизация на спортното движение в страната, сезонът вече е започнал, а в „А“ група са изиграни първите два кръга. Първенството обаче е прекратено, за да се пристъпи към преструктурирането на клубовете. Решено е съставът на новата „А“ група да се попълни с квалификационни турнири на регионален принцип. София получава 5 квоти, за които се борят 8 отбора - ЦСКА (под името ЦДНВ), току-що прекръстеният на „Динамо“ - „Левски“, „Торпедо“, „Строител“, „Червено знаме“, „Академик“, „Спартак“ и другият военен отбор в столицата - ВВС.
ЦСКА вече има изграден солиден гръбнак, а предният сезон е бил вицешампион. Но „армейците“ стартират неубедително в квалификационния турнир и в крайна сметка финишират с актив от 3 победи, 1 равен и 3 загуби. В последния кръг „Левски“, който предварително си е осигурил първото място, завършва 1:1 с „Академик“. „Сините“ имат съвсем очевиден мотив да не се напъват. С точката, която подаряват на „студентите“, последните изместват ЦДНВ от петото място - последното, гарантиращо промоция в новата „А“ група. Любопитно е, че другите два отбора, останали под чертата, са милиционерите от „Спартак“ и ВВС.
Генералите обаче още не са казали последната си дума. ЦСКА в крайна сметка е спасен благодарение на „Ботев“ Пловдив (по онова време под името ДНВ). Схемата е проста. ДНВ, който вече се е класирал през своята зона, фактически отстъпва мястото си на ЦСКА, след като е образуван нов военен отбор ОНВ с презумпцията, че обединява най-добрите футболисти в армията. На практика ОНВ е ЦДНВ с променена абревиатура и е подсилен с пловдивския вратар Георги Кекеманов за цвят. А междувременно клетниците от „Ботев“ са натирени нейде в окръжните групи...
„А“ група, сезон 1950 г.
Крайно класиране
Отбор (град) Точки
1. ДСО „Динамо“ (София) 29
2. ДСО „Строител“ (София) 27
3. ДСО „Академик“ (София) 22
4. Народна войска (София) 22
5. ДСО „Спартак“ (Варна) 22
6. ДСО „Червено знаме“ (София) 16
7. ДСО „Торпедо“ (Пловдив) 14
8. ДСО „Торпедо“ (Плевен) 12
9. ДСО „Торпедо“ (София) 10
10. ДСО „Червено знаме“ (Дупница) 6
Мобилна верси
RSS
