13410 | 28 септ. 2014 | 14:16

Политиците трябва да осъзнаят, че ако продължават да разделят обществото, ще стигнем до фашизация

Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и школата на МВР в Симеоново. Осем години е сценарист на „Шоуто на Слави“ и съдружник на Слави Трифонов. Заедно с Трифонов и Любен Дилов-син създават движение „Гергьовден“. От 2009 г. е водещ на токшоуто „Нека говорят с Росен Петров“. През февруари 2014 г. обяви, че влиза в партия „България без цензура“.

- Предизборната кампания върви към края си, но доста политици у нас още предпочитат да наричат опонентите си врагове. Вие повече опоненти или повече врагове срещнахте в страната, г-н Петров?

- За съжаление сме забравили повелята на хан Кубрат и това, което пише на Народното събрание, че съединението прави силата. Ние, българите, повече се мразим, отколкото да
се обичаме помежду си. Което е много странно на фона на това, че сме малък народ и би трябвало да бъдем по-задружни.

- Да, но тази омраза не идва просто така, все някой я разпалва. Кой и откъде? Как ще успеете да я преодолеете?

- Никога не съм използвал езика на омразата. Политиците трябва да си потискат личното его, да мислят за общи национални приоритети, а не да се наричат врагове. В момента България е в изключително тежка ситуация. Уж имахме начертан път - Европейски съюз, НАТО, а след тях нищо не се промени. Бедността си остана, икономиката пак си буксува, ниско е доверието във всички институции, катаджията пак те спира с въпроса „Ами сега какво правим?“. За състоянието на армията дори не ми се говори, тъй като то е много окаяно. В църквата се водят някакви спорове...

А навремето след Ньойския договор, когато пропада националният идеал всички да живеят в една голяма България, хората отиват и се събират под балкона на Иван Вазов - да поплачат и да го попитат какво да се прави. Сега няма балкон, пред който българите да се съберат.

- Защо няма на кого да изплачат мъката си българите сега?

- Може би защото в последните 25 години, както стана модерно да се казва, ние загубихме много от духовността си. Мисля си, че духовната криза е по-страшна и от икономическата, защото е следствие на нея. Бедността е най-големият порок на България, виждам я с очите си непрекъснато, защото от 8 февруари не съм се спирал. Бяхме на какви ли не места - от Тутракан до Неделино. И навсякъде хората говорят за това.

- Вярвам ви, но политиците се сещат за най-затънтените местенца само като дойдат избори, чак тогава решават да видят и забравения от тях електорат. И кое най-много жегна сърцето ви в онази, другата България?

- Минавам за твърдолинеен националист, не знам как ще прозвучи на хората, ама в Силистра един старец дойде, стисна ми ръката, погледна ме в очите и каза: „Аллах да те пази.“ Ето това ме разтресе... В Ракитово например живеят много българо-мохамедани. Там има общ паметник на падналите във войните за национално обединение и половината имена са български, а половината са турски. Така че някога наистина е имало национално обединение. И се надявам тези времена да се върнат отново. 

- Липсата на национален идеал обаче раздели хората на два лагера - на леви и десни, и това трудно ще се преодолее.

- Това с лявото и дясното в България вече не съществува. Първо, смятам, че за да има десница, тя трябва да има своя постоянна база. У нас хората, които се определят като десни, са просто тези, които не обичат БСП и не обичат Паметника на Съветската армия. Като изключим една малка група може би от около половин милион души, които живеят сносно, не виждам да има база за десница. И тя да може да стъпи на някакви десни идеи, каквито ги има реално по света. Като беше тук Джефри ван Орден, той каза следното: в социалната политика няма ляво и дясно. Или има социална политика, или няма.

- Но как ще изградите този нов модел или нов морал? Сред хората битува и тезата, че всички са маскари като предишните. Как ще излекувате този национален нихилизъм, характерен за българите?

- Има един блестящ народопсихолог още преди Иван Хаджийски, казва се Шейтанов. Той е написал есе за духа на отрицанието в българина. Как селянинът мрази гражданина, софиянецът - т.нар. провинция. Та този дух на отрицание е дълбоко залегнал у нас и за съжаление политическата нестабилност в последните години само го засили. Политическата класа трябва да осъзнае, че ако продължава по този път, по който е сега, обществото ще стигне до фашизация. Ходейки по тези места, където политиците не стъпват, много хора ме питат - а кога да хващаме пушките?

- И какво им отговаряте?

- Не, не трябват пушки, сега е демокрация, с бюлетини може да „стреляте“... По някакъв начин гледам да ги успокоя. Но пределът на хората е на изчерпване. Видяхме какво стана в ДКЕВР в четвъртък. Казвам го не със задоволство, но момчето, което хвърляше яйца срещу шефката на ДКЕВР, в очите на 80% от българите е национален герой.

- Голяма популярност придоби едно предложение на ББЦ - да върнете казармата. Не се ли страхувате, че ще ви обвинят, че се връщате в едни други времена?

- Ние не искаме да връщаме социалистическата казарма. Идеята ни е от три до шест месеца момчетата да служат в населеното си място. Ако толкова държавата не може да им осигури подслон, да си спят у тях. Искаме да върнем трудовата повинност на малограмотните български граждани. Защото само така те могат да се научат на някакъв занаят. Във
Филиповци, където живея, си говоря с роми, от тях съм чул, че биха се радвали на такова нещо. Че кой не иска да има занаят, как иначе ще се интегрират в обществото?

- За казармата добре, ама как така решихте, че за два мандата ще можете да създадете един милион работни места? Това не е ли популизъм на фона на нашата действителност?

- Знам, че звучи популистично. Както и да звучи, която и партия да управ лява, ако тя не създаде такива работни места или по-скоро не направи така,че такива условия да се създадат, България няма да тръгне напред. Ние 25 години сме в период на някакво изчакване. Това е адски дълъг период дори в исторически план. 

- Не ми отговорихте на въпроса - един ми лион работни места! - как?

- С подкрепа от държавата, инвестиции, гъвкавост, конкуренция, високи технологии, оползотворяване на пустеещите земи. Планът за милион работни места е за два мандата, което е напълно реалистично. Извинявайте, ама за 50 години е построена Хеопсовата пирамида. Германия се е възстановила от Втората световна война за 18 години, а Япония - за 15. При условие че са били сринати целите и просто не е имало държави. Но е имало дух, имало е обща амбиция, имало е желание у тези народи да се докажат отново.

- Преди няколко месеца бяхте казали „без милост, ако оглавя МВР“, и още - „след Цветанов всеки би могъл да бъде МВР шеф“. Какво имахте предвид?

- Бил съм само една година полицай по криминална линия - оперативен работник. В последните години се нагледах на такива глупости в МВР, на такива акции, че наистина по едно време почувствах, че ще мога да го командвам по-добре. Не обичам престъпниците. Такова ми е възпитанието, че ги ненавиждам. Смятам, че полицаите ги е страх да са полицаи. И това съм го научил не от някой друг, а от човека, който проведе операция „Сабя“ в Сърбия, когато убиха премиера Зоран Джинджич. Той ми разказа как са я провели в чисто оперативен порядък, тъй като тяхната полиция е била на същото дередже като нашата. При условие че в Сърбия престъпността беше на страшно високо ниво. Сърбия беше минала през войната и част от тези хора бяха национални герои за много от тях. Той ми каза как на десетия ден от акцията, когато са арестували 11 600 души и са бутнали 1500 луксозни имота, „нашите понапълняли и отпуснати полицаи се изпънаха, стегнаха се, като видяха, че наистина системата действа“. Ето това е. А ние сега в България какво - да чакаме да се случи нещо като с Джинджич, за да се задейства системата? Няма време за мотаене.