19088 | 29 септ. 2014 | 12:49

Световните музеи - поредица на "ПРЕСА"

С над 10 000 експоната „Мумок“ е най-големият музей на ХХ век в Централна Европа.

Културен оаз­ис в сърцето на столицата - така виенчани наричат една от новите си арт гордости - Музейния квартал, отворил врати през 2001-ва. Разположен на територията на някогашните дворцови конюшни, днес той обединява различни архитектурни стилове и изкуства - изобразително, музика, театър, танц, литература... Барокови сгради са преплетени със свръхмодерни съвременни постройки в уникален ансамбъл, който с площ от 60 000 кв. м е 8-ият по големина културен комплекс в света.

Идеята да се изгради постоянен квартал на изкуствата във Виена се ражда след бурни дискусии за съдбата на бившите конюшни в началото на 80-те. На конкурса през 1987-а са допуснати 88 проекта, от които 7 стигат до полуфинал. На последния кръг журито се спира на идеята на братята Лауридс и Манфред Ортнер. Тя предвижда издигането на две високи кули -
тънка елипсовидна постройка, в която да бъде разположена библиотека, и цилиндрична - за административен център. Проектът предизвиква истинска

обществена буря

особено заради библиотеката небостъргач, която трябвало да стане символ на новия арт квартал. В началото на 90-те избухват няколко протеста, най-масовият от които въвлича 140 световноизвестни изкуствоведи и архитекти, предвождани от автора на Пирамидата в Лувъра Ай Ем Пей.

През 1994-та кметът на Виена Хелмут Цилк слага край на спора: кули няма да има. И вместо предвидените стъклени фасади сградите ще се облицоват с камък. Стартът на строежа е даден през 1998 г., но година по-късно под натиска на общественото недоволство се налагат отново промени: този път архитектите са принудени да свият бюджета от 150 млн. евро, който според хората е излишно разточителство.

Откриването е на 29 юни 2001 г., а големите магнити за публиката са Леополд музеум и „Мумок“, събиращи над

16 000 шедьовъра

от австрийското и световното изкуство.

В „Леополд“ зрителите привличат над 5000 произведения на австрийския модернизъм от сбирката на очния лекар Рудолф Леополд. Във внушителната колекция, трупана в продължение на пет десетилетия, са творби на Густав Климт, Оскар Кокошка, Егон Шиле... както и образци на приложното изкуство от прочутите виенски работилници, измайсторени от Ото Вагнер, Коло Мозер, Йозеф Хофман. Произведенията са подредени в „Белия куб“, както го наричат виенчани - модерна сграда, облицована с варовик. С 350 000 зрители годишно днес това е най-посещаваният музей в целия квартал.

Интересът към сбирката на Леополд всъщност датира още от началото на 90-те години. Тогава изкуствоведи повдигат въп­роса, че художниците на близкото минало са пренебрегнати от обществените институции и спешно трябва да се създаде музей с представителна за виенския сецесион и експресио­низъм колекция. През 1994 г. държавата предлага на Рудолф Леополд 2,2 млрд. шилинга (160 млн. евро), ако той се съгласи да предостави притежанията си на фондация, чиято собственост да е поделена между него и републиката. Разходите по построяването на сградата и поддръжката на колекцията се поемат изцяло от Австрийската национална банка, а на Леополд е предложен пост на доживотен художествен ръководител.

Колекционерът се съгласява да бъдат изложени 5266 произведения, които тогава са оценени на над 575 млн. евро. Особена ценност сред тях представляват 41 живописни творби и 188 рисунки на Егон Шиле - най-голямата сбирка в света на един от най-ярките представители на австрийския експресионизъм, живял само 28 години.

Виенчани цензурират голите мъже

Изложбата „Голите мъже: от 1800 г. до днес“, открита в края на 2012-а в Леополд музеум, постави зрителски рекорд, но възмути австрийската общественост. 150-те плаката, на които се мъдреха трима голи футболисти (творба на дуото Пиер и Жил, озаглавена „Да живее Франция“), висяха няколко дни из улиците на виенската столица и след стотици оплаквания от съвестни граждани общината нареди срамните части на мъжете да бъдат закрити. Иначе в музея голите представители на мъжкия пол привлякоха за три месеца 200 000 души, а след това изложбата бе показана и в Париж. 

Съхраняването на емблематични творби на модернизма се дължи на далновидността на Леополд, който започва да купува произведенията от този период във време, в което те са ценени от малцина. Първата си творба колекционерът купува през 1947-а едва 22-годишен, докато следва медицина. Тъй като старите майстори са твърде скъпи за студентския бюджет, той се ориентира към автори от края на XIX и началото на XX век и успява да финансира покупките си от частни уроци, които дава на гимназисти. През 50-те години колекционерите дотолкова пренебрегват оценените днес на десетки милиони долари художници, че на аукцион през 1954-та, когато купува голо тяло на Шиле, останалите в залата избухват в смях при вида на тази „порнографска“ творба, разказва Леополд.

Друг арт ценител - немският шоколадов магнат Петер Лудвиг, пък е главният виновник за втората по посещаемост галерия във Виенския арт квартал - музея за съвременно изкуство „Мумок“. Сърцето на колекцията там са произведения от съвместната сбирка със съпругата му Ирене. През 1977-а двойката предоставя дългосрочно на Австрия 130 шедьовъра, изложени тогава в двореца Лихтенщайн на „Фюрстенгасе“. Четири години по-късно семейството основава своя фондация и дава още 128 произведения на Виена срещу ангажимента държавата да финансира организацията.

Освен фамилната сбирка на Лудвиг новият музей наследява купената в края на 70-те колекция на кьолнския реставратор Волфганг Хан, ценител на

провокативното изкуство

както и притежанията на основания през 1962-ра Музей на ХХ век. Днес „Мумок“ разполага с над 10 000 произведения от 1600 художници и в него може да се видят всички основни течения на столетието - от класическата модерност през попарт и виенския акционизъм до изкуството на новите медии.

Пабло Пикасо, Ернст Кирхнер, Франсис Пикабия, Макс Ернст, Рене Магрит, Рой Лихтенстейн, Йозеф Бойс, Герхард Рих­тер са само малка част от художниците, чиито шедьоври са в залите на „Черния куб“ - проектираната от братята Ортнер бункероподобна сграда, облицована с тъмен камък. С 4800 кв. м изложбена площ, „Мумок“ е най-големият музей на ХХ век в Централна Европа. 

Една от гордостите на Леополд музеум е най-голямата колекция в света с творби на Егон Шиле.

Най-дългата барокова фасада в австрийската столица

Парадната на някогашните конюшни, която днес е централният вход на музейния комплекс, е най-дългата барокова фасада във Виена. Строежът на сградата започва през 1713-а по поръчка на император Карл VI. Амбициозният проект е на архитекта Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах, но не е реализиран в целия му размах (той се славел с „разточителните“ си идеи, затова и дворецът Шонбрун, по който също работил, претърпял значителни промени).

През годините комплексът е допълван от други сгради - като зимното училище по езда през 1854-та (днес зала за танцово изкуство), строено в класически стил по поръчка на Франц Йосиф I, и работилницата на седларите (днес библиотека по архитектура), която поискала съпругата му Елизабет през 1874-та. След края на Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария огромната конюшня става излишна и голяма част от имуществото се разпродава. През 1921-ва парламентът гласува комплексът да бъде преустроен в изложбен център. Той става част от Виенския панаир, а след Втората световна война там се случват част от събитията на прочутия Виенски фестивал, привличащ стотици хиляди всяка пролет. 

Егон Шиле, „Портрет на Вали Нойцил“, 1912 г.

„Леополд“ плаща  19 млн. долара, за да  си върне Вали Нойцил

Картината на Егон Шиле „Портрет на Вали Нойцил“, който художникът посвещава през 1912-а на своята любима и основен модел, става повод за един от най-големите скандали за Леополд музеум, въвлечен в него още преди да се настани в новата си сграда. През 1997-а творбата заедно с още 5000 произведения от фонда на музея гостува в МоМА, Ню Йорк. В „Ню Йорк таймс“ излиза публикация, в която се твърди, че картината е купена на безценица от еврейката Леа Бонди по време на нацисткия режим. Според експерти, пише изданието, цената на платното може да достигне 2 млн. долара. Наследниците се обръщат към властите за съдействие и те забраняват творбата да напуска границите на САЩ. Делата се точат повече от десетилетие и през юли 2010-а Леополд музеум предлага да плати на ищците не 2, а 19 млн. долара, ако те се откажат от претенциите си и картината бъде върната на музея. За да компенсира сумата, фондация „Леополд“ продава на аукцион на „Сотбис“ през 2011-а „Картина на къщи с цветно пране (Предградие II)“ на Егон Шиле, която поставя рекорд за художника - 22 млн. лири ($40,1 млн.). 

„Смъртта и Животът“, Густав Климт, 1912 г.