13929 | 3 май 2012 | 17:53
Пламен Димитров е роден на 20 септември 1963 г. в Русе. Завършил е Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна като машинен инженер, след което се дипломира като магистър по управление на човешките ресурси в Пловдивския университет „П. Хилендарски“. От 1991 г. е областен лидер на КНСБ във Варна. От 1993 до 1997 г. е изпълнителен секретар, от 1997 г. - зам.-председател, а от 2007 г. - вицепрезидент на конфедерацията. През октомври 2010 г. е избран за изпълняващ длъжността президент на КНСБ след смъртта на д-р Желязко Христов. Женен, има една дъщеря.
- Г-н Димитров, българското издание на „Форбс“ ви класира сред 30-те най-влиятелни българи. Как приехте това, вдигна ли ви самочувствието?
- Не бих казал. Приех с известна изненада, но и със задоволство - всеки би се чувствал по подобен начин. Отдавам мястото си в класацията в много голяма степен на организацията, която имам честта да представлявам и да ръководя. Все пак КНСБ е най-голямата организация в България.
- Дава ли КНСБ адекватна защита в кризата? Социалните ценности сякаш отстъпват пред икономическата целесъобразност.
- Със сигурност могат да се намерят доказателства в двете посоки, както и могат да бъдат отправени много критики към тези, които в момента бранят социалните ценности. Всички сме длъжници на българския работник - някои повече, други не чак толкова. Близо 400 000 души загубиха работата си за последните 3 г., което само по себе си говори за един драматичен удар - над 15% от заетостта изчезна. Ние направихме необходимото и в интензивни разговори с правителството, в първия антикризисен пакет в началото на 2010 г. бяха заложени 4 групи мерки по наше настояване. За огромно съжаление 3/4 от тях не бяха изпълнени основно по вина на кабинета. Стигна се до забавяне на над 600 млн. лв. плащания на държавата към предприятията, увеличи се междуфирмената задлъжнялост, даде се и допълнителен тласък за неплащане на заплати. Ако предвиденото в антикризисния пакет беше изпълнено, икономическото състояние на страната, на предприятията, на пазара на труда и на доходите в момента щеше да е доста по-различно. За да кажа и нещо хубаво - това, което успяхме да постигнем, откакто това правителство е на власт, е свързано с възстановяване на максималния размер на обезщетението за безработица - в момента хората получават 60% от загубения си доход. Това помогна на много от освободените от „Кремиковци“ и други фирми - само през м. г. фалираха над 1500 строителни фирми. Второто постижение е свързано с макар и плахите стъпки за увеличение на минималната заплата. Продължаваме да твърдим, че трябва да има по-резки движения, минаващи през нов механизъм за определянето й. Идеята е тя да не надвишава 50% от средната заплата, но и да не е по-малко от официалния праг на бедност, след като се обложи с данъци и осигуровки. По наши сметки минималната заплата от 1 януари догодина трябва да стане 330 лв. И не на последно място - вече са факт проекти за промени в Наказателния кодекс, Търговския закон и др., в които са залегнали наши искания - за гарантиране правото на сдружаване, криминализиране на укриването на вноски.
- А за пенсиите?
- Със сигурност там оценката е сложна и нееднозначна. В началото правителството тръгна с фалстарт - с предложение за шокови промени, което изтегли от парламента под натиска на протеста на КНСБ на 7 октомври 2010 г., когато изкарахме 15 000 души на жълтите павета. По този начин успяхме да вразумим правителството. После дойде пикът на диалога по темата - договорихме заедно едно изключително добро споразумение през 2011 г., което даваше дългосрочна визия, но и то не се спази. Изваждането пред скоби на безсмисленото шоково увеличение на възрастта за пенсиониране взриви нашите отношения с властта. Двата синдиката успяха да мобилизират само за 10 дни близо 40 000 души на площада пред парламента. Това само по себе си вече е постижение. Фактът, че хората реагираха така, трябва да отправя тревожни сигнали в главите на управляващите, пък и на тези, които са в опозиция. Защото показва готовност и промяна в нагласата: Абе, народът трудно реагира. По принцип да, но докато не му бръкнеш дълбоко в джоба. Смея да твърдя, че успяхме да извоюваме промени в полза на работещите българи. Готовността хората да си казват какво мислят, да излязат да протестират в условията на власт, която е достатъчно силна, само по себе си е доста важна промяна и гарантира демократичните ценности в края на краищата. Последваха и други протести. Не защото някой ги е организирал целево, а защото хората видяха, че не е страшно, че никой няма да ги бие, когато излязат на улицата и кажат, че са им отнети права и не са им платени заплатите.
- Три години доходите са във фризера.
- Да. Не може да не ни притеснява тази продължаваща официална държавна политика на строги рестрикции и замразяване на доходите в бюджетната сфера и на пенсиите. Нарастването на доходите е крайно наложително не само за да спре обедняването. Това е инструмент за стимулиране на вътрешното потребление, за съживяване на икономиката и възстановяване на икономическия растеж. КНСБ настоява от 1 януари всички пенсии и заплати да се увеличат с 10%, което би компенсирало поне частично ефекта от натрупаната за последните 3 г. инфлация от 9,7%. За целта ще трябват между 800 млн. и 1 млрд. лв. Бързам да отговоря на въпроса откъде да се вземат парите. Очевидно е, че тук трябва сериозна преценка и допълнителна бюджетна политика, за да съберем повече данъци, да обложим сивия сектор. Може да се направи и оптимизация на разходите - не да режем хора, а да се свият нерационалните разходи на ведомствата. И не на последно място, дефицитът, който дори в размер от 2%, води след себе си възможност за едно наистина премерено ограничено финансово фискално „разпускане“. То не трябва да ни става навик, а да даде глътка въздух в социалната сфера и тласък в потреблението. Държа предложенията ни да се разгледат в контекста на необходимостта да бъде стимулирана икономиката, защото тя пада надолу.
- Противник сте на плоския данък, а властта го брани.
- Сигурно властта не вижда други рационални решения, водена от дълбокия идеологически прагматизъм на финансовия министър, който продължава да мисли, че плоският данък върху доходите е нещо, което е по-справедливо от някаква каквато и да била прогресия. Аз категорично не приемам подобна мисъл. Настояваме за необлагаем минимум. Доказахме, че този данък е една от причините за дълбоката поляризация в обществото, задълбочаващото се неравенство. Едва 13% от българите със спестявания могат да се похвалят с над 5000 лв. прибрани настрана пари. Няма как да има такава концентрация на милиарди левове у шепа хора и да се твърди, че можем спокойно да продължаваме по този път. Очевидно това ще доведе до кризи и то социални. Всички тревоги за евентуални политически и обществени катаклизми в момента са легитимни. Да не забравяме, че всъщност Арабската пролет започна от това, че младите хора там нямаха работа. А нямаха работа поради простата причина, че концентрацията на ресурси и бедността беше стигнала до такива драматични измерения, че в края на краищата доведоха до гръм, до бум. От подобни процеси никой не е застрахован. Когато сме в най-бедната държава в ЕС, няма как това да не създава обществени тревоги. Не числата са важни, а промяната на политиките към една по-голяма устойчивост, към намаляване на неравенствата. И тогава ще бъде по-възможно някой да си обясни какво всъщност е справедливост. Това води след себе си и политическа оценка. А идват избори, нали?
- Какви кризи може да се случат в страната?
- Не искам да чертая апокалиптичен сценарий. Просто казвам, че вървят тревожни процеси. Хората се отчуждават, демотивират се и вървят към социална изолация. Когато останат безработни, загубват обществен статут, обедняват, задлъжняват. Това нагнети за изминалите 3-4 г. много негативна енергия на най-ниското равнище - на нивото на човешките и семейните отношения, в малките общности. Който не вижда, че крачката от това до по-голямото, т.е. до групирането на тези общности и до някаква форма на социални вълнения е доста малка, значи не вижда по-далеч от носа си. Затова с всички възможни средства трябва да се възстанови усещането за справедливост - то минава през правова държава. Затова българите избраха Бойко Борисов - да въздаде справедливост. Да, той успява в някаква степен, но така концентрира още по-големи очаквания. Това също е опасно. Аз съм убеден, че той си дава сметка за това и че бъдещето на подобен процес крие след себе си невъзможността да се отговори на обществените очаквания. А те трябва да бъдат задоволявани в необходимата или поне във възможната степен, за да не стигнем до другата крайност. Да не създадеш популистки настроения, но и да не пренавиеш пружината, за да скъсаш някое болтче от прекалени ограничения.
- Предстои конгрес на КНСБ на 2-3 май. Много хора смятат, че конгресите се правят само за да се избере ново ръководство.
- Конгресът на КНСБ се организира не само за да избере ръководство, но и за да потърси отговори на много социални и икономически въпроси. Главните ни приоритети са свързани с постигането на нов тип икономически растеж, основан на търсенето и инвестициите в качествени работни места, достоен труд, справедливо заплащане, социална сигурност.
- Все пак очаквате ли изненади в избора на ръководство?
- Нашият висш орган между конгресите - Координационният съвет, единодушно ме номинира за поста президент, което не значи, че по време на конгреса не може да има и други предложения, но това е общата воля към момента. След това имах възможността да предложа брой и имена за вицепрезиденти. Координационният съвет прие с внушително мнозинство те да са петима вместо досегашните четирима за сметка на намаляване броя на изпълнителните секретари, които ръководят департаментите.
Мобилна версия
RSS канали
