22075 | 1 окт. 2014 | 14:41

Тази година се навършва век , откакто ирландският автор пише първите редове на своя знаменит “Одисей”

А сега да си поемем дъх - ще плуваме в студена, мътна вода. Да направим няколко разгряващи движения, които вероятно са отглас от забравен езически ритуал. Да превърнем ума си в плоско метално витло, което ще ни направлява. И да не забравяме за скритите течения (тук са много), гнилите коренища, похотливите сирени и островите с грухтящи прасета гребци. Защото дори разговорът за „Одисей“ и неговия автор изисква от нас, обикновените читатели, не само словесна страст и ерудиция, но и чисто физическа мощ, сила на белите дробове. Това е книга, която едни от най-изтъкнатите литератори обявяват за роман на XX в. А елегантният мършав ирландец Джойс, онзи с десетките операции на очите (сякаш се е опитвал да направи взора си още по-остър), претърпелият хиляди литри пиене мъж с ехидна папионка, отдавна се счита за един от най-великите експериментатори в литературата.

С годините се стига дотам, че на всеки 16 юни - действието на „Одисей“ се развива в един-единствен ден, на тази дата - почитателите на Джеймс Джойс отбелязват Блумсдей (по името на главните герои Леополд и Моли Блум). В рамките на празника откъси от романа се четат по цял свят, а в Дъблин шествия минават по маршрута на персонажите. Някои дори си поръчват знаменитите стипчиви овнешки бъбречета на скара и бургундско. Е, според нас добрият вкус едва ли има нужда от подобни показни, стадни панаири. Но дори и тази памет е важна. През 2014-а са изминали 100 години, откакто Джойс пише първите редове на шедьовъра си.

Писателят (в средата) и съпругата му Нора Барнакъл, заснети на улицата точно след като са сключили официален брак.

Всъщност биографичните сведения за живота на Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс са доста, но не изобилстват от ексцентричности, показни актове, разводи. Великият писател се ражда през втория ден на февруари 1882 г. в Ратгар, предградие на Дъблин.

Той е най-голямото от десетте деца

в семейството на бивш собственик на малко предприятие за сол и вар и ревностна католичка. Фамилията често страда от финансови затруднения, мести се из страната и по тази причина малкият Джеймс неколкократно прекъсва обучението си в различни йезуитски колежи. Въпреки това Джойс се проявява като особено интелигентен младеж, който през годините ще учи английска, френска, италианска филология, ще печели колежански награди. За съжаление на майката синът не само няма ръкоположен за свещеник, но още на 16-годишна възраст ще влезе в остро противоречие с католицизма. Но стане ли дума за детството на бъдещия голям майстор, биографите обичат да споменават две неща: как малкото момче е нападнато от куче и то предизвиква до края на живота му фобия от кучета. И че лелята на Джеймс е вменила на детето такъв метафизичен страх от гръмотевиците, че едва ли не до края на живота си Джойс е скачал зад дивана, щом чуел гръм от небето. Тези подробности обаче никак не бива да се пренебрегват. При автори като Джеймс Джойс, Марсел Пруст или чудовищния Роберт Музил дори страхът от кучета може да бъде „ключ за четене“.

Статуя на великия писател в Дъблин

В младежките си години ирландският писател пише стихове, пиеси, статии - съвсем нормално поведение за млад белетрист, а през 1900 г. излиза първата му публикация: критически текст за драматургията на Хенрих Ибсен. Интересно е, че този Джойсов анализ стига до самия Ибсен, който лично изпраща на младия си колега благодарствено писмо. На 21 години Джойс заминава в Париж да учи медицина, но се налага бързо да се върне: майка му умира от рак. Така писателят трябва сам да изкарва прехраната си, като пише рецензии, преподава езици или пее - твърди се, че авторът на „Одисей“ имал прекрасен тенор, с който дори печели медал на дъблински музикален фестивал. Точно тогава Джеймс Джойс започва работа над есето „Портрет на художника“, което по-късно ще се превърне в прекрасния „Портрет на художника като млад“.

„Когато умра, на сърцето ми ще пише Дъблин“, казва авторът на „Дъблинчани“. Но отношенията с родината му никак не са еднозначни, защото един негов герой казва и това: Ирландия е „стара свиня, която прояжда своето прасило“. Нека припомним и

жестоките думи на Бекет

който дълго ще пиянства с Джойс из парижките кафенета и кръчми: „Предпочитам Франция по време на война, отколкото Ирландия в мирно време.“ Ние няма да засягаме подробно тези фини национални теми, а само ще отбележим, че почти всичките текстове на Джеймс Джойс са просмукани от дъха и камъните на родината му. Родина, която той ще напусне завинаги през 1912 г. и никога няма да се върне в нея.

Но преди това е датата 16 юни 1904- та. Защото на този ден, в който писателят ще побере целия „Одисей“ от около 1000 страници, Джойс среща бъдещата си съпруга Нора Барнакъл. Елегантното момиче, което тогава работи като камериерка, ще бъде с него през целия му живот и двамата ще имат две деца: Джордж, роден през 1905-а, и две години по-късно - доста по-проблемната Лусия. Дъщерята е родена в Триест, където младото семейство Джойс се мести, щом писателят получава преподавателско място. По-късно, когато Джеймс Джойс и Самюел Бекет са много близки приятели (някои твърдят, че авторът на „В очакване на Годо“ е бил секретар на сънародника си), Лусия ще стане причина за

охладняването между двамата

Бекет започва връзка с балерината, която вече се е доказала достатъчно, за да репетира с Айседора Дънкън, но признаците на нейната психическа болест се изострят все повече. Така диагностицираната с шизофрения Лусия Джойс постъпва на лечение не при кого да е, а при Карл Юнг, който пък прочел великата книга на баща й и отсъдил, че и писателят страда от същата болест...

Джойс и издателката Силвия Бийч в парижката книжарница „Шекспир&сие“.

Всъщност втората половина от живота на Джеймс Джойс преминава предимно в Триест и Париж. Краткият престой в Рим като банков чиновник никак не се нрави на големия писател, така че семейството е в почти постоянни финансови затруднения. Прекрасният сборник „Дъблинчани“ вече е отпечатан (1909), но конфликтът с издателя, който изгаря цели 1000 екземпляра от книгата, се задълбочава. Добре, че майсторът има влиятелни почитатели и благодетели, които го подкрепят. Един от тях е великият поет Езра Паунд, който му помага да се утвърди като писател в Европа. След няколко години, когато прочита шедьовъра на своя колега, Паунд ще напише: „Одисей“ принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литературата е длъжен да прочете.“

Езра Паунд е причината фамилия Джойс да се пренесе в Париж. А тук вече са майсторите от т.нар. изгубено поколение като Хемингуей, Фицджералд, Дос Пасос. Епоха на силни бохемски сблъсъци. Шумно пресичащи се линии в изкуството, които прогарят белези в плътта. Етажи на безумието, които изграждат световната сграда на красотата. Колкото до запоите, някои биографи пишат, че Джойс и Хемингуей често пият здраво заедно; когато гениалният Джеймс Джойс предизвиквал поредния скандал, се криел зад мощните рамене на своя другар Ърнест и го насъсквал срещу врага с думите: „Хайде, Хемингуей, справи се с този!“

Джеймс Джойс започва да пише „Одисей“ през 1914 г. и мощният експеримент му отнема 7 години. През 1919-а първите пет епизода излизат в лондонския „Егоист“, където редакторката е неговата голяма почитателка Хариет Шоу Уийвър. Повечето читатели са в шок: за нещастие не естетически, просто намират текста за непристоен. А всъщност тлъстите абзаци излизат като от магическа метална фуния, в която Джойс бълва „своето всичко, което носи у себе си“ - синтаксисът е едновременно средновековен уред за мъчение и неоренесансов шедьовър, отделните думи се сцепват от скокообразния процес на зреене. Нима такъв автор ще на- несе поправки върху романа си само защото моралният охлюв на епохата се дразни и хлътва в черупката си? Едва ли. Между 1918 и 1920 г. откъси се появяват в американското авангардно списание „Литъл ревю“, където отново започват да се сипят обвинения в нецензурен език. Мощният „Одисей“ спира в море от гневни хора. Така в отчаянието си Джойс се обръща към младата американка Силвия Бийч, собственичка на парижката книжарница „Шекспир&Cие“. И тя поема риска. Уважаемата Бийч решава да издаде луксозно издание за ценители на литературата: то ще бъде предложено само на абонати срещу авансово заплащане от 150 франка. Тя разпраща предварително по пощата резюме от четири страници до стотина от своите най-редовни читатели и абонати. Рекламира книгата като уникална. И изненадите започват: докато англикански свещеник се абонира, Бърнард Шоу отказва да го направи - и то грубо.

„Одисей“ излиза на 2 февруари 1922-ра - точно на четиридесетия рожден ден на Джойс, в тираж хиляда бройки. Екземплярите бързо свършват. През октомври същата година печатарят изготвя още бройки: едни конфискувани в Англия, други са изгорени от митническите власти в Щатите. Книгата е обявена за „порнографска“ и „сквернословна“. И оттук нататък славата на романа не спира да расте. Книгата, из- обилстваща от явни и скрити препратки не само към Омировата „Одисея“, разказва за един ден от живота на Лео Блум, който се мотае по улиците и кафенетата на Дъблин, ходи на погребение, запознава се с младия учител Стивън Дедалус, посещава публичен дом и накрая се прибира при за- топления задник на жена си Моли...

„Поставил съм толкова енигми и пъзели, че ще отнеме на професорите векове, за да разберат какво съм имал предвид. Това е единственият начин човек да подпечата безсмъртието си“, казва - вероятно с ирония, авторът.

Един от малкото филми, правени по творби на Джойс. През 1987 г. Анджелика Хюстън и Донал Маккан се снимат в „Мъртвите“ по мотиви от „Дъблинчани“.

Трябва да измине поне десетилетие, преди романът да се появи в САЩ, Англия и други страни. А у нас текстът излиза за първи път на български едва преди 10 години - в невероятния превод на Иглика Василева. (За друга знаменита творба на Джойс - „Бдение над Финеган“, в свое интервю тя изтъква, че книгата трябва не да се преведе, а да се транскрибира.)

Но по-добре да спрем. Потокът на Джойсовото съзнание е твърде силен и е повлякъл доста лекомислени. Това сякаш е роман лабиринт, в центъра на който седи един присмехулен минотавър.

Джеймс Джойс и семейството му се преселват в Южна Франция през 1940-а и година след това той умира от перфорирана язва. Той е от онези смели новатори, които превръщат грешките си в портали към нови открития. И освен всичко друго е знаел някои факти за езика на Сатаната: „Дяволът обикновено говори на свой собствен език, наречен велзебърбър, който си измисля в крачка, но когато е много ядосан, може да говори много добре на доста лош френски, макар че някои, които са го чували, казват, че има силен дъблински акцент.“

Световни автори за „Одисей“

„Одисей“ е нещо съвсем ново - не каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява миг подир миг. Джойс със сигурност е надхвърлил по сила всеки друг романист на нашето време. (У. Б. Йейтс) Днес вече за всички е ясно, че „Одисей“ е най-великият роман на столетието. (Антъни Бърджес)

Жанрът: роман? Не, съвсем не, а празник на вещиците на духа, гигантско капричио, феноменална мозъчна Валпургиева нощ. Филм на психически ситуации, който се върти и люшка с бясно темпо, прожектирайки в танцуващи кадри една чудовищна душевна панорама, изпълнена с гениални и свръхгениални детайли; вакханалия на психологията, съоръжена с най-нова скоростна камера, която разлага на атоми всяко движение и всеки импулс. Тарантела на подсъзнанието, бушуващ и бучащ порой на идеите... (Стефан Цвайг).