- Сабрина, промени ли се животът ви през този месец, откакто станахте Мисис Вселена, и какво още очаквате да се случи?
- Промени се, защото съм наясно, че представлявам жени във всякакво обществено положение. Вземам много на сериозно задълженията си и възможностите, които са пред мен. Мисля за всички, с които се съревновавах и сприятелих по време на „Мисис Вселена“, и знам, че съм благословена да бъда дарена с тази чест. Наистина очаквам още много промени, защото ставам все по-заета с всеки изминал ден, тъй като работя върху платформи за осведоменост и възпитание за домашното насилие. Те трябва да получат широко разпространение, защото жените трябва да знаят как да се пазят и как да противостоят на насилниците.
- Каква е благотворителната кауза, с която ще се занимавате през годината, докато носите короната, и как възнамерявате да постигнете целите си?
- Както вече казах, международният форум на „Мисис Вселена“ се обединява около каузата да спре домашното насилие и аз като човек, който е оцелял, след като израства в такава обстановка, винаги съм подкрепяла и защитавала тази кауза. Работя съвместно с приют с нестопанска цел в Щатите - „Ахимса хаус“ (Ahimsa House). Точно след като се върнах, започнах кампания, наречена „Обет“, която дава възможност на мъже да дарят средства на „Ахимса хаус“, в замяна на което получават гривна, на която пише „Обет“. Също така те заявяват публично: „Давам обет да се изправя и да говоря открито срещу домашното насилие.“ След това качихме видеоклипове във Фейсбук и започнахме да рекламираме инициативата чрез местни медии, за да се разбере огромното значение на това мъже да подкрепят жени и деца, които са жертва на насилие.
- Признахте, че сте израснали в среда с насилие. Мъчително ли е да споделите?
- Положението в семейството ми беше толкова лошо, че избягах от дома си на 13. Баща ми беше алкохолик и със сестра ми ни пребиваше без повод. Но извадих късмета да имам чудесни приемни родители, които ме подтикнаха да се явявам на конкурси за красота и да стана модел. Знам, че когато разказвам на децата моята история, им внушавам, че обстоятелствата нямат значение, че те не определят съдбата им, и аз съм живото доказателство за това. Трудностите в детството ми ме направиха човека, който съм днес. Преодолях и трагедията да остана вдовица на 32 години.
Сабрина все още не може да повярва, че е носителка на престижната титла.
- Кои са хората, на които разчитате?
- Щастлива съм, че имам толкова много хора в живота си, които са ме подкрепяли и насърчавали чрез молитва и положителни мисли. Сестра ми е огромна опора, която ме подкрепя независимо колко големи са мечтите ми. Също така моята баба беше мой огромен поддръжник и най-големият герой за мен.
- Имахте ли някакви притеснения от конкуренцията на световния конкурс в Малайзия?
- О, не! Всички дами ми липсват много. След като се прибрахме, успяхме да запазим връзката си чрез Фейсбук. Те са невероятни жени и за мен е чест да ги познавам и да представлявам общата ни кауза.
- С какво ги победихте?
- Ние всички работихме много и се подготвяхме старателно. Аз се трудих цели две години, за да постигна тази цел, след като победих на щатския конкурс в Джорджия, а после и на „Мисис Америка“. Но до известна степен чувствам, че съм се подготвяла цял живот. Вярвам силно във визуализацията и позитивния вътрешен диалог. Прекарах месеци, представяйки си се на сцената, докато ме награждават. Представях си как чувам името си. Също така на глас си повтарях: „Мога да бъда Мисис Вселена“. Ако вие не вярвате в себе си никой не би вярвал във вас. Също вярвам, че Бог има цел и план за нас, и от тези, на които им е дадено много, се изисква много. Сега, след като станах Мисис Вселена, мисля, че Бог има дори по-големи планове за живота ми.
- Победата ви имаше ли нещо общо с индианския секси костюм, който облякохте в Куала Лумпур?
- Благодаря за комплимента, но частта с костюмите не беше оценявана, а и бях най-възрастната участничка в топ 10, така че се съмнявам това да ми е помогнало много.
С индианския костюм Сабрина обира овациите на публиката.
- Моля ви, разкажете нещо повече за себе си!
- Родом съм от Уилмингтън, Северна Каролина, но наричам Джорджия свой дом вече повече от 20 години. Там живея със съпруга си и четирите си „бебчета“ - нашите кучета. Направих кариера като модел, танцьорка и фитнес инструктор. Като професионален модел имах уникалната възможност да живея и работя в много страни, включително в Япония, Франция, Белгия, Централна Америка и Карибите. Сега съм собственик на консултантска агенция за красота. Чрез нея работя с доста носителки на корони от конкурси. И понеже съм срещнала много от менторите си на такива надпревари, се опитвам и аз да имам принос към развитието на характера на момичетата. Истински вярвам, че конкурсите за красота са изиграли основна роля в осъществяването на мечтите ми. Титлите „Мисис САЩ“ и „Мисис Вселена 2014“ са кулминацията на всички позитивни моменти и въздействия в живота ми. Ще използвам времето, в което нося короната, да споделям уменията, увереността и връзките, които имам от конкурсите, за да тласна живота и на други момичета в добра посока. Да минавам по жизнения си път с чувство за хумор и страхопочитание, е жизненоважно за всекидневието ми. Стремя се да открия красотата на заобикалящия ме свят и да оценявам дори ирониите на съдбата. У мен има много страст и живея живота си възможно най-пълноценно.
- Но и максимално здравословно.
- Да, като сертифициран инструктор по танци и фитнес нне само популяризирам здравословния начин на живот и насърчавам клиентите си да постигат баланс в живота, ами го прилагам в семейството си. Освен това съм ментор в Teach One to Lead One (програма за развитие на лидерските умения и характерите на деца и тийнейджъри). Щастлива съм да помагам на деца в риск, от кои то други са вдигнали ръце. Да накараш проблемни хлапета и тийнейджъри да се почувстват стойностни, е от изключително значение за благополучието и успеха им.
- Първият ви съпруг умира, когато сте на 32. Как открихте любовта с мъжа си Крисчън?
- Ние сме запалени фитнес ентусиасти. Запознаха ни собствениците на фитнеса, в който и двамата тренирахме. Омъжих се за Крисчън преди пет години. Аз не мога да имам биологични деца, но двамата работим като доброволци с проблемни хлапета, като ги обучаваме чрез спорт и танци.
- Споделяте ли с тях какво ви се е случило в детството?
- Казвам им моя девиз „Не позволявай на миналото да предопределя съдбата ти“. Ранният ми живот беше една борба, но колкото и трудно да беше, не бих го променила, защото опитът ни позволява да станем това, което ни е предвидено да бъдем – силни, по-мъдри за годините си и съпричастни към нуждите на другите.
- Как ги мотивирате да вземат живота си в собствени ръце?
- Като ги уча, че са стойностни. Стойността е сила и когато дете или тийнейджър чувства, че има силата да промени бъдещето си, ти му даваш надежда, която да поддържа мечтите му.
На церемонията по официалното награждаване в Малайзия
- Опитът като професионален модел помогна ли ви да победите на „Мисис Вселена“?
- Напълно! Обичам да бъда на сцена, тъй като израснах, танцувайки и преподавайки танци. Да бъда модел, за мен винаги е било много по-лесно в сравнение с конкурсите за красота. Там е необходимо много повече от това да си просто привлекателна. Ако не си умна, няма да се задържиш за дълго в този свят. Мисля, че светът на модата е много близо до този на индустрията с конкурси за красота. Въпреки това на подиума често не се оценява работата на манекена. Просто не мога да разбера откъде се поражда това неуважение, та това е тежък и отговорен труд. Наистина!
- Вие сте консултант при подготовката на участнички в конкурси за красота. Кои от вашите съвети ви помогнаха най-много в Малайзия?
- Ако трябва да се вглеждаме непременно в моя личен опит, аз невинаги печеля. Ако прекалено много се фокусираш върху придобиването на короната, пропускаш по-голямото преживяване. Дори и да си очевидният победител, резултатът зависи от журито, така че просто трябва да се съсредоточиш върху това да покажеш най-доброто от себе си. Останалото ще дойде само.
- Доколко политическата ситуация играе роля в предрешаването на конкурсите за красота?
- Мисля, че ние, хората, винаги имаме предпочитания. Някои съдии може дори да презират дадена държава и това да даде отражение върху представителката й. Така че – да, и това играе роля, но със сигурност „специалното отношение“ не е насърчавано или подтиквано от който и да било организатор. Това е типично за всички сфери на живота.
- Ами парите? Хората непрекъснато говорят, че титлите се купуват от богати съпрузи.
- Ако човекът може да бъде купен, няма значение какво прави, той просто е заблуден. Никога не съм чувала за някой в нашата индустрия, който да е получил подкуп. Но пък сме свидетели, че в Холивуд и в музикалната индустрия непрекъснато се случват подобни неща.
- Къде държите короната на Мисис Вселена? Вадите ли я понякога да я подържите в ръце, ей така, без причина?
- Държа я в стъклена кутия в стаята си, за да мога да я виждам, и я вземам с мен, когато се появявам на обществени места. Понякога я вадя и си я слагам просто защото не ми изглежда напълно реално, че наистина победих. Прекалено сюрреалистично е и съм изключително признателна на съдбата. Това винаги ще бъде най-специалната титла за мен. Огромен подарък е, че житейското пътешествие, което поех на 13-годишна възраст, приключи с толкова престижна награда.
Лексикон
Имате ли девиз?
„Не позволявай на миналото да предопределя съдбата ти.“
Криете ли годините си?
Не, гордея се с тях - на 44 съм.
Ако трябва да се опишете с две думи?
Скромна и уверена.
Какви са хобитата ви?
Танци, фитнес, четене и мотори. Със съпруга ми слушаме музика и прекарваме много време сред природата.