31355 | 3 окт. 2014 | 14:33

Този път „Биг брадър“ е юбилейно претенциозен и юбилейно просташки. Десет години шоуто е дълбало към низините, няма как сега да не демонст

Искаш да продаваш пошлост? Никакъв проблем !
Първо създаваш пошли души, после те сами пазаруват пошлост. Пошлостите от своя страна правят душите още по-пошли, съответно можеш да им продаваш още повече и още по-пошла стока. И така от година на година – хоп! - юбилей.

Десет години „Биг брадър“. Помогнете, защото не мога да се сетя - кога точно стана модерно да сме простаци? Преди десетина години имаше една просташка реклама на бира, за която един от имащите нещо общо с нейното създаване ми каза под секрет: „Голям срам ми е тази простотия, но от професионална гледна точка се справихме  безупречно, защото поръчката беше да се направи послание към таргет групата на хората с ниска култура.“

Щом почти всички български реклами в момента са просташки, това не означава ли, че хората с ниска култура, да си го кажем - простаците, са станали най-голямата целева група? Пакетът от просташки реклами е наистина голям. Ако те се правят от професионалисти с поръчка да бъдат адресирани към простаците, това какво означава? Може би - че с малки изключения всички са простаци. Или – че простаците имат пари и те са потенциалните купувачи. А най-вероятно, че непростаците нямат значение във времена, в които е модерно да си
простак. В такъв момент една стилна реклама започва да ми изглежда като банан по времето на Тодор Живков – рядка стока, не по всяко време и не за всички.

Този път „Биг брадър“ е юбилейно претенциозен и юбилейно просташки. Десет години шоуто е дълбало към низините, няма как сега да не демонстрира до какъв забележителен етаж на дъното е докарало положението. Преди време колега от жълт вестник се жалваше от ненаситността на читателите така: „Съвсем в началото кълвяха на екстрасенси, после интересът им падна, вдигнахме го със снимки на голи жени, сега вече се чудя какво още искат, голи екстрасенски ли да им пуснем, що ли?“ Очевидно „Биг брадър“ е стигнал до същото съдбовно питане. Включваха простаци, включваха випове, сега ни втрещиха с ВИП простаци. За да има дъвка за очите и за не толкова невръстната публика, тази година форматът започна с две къщи - една капиталистическа и една социалистическа, различни като рай и ад. Хайде да видим колко са различни.

„Изгониха Тачоооо…“ - рев, почти сравним с рева на една възрастна съседка отпреди години: „Мейси умря, умря Мейси…“ Докато разбера, че става дума за героиня от „Дързост и красота“, бях изредила наум всички домашни любимци на етажа. Ами че тя не беше ли умряла преди стотина серии? Хлипане: „Ооо, тя тогава изведнъж оживя и сега пак умря, този път завинаги, ще видиш, че завинаги.“

Народът тръпне

шестата в света по хубост (по съвместителство и съпруга на Тачо - Жени Калканджиева) внезапно е изтрезняла, ошамарената от Тачо любовница е на ръба на освидетелстването, чака се присъдата. „Говори Биг брадър, обявявам решението си: Тачо напуска къщата завинаги.“ Дали завинаги като първия път при Мейси, или завинаги като втория, не знаем, защото Биг брадър пише сценариите си като в „Дързост и красота“ - ако публиката много плаче за определен актьор, когото сценаристите са убили в сюжета, или го съживяват, или му съчиняват неизвестен до този момент близнак.

Тачо е продукт на райската къща, Таков беше на адската. И не бъркайте Тачо с Дачо (той беше син и съпруг на Софи, а първият е дете и мъж на шестата в света). Както и не смесвайте Таков с Даков. Дачо и Тачо са от капиталистическата къща, а Даков и Таков са от социалистическата. Пеко Таков беше по едно време председател на туристическия съюз, конгресът на съюза се провеждаше в огромна палатка.

В паузата всички напуснаха палатката

тогава чух един милиционер да казва на друг: „Знаеш ли, че Таков е май сам в палатката, а никой от нас не остана.“ Другият: „Абе, не ти ли стана ясно, че на никой не му пука дали го пазим, в немилост е.“
Влязох в палатката, вътре Пеко Таков изглеждаше точно като Тачо в очакване на гласа на Биг брадър, до него достолепно му държеше ръката жена му Вълка, партизанка с три смъртни присъди. Конгресът избра нов председател, Пеко Таков скоро напусна властта завинаги.

Струва ви се, че двете ситуации са детайли от две коренно различни неща? Напротив, двете коренно различни ситуации са част от едно и също нещо. Едното е част от идеологията на тоталитаризма, другото е пример за чалга, която е идеологията на имитацията на демокрация у нас.

Докато се чудехме има ли живот за чалгата, тя взе, че се превърна в самия живот. Музикалната чалга беше само в началото. Тя дори си въобразяваше, че не прилича по нищо на песните от „Ален мак“, дори че е точно обратното на тях.
Обаче е същото - и едното, и другото служат на послушното оглупяване. И едното, и другото са надстройка – ако помните тази дума, която днес не съществува, но само като дума. Като явление е в пълен ход. Дали ще искаш да „и ний вървим, вървим нататък“, защото пред нас са блеснали житата, или ще искаш да те заведат в някоя квартална кръчма, за „да полудеем тази нощ и всичко живо да ни псува“ - то е едно и също нещо, колкото и да изглежда противоположно.

Ивана изпя задушаваната мечта на мнозина да направим нещо, „все едно какво, но нека е различно“. Не е различно обаче. „Не искам вече да сме прилични, да сме порядъчни…“ И съответно ставаме неприлични – само че това е също порядък. Друг, но порядък. И ето ни, осъществили мечтата да бъдем „нещо нетипично“ - вече неприлични, но пак порядъчни, т.е. пак строени в редици.

Редиците са си редици

независимо дали са комсомолски, или чалгарски. Строяват ни в редици, за да можем да се движим подравнено и по команда. „И ний вървим, вървим, вървим нататък...“ - пионерски хор. „Тръгваме, все едно къде...“ - Ивана.

В една пиеса на Платонов („Латерна“) датски професор и дъщеря му посещават съветска потребителска кооперация с търговската цел да си купят надстройка. Надстройката ги впечатлява с вярата на хората в утрешния ден, с устрема на работническо-селската класа и въобще с всичко онова, което кара сърцата да бият в гърдите като ударници. На Запад си имали всичко, абсолютно всичко, признават датчаните, но не и надстройка. В крайна сметка съветските хора не им продават цялата надстройка, но тъй като умират от глад, прежалват няколко конгресни насоки и тезиси.

„Биг брадър“ утвърждава чалгата като надстройка. Надстройката е също така и настройка - там се настройват настроенията, които после се овеществяват в базата. Латерната - това е страната, която навиват с желязна ръка и тя послушно свири исканата от нея песен.

Ръката може и да не изглежда желязна

а да щрака весело-кючекчийски и пак да си върши работата.
Когато чалгата законодателства - чалга музиката, чалга мисленето, чалга облеклото, чалга отношенията, чалга рейтингите - законът е, че човек трябва да живее хоризонтално, не вертикално. Вертикалното е стремеж, израстване, там личи, че някои се извисяват, а други пълзят. Чалгата предлага уютно, шумно, приравняващо хоризонтално веселие.
Според вас кои хора се манипулират по-добре и се управляват по-безметежно - вертикално или хоризонтално живеещите?