7820 | 3 окт. 2014 | 15:42

Културният факт не понася метастазите на местния патриотизъм

За 20-а поредна година през август пловдивчани се радваха на фолклорния фестивал, в който участваха ансамбли от България, Грузия, Гърция, Корея, Латвия

Пловдив се кефи на номинацията за европейска столица на културата. И в кметството, и в гилдиите, в архитектурните среди и фирми, свързани с града, сред старите майни, по кафенета и пазари се чуват нагласи за домакинство. Коментари от всякаква раса и пол. Изборът се очаква с нетърпение. Европейският парламент ще си каже думата през март.

Градът леко тръпне и мотивирано се подготвя. Номинацията се вля в мисленето на полиса, предизвика

идеи, планове,
стратегии

Евмолпия, Филипополис, Тримонциум или Градът на тепетата, наречете го както искате, започна да тренира. Да планира. Да приема - и отхвърля - оценки. И, както винаги, в родното фейспространство се промъкна отрова. Номинацията била далавера. Да, бе! Европа ще получи милиарди от Пловдив, ако бъде утвърден. И ред подобни. Това, за да се докаже, че има винаги будни.

Към кметството заработиха екипи за дългосрочни програми, за иновационни пространства, за принос в новата европейска традиция: трябва да изненадаме не само с миналото си - английският в. „Телеграф“ нареди поселището сред десетте най-древни в света, - а да вложим национално богатство, български аромат не само на рози. Гласуването несъмнено ще зареди с още смелост - и средства - днешните идеи. Ако човек се поразходи из общината, гилдиите, интелектуалните средища, в ателиетата за повече градоустройство, ще се увери, че ще се справим.

Кметът инж. Иван Тотев възпира местното неблагоразумно въодушевление, което някои профанираха. По кръчмите още се носят възгласи с примитивно съдържание. Натаковахме столичани! Натаковахме търновци! Варненци. Ние сме велики!

Това е евфемистичен превод на посланията. Инак верните цитати ще накърнят националното самочувствие. Още в деня на номинацията кметът обяви: „Всички градове имат позитивни обекти.“ Продължи в същия дух и в Нощта на музеите, когато с чаша вино в ръка поздрави пловдивчани за избора и ги призова за повече толерантност. Вярно,

самочувствието
идва от града

от древната му история, от все по-уютното устройство. Но каквото и да мисли местното парвеню, Пловдив е в България. Ще трябва да свикнем да възприемаме този избор като признание за нацията. И да потушим навреме състезанието по значимост. Културният факт не понася метастазите на местния патриотизъм. Каквито и да са, глашатаите за „Пловдив над всичко!” ще се провинциализират. Ще накърнят съучастието на всички ни. Вярвам, че кметът и неговите екипи тънко-тънко ще ремонтират програмите за величие и ще поканят за празника националния капитал.

Градът няма само история, има изграждано още от соца културно битие. В онези тромави години Старият Пловдив се превърна в средище на изкуството, роди нови идеи, идеологически разновидности, роди нощни заведения, запои, магическа бохема. Пловдивски майни от всякакви школи, най-вече незабравимите живописци, се вградиха в младата памет, останаха във времето, творбите им се приемат от всяка галерия и от всеки аукцион. Пловдив си създаде среда, благородна практика, която и непокрита с патина, роди образци. Ние, старите столични кучета, пътувахме към салоните на пловдивската бохема да отдъхнем от центъра,

да глътнем малко
повече смелост

и малко повече алкохол. Да присвоим нещо от силните натури, които не се бояха от партийни канонади. И на които, докато сменяхме алкохолните занимания от къща на къща, дежурните милиционери козируваха. Бяха се научили, че доносът за повече свободолюбие не е принос в победата на международното положение.

Слава богу, градът съхрани адресите на културата, успя да реновира омърлушените къщи в Стария град, продължи с есенните изложби и блик от нови и нови факти. Съхрани Античния театър, съхрани атмосферата, защото всеки културен пласт си иска въздуха. Така да се каже, той обича да се разполага в най-благодатната среда. Както човек със спомени обича да се разполага в миналото си. За жалост старото софийско куче отбелязва, че не среща подобна носталгия в столицата, липсва паметта, липсва адресната регистрация. Липсват знаците на средата. Нямаме нито една улица с дъх на маслена картина. Затова пътуваме към Пловдив не само с усмивка от старите бохемства, а с очакването на поредната изненада.

Нощта на музеите например. Под тепетата се събраха близо 60 хиляди души от страната и чужбина, главната улица се превърна в галерия, тютюневите складове приеха инсталации, модерни конструкции от всякакъв материал и всякакво внушение. Опашка за картина на Скитника! Повече от 120 събития не дадоха на града да заспи, а дългата 500 метра маса не успя да побере жадните. Имаше битки на идеи, на млади концепции, пак изложби в Стария град, една от които - „Отстранени системи“, се радваше на благородно внимание. Имаше предизвикателства, имаше безплатно вино. Кефене от всякакво естество. И не съвсем. 

Нощта се оказа гладна. Кръчмите затвориха в десет вечерта. Вместо да работят на принципа „ден година храни“, шефовете на заведения смрънкаха, че ще понесат актове. Топката отиде у администрацията. Вярно, про-верката установи, че за тази нощ чиновникът не е предвидил изключения. И че не умее да се поучи от благородното нашествие. От опита на кмета на Каварна Цонко Цонев например, който осигурява за рок-купона десетки допълнителни заведения, квартири, гидове, отваря нови закусвални, осигурява бирени хълмове, подвижни скари

и много-много
охота
за още празник

На другия ден, неделя, пришълците под тепетата нямаше нито къде да се измият, защото хотелско-квартирната база не ги предвиди, нито къде да закусят. Когато коремът кърка, аплодисментите заглъхват. Заглъхна и надеждата музеите, къщите, експозициите да си променят работното време. Да посрещнат ранобудните, да приютят нощните птици. Да променят в нова схема почивните си дни.

Повечето гости на Нощта на музеите, наричана още Мощта на музеите, атакуваха града с автомобилите си. Победата от паркирането бе само малък повод за повече алкохол (ако си го осигурил). В малките пловдивски програми тлеят малки недоглеждания, готови да събудят големи недоразумения. Сто души ме питаха къде е Капана. Приятел от Варна реши да зарадва любимата си и тръгна към празника. И много празнично четири пъти се размина с мижавата табела вдясно към Стария град. И четири пъти се набуха в Тунела. Накрая благоверната му пернала определение, което няма нищо общо с културата.

Малките пловдивски програми трябва да информират и напътстват. Да преодолеят извечната българска болест, наречена болест на табелите. Трябва генерално нова схема на указанията, за да не се набухваме в Тунела. Малките пловдивски програми трябва да отворят още магазини, още кръчми, още потайни нощни кътове за повече луна и повече целувки. Фиестата освен големите замисли иска малките си островчета. Знаете от песничката: една пейка може да се превърне в галерия. Понякога и в нещо повече. Колкото и да ви е чудно, 60 хиляди гости на града нямаше къде да седнат.

Тревата се
оказа късо ложе

а полицаите - бдителни пазители на околната среда. Малките програми са длъжни да ни създадат среда. Голямото учене на езици да привлече по-възрастните, всеки, обичащ града, да се превърне в гид.

Пловдив трябва да тренира как да нахрани, изкъпе и ориентира в събитията хилядите очаквани гости не само от страната, а от цяла Европа. Това вече не е част от малка програма. Това е част от големия избор.

Възможно е Европейският парламент да не ни гласува през март. Вярно, ще клюфнем. Но майните имат достатъчно поводи за изцерение. Филипополис е по-древен от Брюксел, Европейския парламент и Мартин Шулц, взети заедно.