47189 | 4 окт. 2014 | 14:46

Михаил Георгиев Билалов е роден на 19 май 1965 г. в Русе в семейството на актьори, но е израснал в Бургас. През 1989 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Николай Люцканов. 

През 1990-а е назначен с конкурс в Театър „София“. През 1994 г. получава „Аскеер“ за изгряваща звезда за ролята си в постановката „Мадам Бътерфлай“. През 1994-1995 г. специализира във Висшата национална консерватория по драматично изкуство в Париж. Остава във Франция и работи като продавач на картини, сервитьор, готвач. През 2001 г. завършва архитектура на ландшафта и открива собствена фирма за проектиране на паркове и градини. Завръща се на българската сцена през 2009 г. с образа на Мартин в спектакъла на Явор Гърдев „Козата, или коя е Силвия“ в Народния театър. Женен е за японка на име Санае и има две дъщери - Данае-Анна и Олга-Елена.

- Господин Билалов, започнаха занятията на собствената ви актьорска школа, специализирана за кино. На какъв етап сте?

- Много интересен. Вече никой от тези, с които работя от две-три седмици, няма грешни представи за играта пред камерата. Това са будни и изключително любопитни хора, които почти не са се докосвали професионално до киното. Те имат различен житейски опит, който им помага да бъдат много рефлективни и непосредствени.

Играта на всеки от тях е различна, защото всеки носи различна чанта с магии. Мисля, че и те самите започнаха да го осъзнават. Бързо станаха екип и са страшно колегиални и внимателни един към друг.

- С какво вашата школа ще се отличава от програмата на НАТФИЗ?

- Не съм запознат с програмата на НАТФИЗ, но със сигурност моите млади колеги не се занимават с история на театъра, не танцуват, не пеят, не провеждат обучение по сценичен бой. Курсът не е четиригодишен, а петседмичен. Работи се по осем часа на ден, а обучението стимулира уменията на бъдещите актьори в киносреда. НАТФИЗ има съвсем други задачи, така че няма смисъл изобщо да се прави паралел.

- Какво от практиката ви във Франция внасяте в школата? С европейски отпечатък ли ще е, включвате ли и доброто от Холивуд?

- Единственият отпечатък, който мога да внеса, е от собствения ми опит. Нямам идея какво разбирате под „холивудска школа“, но

Холивуд присъства
в този курс

с част от сцените, над които работим. Те са продукт на световната кинодраматургия, която, естествено, не обхваща само американското кино.

- Какво бихте искали да промените в представите на бъдещите артисти за професията?

- Че не трябва да играят каквото и да било, когато застанат пред камера. Повечето се появиха на прослушването с представата си за персонажите, които си бяха избрали. И падна голяма игра. А в киното е точно обратното. Камерата и звукът са много сензитивни и всяко изкривяване и пресоляване на манджата веднага се усеща.

- Някакво лично разочарование от киното ли ви амбицира и ви подтикна да създадете школата?

- По-скоро любовта ми към него. Още докато снимах „Под прикритие“, постоянно ме питаха няма ли да направя курс, мога ли да отида в някоя от утвърдените школи, за да проведа семинар... В момента ми остана малко време и реших да си направя този педагогически експеримент. За него ми помогнаха страшно много приятели и аз съм им безкрайно благодарен. Без тях едва ли щях да имам енергията, която е нужна за подобно нещо.

В интерес на истината курсът беше замислен като еднократно издание. Оказа се обаче, че интересът е по-голям и може би ще се организират дати и за следващ курс. Предпочитам да работя с малки групи, за да мога да обърна внимание на всеки.

- Казвали сте, че в живота е така - отказваш се от едно, за да го замениш с друго. От какво ще се наложи да се лишите заради този проект?

- За щастие от нищо. Използвах лятната пауза между два снимачни периода. Просто прибавям нещо, което смятам за полезно. Аз уча от хората, с които работя в момента, толкова, колкото и те от мен.

- Животът на киногилдията ни е съпътстван от скандали особено по повод на субсидиите, които раздава чрез конкурс Националният филмов център. Какво може да се направи, как да се предотвратяват случаите на корупция и шуробаджанащина? И въобще трябва ли да има такива субсидии?

- Навсякъде по света киното с държавни пари води до подобни последствия. Липсата на пазар налага нуждата от дотации. Проблемът е в размера на сумите. Когато има само милион и половина за игрален филм

всеки би продал и
майка си

за да вземе парите.

Проблемите са заложени още в началото, което не означава, че трябва да се отнасяме с разбиране и примирение към тях. Но е факт, че няма контрол и отчетност на продукциите с държавно финансиране, на никого не му пука дали филмът ще докара зрители в залите, съответно в българското кино цари пълен социализъм. Може би трябва да има определени условия в задачата, наречена „български филм“. Например, ако филмът за ценители и разбирачи Х не докара N брой зрители в кината, продуцентът У да върне държавните пари, които е похарчил.

- Бихте ли посъветвали младите си бъдещи колеги да се снимат в нискобюджетни продукции?

- В България дори високобюджетните продукции са нискобюджетни, откъдето и да ги погледнете, така че - да, съветвам ги. И не само тях. В Америка има филми и филми. Затова Джордж Клуни избира да играе в „Батман и Робин“, облечен в латексов чорапогащник, без да е преценил, че ще изглежда супернелепо. Филмът на Джоуел Шумахер беше обявен за най-лошия филм на всички времена според някаква класация. Но Клуни после се поправи с участието си в „О, братко, къде си“ на братя Коен.

Е, с три филма на година

българските актьори нямат възможност нито да избират, нито да се поправят. Затова не мога да обвинявам никого къде се снима и в какво се снима. При всички положения това е опит.

- Докъде стигнаха снимките на сериала „Връзки“, който вероятно няма да е по ТВ7, а по друга телевизия? Партньорката ви Лилия Маравиля сподели, че всички много харесвате сценария, снимате го с удоволствие. Там сте в ролята на брачен консултант, харесва ли ви?

- Ами ако трябва да се направи сериал за сериала, той ще е не по-малко интересен. Обаче, както се казва, на дълъг път трябва да тръгваш с добра компания. Така че имам голям късмет заради екипа, с който работя. Образът ми във „Връзки“ е много различен от всичко, което съм играл досега. И освен това е в жанра комедия-драма, което е трудно за игра, но се надявам да е забавно за зрителите.

- Вие сте един от най-високо ценените актьори у нас, но така или иначе ви свързват с образа на Джаро. Дразни ли ви, че не ви позволяват да излезете от кожата му?

- Напротив, „Връзки“ ми дава прекрасната възможност да скъсам с Джаро. От друга страна, това, че публиката ме свързва с един мафиот, не е чак такъв проблем.

Предполагам, че Васил Михайлов и Георги Черкелов са имали същия проблем с капитан Петко войвода и Богдан Велински от „На всеки километър“. Стефан Данаилов дълги години беше майор Деянов. Самият аз като дете си мислех, че Григор Вачков си е Митко Бомбата и в живота. Проблем за актьора става, когато започнат да го викат за едни и същи роли - на мафиот, на лошо момче или на селския фелдшер.

- Когато ви отъждествяват с Джаро, сигурно казвате „Аз не съм такъв човек“. Имате ли свое обяснение защо толкова го харесват и с какво ви е симпатичен все пак?

- Едно от правилата за създаването на антигероите и изобщо на злодеите в киното е, че публиката не трябва да ги харесва, но тя трябва да е впечатлена от тях. Както казва Хичкок

колкото е по-лош злодеят 

толкова е по-хубав филмът. Затова в този тип персонажи трябва да има нещо спе-циално. Може да са изключително добри в работата си, какъвто е героят на Били Боб Торнтън - наемният убиец Лорн Малво в сериала „Фарго“, или Уолтър Уайт в „В обувките на Сатаната“ Един брилянтен учител по химия, който, след като се разболява от рак, започва да „готви“ амфети. Джаро направи много неща, които в живота нито аз, нито вие можем да направим. Това е за мен единственото обяснение защо публиката се забавляваше с този персонаж. Аз лично харесвах черното му чувство за хумор.

- Снимахте се и в „Четвърта власт“. Как гледате на сериалите, за които някои казват, че са „по-ниска топка кино“?

- Гледам като на работа, за която не се интересувам кой какво казва.

- Театралната сцена и мечтаният образ на духа на краля в „Хамлет“, за който мечтаехте, сякаш остават на втори план. Ролята на учител, ментор и режисьор на млади таланти няма ли да ви лиши от удоволствието от чистата актьорска игра?

- Вие почти ми написахте професионалния некролог.

Аз не съм Рада
Госпожина

и никога не съм мечтал да бъда. В момен-та обучавам група млади хора как да навлязат по-бързо в спецификата на играта пред камера. Иначе продължавам да играя в театъра.

- Пишете поезия, взискателен сте (и с право) към сценаристите на сериалите. Пишат ли ви се пиеси, сценарии за филми, друга проза?

- Вярвам, че всеки трябва да работи това, за което става. Още не съм узрял да пиша и слава Богу. Има достатъчно хора, които да го правят. Може да е малко старомодно, но продължавам само да чета.

- Хазартна личност ли сте?

- Да кажем, че обичам да експериментирам. И невинаги премислям последствията, което вероятно ме прави малко хазартен. В прекия смисъл на думата - губил съм пари в казино. И невинаги знам кога да стана от масата. Затова избягвам да играя.

- Създавате впечатление на самоуверен човек и мъжкар, какво може да ви срине?

- Лошата храна.

- Преживели сте тежки моменти във Франция, имате ли все още кошмари от безпаричието тогава?

- Емигрантството развива имунитет към такива неща.

Човек се научава
да живее

с две и с двеста, и с две хиляди. Наскоро четох едно интервю на бразилския архитект Оскар Ниймайер, преди да почине. На сто и три години той дава следната рецепта за добър живот: по една чаша хубаво вино на ден и задължителен следобеден сън. Не споменава нищо за пари обаче.

- По-дружелюбна ли е средата тук за работа и живот, отколкото във Франция?

- По-дружелюбна не бих казал. Но ако имаш здрава нервна система, тук можеш да направиш за кратко време неща, които навън ще ти струват години.

- Сега, когато школата ви е готова, коя е следващата ви смела мечта?

- Нямам мечти. През следващата година ми предстои много сериозен театрален и филмов проект. Но на този етап не желая да говоря за това.

ГАЛЕРИЯ

С Весела Бабинова в постановката „Нощна пеперуда“ в Народния театър

Младият Билалов с първия си „Аскеер“ за изгряваща звезда в спектакъла „Мадам Бътерфлай“ заедно с майка си, актрисата Анна Костова, 1994 г.

Като Джаро в сериала „Под прикритие“

Малкият Михаил в ролята на Нептун на празник в Бургас, 1972 г